4 Р Е Ш Е Н И Е № 448 гр. София, 16.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1510 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. Ц., против въззивното решение без номер от 14 май 2010 г., постановено по гр.д. № 2188 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е потвърдено решение № ІІ-ХХ-37 от 18 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 32563 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. К. контрол е допуснат с определение № 991 от 18 юли 2011 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя на дадените от работника писмени обяснения по извършено дисциплинарно нарушение. По поставения проблем касаторът изтъква само, че дадените писмени обяснения свидетелстват за допуснато при условията на очевидна груба небрежност нарушение на задълженията по чл. 126, т. 8 КТ и наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение. Ответникът Б. Г. С. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. С решението си въззивният съд приел, че работодателят изпълнил задължението си да поиска обяснения по нарушението, но не ги е оценил и съобразил при налагане на дисциплинарното наказание, тъй като в обясненията са изложени подробно обстоятелствата, довели до инцидента. В отговор на поставения правен въпрос ВКС приема следното: Безспорно е, че писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Признанието по реда на чл. 193, ал. 1 КТ на нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарното наказание, е извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за първия факти. Така приема ВКС в практиката си по чл. 290 и сл. ГПК – например в решение № 694 по гр.д. № 280 за 2009 г. на ІV ГО. Изслушването на работника, съответно – поискването на писмени обяснения, следва да стане преди налагането на дисциплинарното наказание, както разпорежда чл. 193, ал. 1 КТ. Посочената процедура е установена с оглед събирането на допълнителни данни във връзка с констатираното нарушение на трудовата дисциплина, за да бъде подпомогната преценката на вече налични доказателства. По този начин субектът на дисциплинарната власт може по-точно да съобрази всички обстоятелства, при които нарушението е извършено и отношението на работника или служителя към нарушението (с оглед точното определяне на дисциплинарното наказание според чл. 189, ал. 1 КТ), а и този способ е единственото средство на защита на подлежащия на наказание преди налагането му. Законът не предвижда съдебен контрол на субективната преценка на работодателя на сочените от нарушителя данни в обяснението му, а такъв се осъществява в съдебното производство чрез съобразяване на съответствието на нарушението с тежестта на наложеното наказание. Касационната жалба е основателна. Страните по делото са били в трудово правоотношение. Със заповед № 1202 от 24 март 2009 г. е наложено дисциплинарно наказание уволнение на ищеца С. за това, че на 8 април 2009 г. поради неположени грижи за съхранение и опазване на касовата наличност от 4400 лева е допуснал тя да бъде отнета от магазина. Според представените от ищеца писмени обяснения, в края на работното време в магазина влязла голяма група хора и ищецът и двете му колежки се заели с обслужването им; около десет минути след влизането на клиентите пристигнало лицето за събиране на оборота и се установило, че пликът с парите, който стоял над касата, е изчезнал; служителите уведомили полицията за инцидента. Посочените обстоятелства не са спорни между страните. Ищецът заемал длъжността “продавач консултант”. Според длъжностната характеристика му се възлага да маркира продадени стоки, задължително да издава касов бон, да познава касовата система и всички картови системи за разплащане, приети от фирмата, да изготвя финансов отчет; основна негова отговорност е да съхранява касовата наличност. В съответствие с правилото на чл. 126, т. 8 КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа. Неизпълнението на задълженията на работника в конкретния случай води до извода за осъществено от негова страна нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 9 КТ. Преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е осъществил процедурата по чл. 193 КТ. От страна на ищеца са предоставени писмени обяснения, получени от работодателя на 15 април 2009 г. Заповедта за уволнение съдържа всички необходими реквизити по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта е мотивирана и подписана от управителя на дружеството. Обстоятелството, че за инцидента са сигнализирани своевременно органите на полицията, не води до извода за липса на основание за налагане на атакуваното дисциплинарно наказание. Наложеното наказание безспорно съответства на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. Съвкупността от посочените обстоятелства води до извода за неоснователност на предявените искове, поради което атакуваното решение следва да се отмени при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК със съответните последици – присъждане в полза на касатора на 300 лева адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение без номер от 14 май 2010 г., постановено по гр.д. № 2188 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. Г. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], ул. “” № , ет. , ап. , против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], район С.,[жк], [жилищен адрес] за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 1202 от 27 април 2009 г. на управителя на [фирма], за възстановяване на Б. С. на заеманата преди уволнението длъжност “продавач-консултант” и за осъждането на [фирма] да заплати на С. сумата от 2400 лева обезщетение за периода 27 април 2009 г. – 27 октомври 2009 г. за оставането му без работа поради незаконното уволнение. ОСЪЖДА Б. Г. С., с посочени данни и адрес, да заплати на [фирма], с посочен адрес на управление, сумата от 300,00 (триста) лева сторени разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: