Ключови фрази
Нищожност * договор за замяна * нищожност на замяна * нищожност-противоречие на закона * нищожност-заобикаляне на закона * съсобственост


Р Е Ш Е Н И Е

№ 54

София, 18.03.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА

при участието на секретаря Райна Пенкова разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 627/2012г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. И.,подадена чрез процесуалния й представител адв.С. А. срещу решение № 521/17.11.2011 г. по гр.д.№ 936/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
В касационната жалба се прави оплакване, че въззивният съд не е обсъдил събрани по делото доказателства: направеното от ответника признание, че е предложил процесния имот за продажба, но сключеният договор е бил оформен като замяна, с оглед избягване приложението на чл.33 ал.1 ЗС; предварителния договор, в който страните се нарекли продавач и купувач; фактите, че заменяният компютър и уравнителна сума не били получени от ответника.Същевременно своевременно поискани от жалбоподателката доказателства не били допуснати.Въззивният съд не се произнесъл по поддържаното основание за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона с цел да се избегне заплащане на по-висок местен данък за сключването на сделката.Поддържа становище за наличие на евентуален правен интерес от предявяване на иска, тъй като за ищцата не е без значение кой е другият съсобственик на имота. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Ответниците по касационната жалба поддържт становище,че тя е неоснователна.
С определение № 807/04.07.2012 г. г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение по въпросите дали при сключване между съсобственик и трето лице на договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл.33 ал.1 ЗС е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна по тази причина и дали съсобственикът има правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил иск срещу прехвърлилия бивш съсобственик иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване.Прието е ,че първият въпрос е близък до въпроса , по който е образувано т.д.№5/2012 г. налице ли е заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 ЗЗД когато с договор за дарение се отчужди идеална част от дела на дарителя в съсобствения имот на трето лице и останалата идеална част му се прехвърли с договор за продажба и че това представлява основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.По отношение на втория въпрос е прието, че той е от значение за допустимостта на разглеждания иск, за която касационният съд следи служебно, съгласно ТР № 1/2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК, т.1.
По така поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС, ІV г.о. счита следното:
Според ТР № 5/28.11.2012 г. по т.д.№5/2012 г. на ОСГК когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване от първоначалните съсобственици съгласно чл.33 ал.1 ЗС няма заобикаляне на закона по чл. 26 ал.1 пр.2 ЗЗД. Настоящият състав споделя изцяло това разрешение и намира, че то е приложимо и по отношение на поставения в настоящото производство материалноправен въпрос. При сключване между съсобственик и трето лице на договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл.33 ал.1 ЗС не е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна по тази причина. Макар и целяща осуетяване правото на изкупуване на съсобственик чрез прикриване на продажба, замяната не е в заобикаляне на закона, тъй като чрез нея не се постига забранен от закона резултат. В резултат на замяната се прехвърля собственост, за което няма законова забрана. С чл.33 ал.1 ЗС не е предвидена забрана за разпореждане с притежаваната от съсобственика част от недвижим имот в полза на трето лице, а е въведено ограничение , чието нарушаване води до възникване на преобразуващо право на останалите съсобственици за изкупуване при същите условия.
Като основание за осъществяване правото по чл.33 ал.2 ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни други основания за нищожност на договора за замяна с нарочен установителен иск, като преюдициален, съединен с иска за изкупуване, напр. че договорът за замяна е нищожен като привиден и прикрива договор за покупко-продажба.Това ще е така, когато съществува значителна разлика между стойността на заменяните вещи. За да се запази възмездният характер на отношенията, страните могат да предвидят доплащане на определена парична сума от заменителя, който получава вещта с по-голяма стойност.Тя обаче ще е уравнителна , а клаузата, която я урежда ще е с допълнителен, второстепенен характер, като уговорка в договора за замяна , когато не е значителна по размер . Когато разликата е съществена, то тя ще е индиция за прикрит договор за покупко-продажба. По същия начин ще стоят нещата и когато заменяната вещ е родово определена, такава каквато може да се предложи на съсобственика от останалите съсобственици , а не само от лице притежаващо имот, който другите съсобственици не могат да предоставят. При уважаване на този установителен иск ще може да се упражни правото на изкупуване.

По втория въпрос настоящият състав намира, че съсобственикът няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил срещу прехвърлилия бивш съсобственик иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване. Интересът да оспори с иск сделката, в която не е участвал произтича от правото му на изкупуване.Ако то не бъде заявено, отпада и правният интерес да я оспорва.В този смисъл са решение №296/15.07.2011 г. по гр.д.№179/2010 г., ІV г.о. и решение №302/28.11.2012 г. по гр.д.№1597/ 2011 г. ,ІІІ г.о. на ВКС , постановени по реда на чл. 290 ГПК

По касационната жалба съдът приема следното:
Касационната жалбоподателка е предявила иск за установяване нищожността поради заобикаляне на закона на договор за замяна, с който ответникът, неин брат и съсобственик, се е разпоредил в полза на трето лице с притежаваната от него ½ ид. част от апартамент, подробно описан в исковата молба, получавайки като насрещна престация настолен компютър на стойност 419 лв. и доплащане в размер на сумата 65 000 лв., от които 37 000 лв. получени при сключване на сделката, а 28 000 лв. дължими по банков път в определен срок, като си запазил право на ползване върху заменяния недвижим имот.Твърди се, че с така сключения договор се заобикаля закона, с цел да отпадне спазването на разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗС.Заявявани са и други основания за прогласяване нищожността на договора, с което по същество са предявявани нови искове извън преклузивния срок по чл. 143 ал.2 ГПК , които не са разглеждани.С решение №4512/09.06.2011 г. по гр.д.№2705/2010 г. на Благоевградски районен съд искът е отхвърлен и е оставено без разглеждане искането за отмяна на нот.акт, с който е оформен договора за замяна и в тази част производството по делото е прекратено.С обжалваното решение първоинстанционното решение е потвърдено.Въззивният съд се е аргументирал с довода,че разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗС не забранява прехвърлянето на идеална част от съсобствения имот на трето лице, а само дава правната възможност на останалите съсобственици да я изкупят при същите условия.

С оглед дадените отговори на обуславящите касационното обжалване въпроси следва да се приеме, че становището на въззивния съд е частично неправилно, доколкото той не е приел, че предявеният иск е недопустим. Касационната жалбоподателка е предявила установителен иск за установяване нищожността на договора за замяна на идеална част от съсобствения имот поради заобикаляне на закона.В светлината на даденото разрешение на обуславящия правен въпрос и ТР № 5/28.11.2012 г. по т.д.№ 5/2012 г. ОСГК такъв иск по начало би бил неоснователен. При сключване между съсобственик и трето лице на договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл.33 ал.1 ЗС не е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна по тази причина, тъй като с тази законова разпоредба не е предвидена забрана за разпореждане с притежаваната от съсобственика част от недвижим имот в полза на трето лице.Създаденото с нея ограничение води само до възможност останалите съсобственици да поискат да изкупят при същите условия. Независимо от това правен интерес от предявяването на установителния иск жалбоподателката би имала единствено ако беше предявила и иска за изкупуване на идеалната част предмет на договора за замяна. Интересът й да иска установяване нищожността на сделка , с която другият съсобственик на имота се е разпоредил със своята част от имота се основава на правото й да изкупи тази част.Непредявяването на иска за изкупуване лишава от правен интерес предявяването на установителния иск. По тези съображения следва да се обезсили обжалваното решение, като постановено по един недопустим иск.

На основание чл. 78 ал.ІV ГПК следва да се присъдят направените разноски по делото за тази инстанция на ответника К. В. С..

По изложените съображения и на основание чл.293 ал.4 ГПК ,ВКС състав на ІV г.о.


РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 521/17.11.2011 г. по гр.д.№936/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, В ЧАСТТА ,с която е потвърдено решение № 4512/09.06.2011г. по гр.д.№2705/2010 г.на Благоевградски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Е. Л. И. против И. Л. И. и К. В. С. установителен иск за признаване нищожността поради заобикаляне на закона на договор за замяна обективиран в нот.акт нот.акт № *, т.*, рег.№ ***, н.д.№3/2010 г. на нотариус Д. А. ,като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от Е. Л. И. против И. Л. И. и К. В. С. установителен иск по чл. 26 ал.1 , пр.2 ЗЗД за признаване нищожността поради заобикаляне на закона на договор за замяна обективиран в нот.акт нот.акт № *, т.*, рег.№ ***, н.д.№3/2010 г. на нотариус Д. А..
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Е. Л. И. да заплати на К. В. С. сумата 500/петстотин/ лв. направени разноски по делото за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ