Р Е Ш Е Н И Е № 100 Гр. София, 05 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Бисер Троянов при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков, разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 183 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. Д. З. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 287/2011 г. и изменение на въззивно решение № 101 от 08.12.2011 г. на Разградския окръжен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, извеждайки несправедливост на наложеното наказание. Затова молителят настоява за намаляване на размера на санкцията. Служебният защитник на осъдения, адвокат С. М., настоява за удовлетворяване на искането и определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, поради което същото да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, изложените съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 696 от 13.10.2011 г. по н.о.х.д. № 762/ 2011 г. Разградският районен съд е признал С. Д. З. за виновен в престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му определил наказание от четири години лишаване от свобода при строг режим. Първоинстанционното производство протекло при съкратено съдебно следствие, по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, с признание на фактите от подсъдимото лице. С присъдата съдът допълнително постановил да бъде изтърпян и остатъкът от предишно наказание лишаване от свобода, в размер на 7 месеца и 13 дни, на основание чл. 70, ал. 7 от НК. С въззивно решение № 101 от 08.12.2011 г. по в.н.о.х.д. № 287/ 2011 г. Разградският окръжен съд зачел, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, предварителното задържане на С. Д. З. с мярка за неотклонение „задържане под стража” и потвърдил присъдата в останалата й част. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо и направено от легитимна страна в предвидения в закона срок, като разгледано по същество е неоснователно. Видът и размерът на санкцията са били предмет на обстойна проверка от въззивната инстанция, която коригирала мотивите към обжалваната присъда. Потвърдени били изводите на първоинстанционния съд, изложени при индивидуализацията на наказанието, относно начина на извършване на кражбата – нощем, с промъкване на дееца през полуотворен прозорец на стаята, в която спели пострадалата Д. Р. А. и свид. Д. Х. М.; многобройните предишни осъждания на подсъдимия, неоказващи влияние върху правната квалификация на деянието; осъществяване на кражбата в изпитателен срок по предишно условно предсрочно освобождаване по реда на чл. 70 от НК. Убедителни са изложените аргументи за отсъствие на изключителни или многобройни обстоятелства, които да налагат приложение на института по чл. 55 от НК. Ниската стойност на предмета на престъпно посегателство самостоятелно не може да наложи преценка за изключителност при отчетения превес на отегчаващите обстоятелства, обуславящи високата тежест на извършеното престъпление и на конкретната обществена опасност на дееца. Въззивният съд е допълнил индивидуализиращите предпоставки с оказаното от С. Д. З. съдействие на разследващите органи, чрез доброволното предаване на отнетите сребърни накити. При така изложените индивидуализиращи предпоставки справедливо било отмерено наказание към средния размер, предвиден в закона. Приложеният институт на съкратено съдебно следствие е предопределил наказанието по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, като санкцията от шест години лишаване от свобода била редуцирана с една трета. Наложеното наказание от четири години лишаване от свобода не се оказва явно несправедливо, поради което искането на осъденото лице за възобновяване на въззивното производство следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. З. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 287/2011 г. и изменение на въззивно решение № 101 от 08.12.2011 г. на Разградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: