7 Р Е Ш Е Н И Е № 214 София 26 април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1265/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Б. Ф. А. против новата въззивна присъда № 3/18.01.2011 г., постановена по ВНОХД № 2929/2010 г. от Окръжен съд – Пловдив. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до незаконосъобразното заключение за виновността на подсъдимия А.. Направено е основно искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 129 от НК, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание жалбата се поддържа от подсъдимия Б. А. и от процесуален представител. Гражданският ищец и частен обвинител И. М. не се явява, редовно призована. От същата е постъпило писмено становище, с което се оспорва жалбата на подсъдимия А.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 390/20.08.2010 г. по НОХД № 6524/2009 г. по описа на Районен съд - Пловдив подсъдимият А. е бил признат за невинен в това, че на 20.08.2009 г. – 31.08.2009 г. е причинил на И. М. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал.2 от НК. Отхвърлен е гражданският иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, предявен от Мейреллес. Присъдата е била протестирана от прокурора и обжалвана от частния обвинител и граждански ищец М. С въззивния съдебен акт първонистнационната присъда е отменена в и вместо нея на основание чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК е постановено : - подсъдимият А. е бил признат за виновен в това, че на 20.08.2009 г. – 31.08.2009 г. е причинил на И. М. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи, втори и трети долни зъби, без които се затруднява дъвченето – престъпление по чл. 129, ал.1 във вр. с ал. 2 от НК. Наказанието е две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири години; - на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият А. е осъден да заплати на гражданския ищец М. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл. 129 от НК, като в останалата част искът е отхвърлен. ІІ. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че фактическите изводи на въззивната инстанция са несъответни на събраните доказателства, като в подкрепа на това твърдение се цитират извадки от доказателствените източници, съпроводени със собствени на жалбоподателя тълкувания на същите. Всъщност, в голямата си част доводите аргументират фактическа необоснованост, която не е сред касационните основания, визирани в чл. 348, ал.1 от НПК. От съдържанието на жалбата и в пределите на основанията по чл. 348, ал.1 от НПК, могат да се обособят доводи, които съдържат оплакване, насочено към процесуалната дейност на въззивния съд. Така поддържаните възражения за съществени процесуални нарушения при проверката и анализа на доказателствата са неоснователни. Критичността, с която въззивният съд се е отнесъл към доказателствените изводи, направени от първата инстанция, е имала своето основание, но не това е решаващо за правилността на въззивната присъда. По важното е, че втората инстанция е извършила собствен анализ на доказателствата при точно спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на всички доказателства по делото и въз основа на този анализ е изградено крайното заключение от фактическа страна за нанесени удари от подсъдимия Б. А. в областта на лицето на пострадалата и настъпилото увреждане. Авторството на деянието и механизмът на причиняване на увредите са установени по несъмнен начин с необходимите и достатъчни по обем безспорни доказателства. На първо място, това са данните, съдържащи се в показанията на пострадалата М.. Въззивната инстанция се е разграничила от преценката на първостепенния съд относно тяхната обективност. Констатираните непълноти в показанията на пострадалата, върху които е акцентирал районният съд, за да ги отхвърли, а именно, че тя (пострадалата) не е дала отговор на въпросите защо не е изучавала български език, какво образование има и други подобни, не могат да компрометират достоверността им относно основния факт – нанасянето на удари от подсъдимия А. върху пострадалата и счупването на зъбите й. С основание, в тази връзка, въззивният съд е поставил акцент и върху другите установени факти – съобщеното от пострадалата за упражненото насилие от подсъдимия и предприетите от нея действия за документиране посредством фотографиране, който снимков материал е част от назначената експертиза за техническо изследване. Опитът на жалбоподателя да оспори утвърдената от въззивния съд достоверност на показанията на Мейреллес, отправяйки упреци за противоречивост и алогичност в последните, е неуспешен. Пострадалата категорично посочва детайли от развоя на събитието – възникване на инцидента, нанесените от подсъдимия удари с ръка (юмрук и шамар) в областта на лицето й, както и притискането с крак върху тялото. Въззивният съд точно е оценил важността на експертните заключения по няколкото съдебномедицински експертизи, тъй като именно същите са послужили като основан способ за проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалата. Позовавайки се на експертното мнение, съдът аргументирано е отхвърлил обясненията на подсъдимия А. за т. нар. “избиване на зъби” в резултат на притискане на главата на пострадалата в собствените й колена. Правилно въззивният съд, обсъждайки и двата възможни варианта за причиняване на увредите ведно с останалите доказателства, е заключил, че за посочения механизъм са необходими най-малко два удара, за да може да се обясни както счупването на зъбите, така и оттоците и охлузванията в областта на устата, също констатирани при освидетелстването на пострадалата, каквито данни не съобщава подсъдимия. На следващо място, въззивният съд не е избегнал отговора на въпроса защо приема информацията, съдържащата се в показанията на свидетелите А., за недостоверна. В мотивите на проверявания съдебен акт са изложени подробни и логични съображения за отхвърляне на обективността на показанията на посочените свидетели, свързани с роднински връзки с подсъдимия (негови родители), и произтичащата от това насока на съобщените от тях данни : да представят конфликтната ситуация между пострадалата и подсъдимия по начин, благоприятен за последния, респективно за влошен зъбен статус на пострадалата, довел до отпадане на зъбите й и прочие. Освен това, следва да се отбележи, че съдът не е изключил тези гласни доказателствени източници единствено с посочения мотив, а ги е анализирал във връзка с констатираните противоречия както помежду им, така и с останалия доказателствен материал. Неоснователно се оспорва от жалбоподателя кредитирането на показанията, депозирани от свидетеля В. и възпроизвели изявленията на пострадалата за инцидента. Безспорно е, че става дума за производни доказателства, но в използването им няма нищо процесуално недопустимо, след като едно от значението им е да служат за проверка на първични доказателства.Отделен е въпросът, че съдът е ползвал тези показания, като източник на данни, най-вече относно повода и начина, по който се е осъществила връзката на пострадалата с нейните близки и съответните служби в посолството. Съдът не може да бъде упрекнат, че не е обсъдил показанията на свидетелката А., в които същата изнася данни за конфликтите между общо съжителстващите лица и конкретно, поведението на пострадалата спрямо тази свидетелка. Първо, защото съдът е изследвал внимателно остроконфликтните отношения, които са придружавали общото съжителство И второ, защото подобна аргументация на възражението не държи сметка, че същата може да се интерпретира и в подкрепа на обвинителната теза. Освен това, използваният в жалбата цитат от показанията на свидетелката А. (посочено л. 52), ясно очертава, че така наречената “заплаха” се отнася до момент, следващ събитието на престъплението. Твърденията на касатора за реализирано нападение от страна на пострадалата са обсъдени в контекста на целия доказателствен материал, в това число и с обясненията на самия подсъдим (виж протокол за съдебното заседание от 20.01.2010 г., разпит на обвиняем – л. 47, гръб и л. 48 от първоинстанционното дело), очертаващ, че именно той е активния нападател. Изтъкнатият процесуален довод за касационна ревизия – “неустановеност на датата, на която е извършено деянието”, не държи сметка за рамките на повдигнатото обвинение, в които подсъдимият е реализирал и своята защита. Друг е въпросът, че времеизвършването на деянието, определено в периода 20.08.-31.08. 2009 г., съвсем не е затруднило защитата на подсъдимия, най-малкото защото той, а и свидетелката А., са идентифицирали този период съвсем ясно, последната и чрез уточнението “около една седмица след Б.” (в тази връзка, виж, П. календар – 15.08.2009 г. – У. Б.), което от своя страна е съвместимо с показанията на пострадалата, както и с изводите на вещото лице за давността на повредите. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон, поддържано с доводи за липса на умисъл за причиняване на средна телесна повреда. Изводите на съда относно евентуалния умисъл на дееца са изведени от подробен анализ на данните, в които той е обективиран – виж, мотиви към присъдата, л. 117 от въззивното дело. Иначе казано, при извършената проверка на процеса по събиране и анализ на доказателствата с оглед разпоредбите на чл. 14, чл. 339, ал.1 и ал. 3 и чл. 305 от НПК, ВКС не намери данни за наличието на отменителните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3/18.01.2011 г., постановена по ВНОХД № 2929/2010 г. от Окръжен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.