1 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 920 гр.София, 12.12.2019г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември , две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3415 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 25.04.2019г. по гр.д.№707/2019г. на АС София, с което е обезсилено първоинстанционното решение поради недопустимост на същотои делото е върнато за ново разглеждане. Жалбоподателят – „Юробанк-България”АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е постановено при допусната очевидна неправилност. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът-„Български пощи”ЕАД, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил решение № 2344 от 26.11.2018г., по т.д. № 2042/2017г. по описа на ГС София, е върнал делито на същия съд за ново разглеждане от друг състав. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба /л.л. 1-22/, се установява, че се претендират суми на основание сключения между страните договор № 430-0293/02.06.1997г. и анекси към него. Възложителят-ищецът възлага на изпълнителя-ответника, чрез определени негови служители в пощенските станции, да извършва от името и за сметка на възложителя на основание Инструкция за работата с депозити и влогове, конкретно възложените им дейности, а именно: сключване на договори с физически лица за спестовен влог и договори за депозит в лева; изплащане на пари в брой от депозитни и влогови сметки, включително изплащане на лихви по тях; извършване на операции, свързани с изготвяне на договори за депозит, издаване на спестовна (депозитна)книжка, закриване на депозит и на книжка и др. Прието е, че в чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че евентуални нанесени имуществени щети на банката или на нейни клиенти, в следствие на неприлагане или неточно прилагане на инструкциите, указанията и изискванията за правилно, компетентно и качествено извършване на банковата работа се извършва/установява с двустранен писмен акт между страните и ищецът претиндира вреди именно настъпили в резултат на неправомерни действия на служители на ответника изразяващи се в това, че като са получавали суми по договори за депозит или за влог са вземали парите от клиентите като за внесените суми са им издавали документи, но не са ги отчели на пощите, а те на банката или неправомерно са теглили суми от депозитни или влогови сметки на клиенти на банката или са ги закривали, за което са осъдени с влезли в сила присъди. Прието е, че се претендира заплащане на сумите, ксоито са възстановени на ощетени клиентите от банката и представляват имуществена вреда за ищеца, която следва да бъде възстановена от ответника, съгласно чл. 10, ал. 1 от процесния договор, като общия размер на вредата, резултат от виновните и противоправни действия на служителите на пощите в възлиза на 539832,56 лева и част от тази сума в размер на 57 100,39 лева е погасена след прихващането й към насрещното вземане на ответника за заплащане на комисионната за дейността възложена с процесния договор, извършено в производството по т.д. № 3415/2014г. по описа на СГС, IV-13 състав. Установено е, че след прихващането остава дължима главница в размер на 482 732,17 лева и върху тази сума за периода от 15.06.2014г. до 14.06.2017г. е дължимо обезщетение за забава в размер на сумата от 164698,99 лева. Съдът е изложил съображения за това, че видно от допълнителна искова молба в /л. 6046/ се установява, че ищецът вече твърди противоправност на действията на служителите на ответника, които представляват деликт и отговорността е по чл. 49 ЗЗД, като изрично пояснява, че предявеният иск е на извъндоговорно основание, като заявява, че ако съдът не приеме това пояснение, прави изменение на иска, но видно от пълномощното на процесуалния представител на ищеца/л. 57/ е , че същият е изрично упълномощен да предяви исковете само на договорно основание. Констатирано е, че в изпълнение на указанията на въззивния съд, с молба от 15.04.2019г. е представено ново пълномощно, в което има изрично отбелязване, че се потвърждават всички процесуални действия извършени от адвокатите по т.д. 2042/2017г. на СГС и по в.т.д. 707/2018г. на САС. При тези данни въззивният съд е приел, че е недопустимо, чрез пояснение на иска да се промени основанието на предявения иск – от договорно на деликтно, защото това е допустимо само по реда на изменение на иска, съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК, като основанието на предявения иск в процесната хипотеза, следва да се определи от първоначално релевираните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, като се е позовал и на установената практика на ВКС - Решение № 55/27.04.2015г., по гр.д.№ 5558/2014г. на ВКС, І г.о. Посочено е, че дори и първоинстанционния съд да беше допуснал изменение на основанието на иска – от договорно на деликтно, обжалваното решение пак щеше да е процесуално недопустимо, защото се нарушава установената от разпоредбата на чл. 214, ал.1, изр. 2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум, защото има за последица цялостна подмяна на предмета на делото. Въззивният съд е счел, че предявеният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила се е произнесъл по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Прието е, че е недопустимо под формата на „пояснение на исковата молба” да се извърши недопустимо изменение на основанието на първоначално предявения с исковата молба осъдителен иск, тъй като в случая ищецът е въвел изцяло нови фактически твърдения, относими към фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и напълно протовоположни на първоначалните твърдения за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че процесните суми за главници се дължат на основание чл. 10, ал. 1 от процесния договор, поради извършени престъпления от служители на ищеца. Така заявената промяна в основанието на иска е недопустима поради това, че в резултат на нея е създадено вътрешно противоречие в обстоятелствената част на исковата молба, доколкото ищецът не е променил първоначалните си твърдения, че основанието за ангажиране на договорната отговорност на ответника са били извършени престъпления от служители на ответника, които са установени с влезли в сила присъди. Освен това промяната във фактическите твърдения предполага и промяна в петитума на исковата молба, който съдържа искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение за вреди от непозволено увреждане, която е недопустима с оглед забраната на чл. 214, ал. 1, изр.2 ГПК. Съдът е счел, че с исканото изменение се цели въвеждане на изцяло нов спорен предмет на делото, които е различен от първоначално предявения с исковата молба, като се е позовал на даденото разрешение в решение № 174/04.11.2013г., по т. д. № 798/2012г. на ВКС, ІІ т.о. Предвид изложените съображения въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционният съд е недопустимо, защото са разгледани непредявени искове и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК го е обезсилил, като е върнал делото на първата инстанция за произнасяне по предявените искове. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: ако първоинстанционното решение е постановено в рамките на заявените от ищеца обстоятелства и направеното от ищеца искане, но въззивният съд приеме, че първоинстанционния съд се е произнесъл при грешна квалификация на основание на иска, съществува ли задължениие въззивната инстанция правилно да квалифицира иска и да се произнесе по същество и следва ли да се счита, че е налице нов петитум на иска, ако ищецът е заявил изменение на основанието на иска си от договорна към извъндоговорна отговорност без да изменя вида и съдържанието на искането си. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като счита, че очевидната неправилност на решението произтича от факта, че съдът неправилно е приел, че е налице едновременно изменение на основание и петитума на иска, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса следва ли да се счита, че е налице и нов петитум на иска, ако ищецът е заявил изменение на основанието на иска си от договорна към извъндоговорна отговорност на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Другият поставен от жалбоподателят въпрос и твърдението му за допусната очевидна неправилност, касая правилността на обжалваното решение и следва да бъдат обсъдени при разглеждане на спора по същество. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.04.2019г. по гр.д.№707/2019г. на АС София. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване след внасяне на даржавна такса от „Юробанк България”АД в размер на 12 948,63лева, в седмичен срок от съобщаването за това и след представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: