Р Е Ш Е Н И Е № 146 София, 11.03.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2924 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС” ЕООД, представявано от адв. Н. С., срещу решение № 170 от 07.06.2018г. по т.д. № 190/2018г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ търговски състав, с което е обезсилено решение № 10 от 25.01.2018г. по т.д. № 67/2017г. на Окръжен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и предприемане на необходимите действия за конституиране на всички задължителни участници в производството. С обезсиленото първоинстанционно решение е обявен за недействителен по отношение на касатора договор от 12.12.2016г., сключен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/ № 150, том 2, рег. № 3323, дело № 183/2016г. на нотариус Д., рег. № 693 НК, между „Тракиец 08” ЕООД - като прехвърлител, и Ю. А. Г. - като приобретател, за прехвърляне на правото на собственост върху описаните недвижими имоти, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с процесуалния закон. Поддържа, че изводът на въззивния съд, че съпрузите са задължителни необходими другари в производството по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, е погрешен, тъй като липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължително участие на двамата съпрузи в процеса по предявени срещу тях облигационни искове, включително по искове с правно основание чл.135 ЗЗД. Счита, че пасивни задължителни другари по тези искове са страните по увреждащия кредитора договор, но когато в резултат на този договор възниква съпружеска имуществена общност, съпрузите не са задължителни необходими другари, защото законът не поставя такова изискване. Поради това моли въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за постановяване на решение по същество. Ответниците „Тракиец 08” ЕООД и Ю. А. Г. не представят отговор на касационната жалба. С определение № 448 от 08.07.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос: „ По предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за прехвърляне на имот, явява ли се задължителен необходим другар съпругът на приобретателя на имота, когато към момента на сключване на договора приобретателят е бил в брак?“. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на сключения на 12.12.2016г. между „Тракиец 08” ЕООД и Ю. А. Г. договор за прехвърляне на недвижим имот, е констатирал, че към момента на сключване на договора приобретателката на имота Ю. Г. е имала сключен граждански брак с И. Г., който не е конституиран като ответник по делото. Изложил е съображения, че съпругът на ответницата Г. се явява задължителен необходим другар по иска за прогласяване на недействителност на договора за покупко-продажба на процесните имоти, тъй като страните по договора са задължителни другари, а съпругът също се явява приобретател по процесния договор. Посочил е, че прогласяването на недействителността на договора засяга еднакво правата на всички страни по него и затова съдът трябва служебно да следи дали същите са конституирани като страни по делото. Поради това и съгласно т.6 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че постановеното без участие на задължителен другар първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото следва да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който да предприеме необходимите действия за конституиране на всички задължителни участници в производството. По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав намира следното: Разпоредбата на чл.215 ГПК предвижда възможност за съединяване в едно производство на искове от няколко ищци или срещу няколко ответници с цел постигане на процесуална икономия или избягване на противоречие между съдебни решения, когато предмет на спора са материални правотношения с множество носители. В този случай възниква другарство на страната на ищеца или на страната на ответника. Другарството е допустимо, когато предмет на спора са общи права или задължения на другарите /чл.215, т.1 ГПК/ или права и задължения, които почиват на едно и също основание /чл.215, т.2 ГПК/. Съгласно чл.216, ал.2 ГПК, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари, е налице необходимо другарство. Необходимото другарство е задължително при такава неразделност на делата на отделните другари, която обуславя допустимостта на процеса от общото предявяване на иска от или срещу всички другари. При липса на тази предпоставка необходимото другарство е факултативно. Искът по чл.135 ЗЗД има облигационен, а не вещен характер, тъй като уважаването му не води до връщане на имота, предмет на увреждащата сделка, в патримониума на отчуждилия го длъжник, а има за последица само осигуряване на възможността на кредитора да се удовлетвори от стойността на имота, при запазване на действителността на разпоредителната сделка по отношение на страните по нея. Според постоянната практика на ВКС при предявен иск по чл.135 ЗЗД е налице задължително другарство между ответниците по иска – страни по увреждащата сделка. Този извод е обусловен от обстоятелството, че всяка от страните по сделката брани свое собствено право, произтичащо от нея, което ще бъде засегнато, ако искът бъде уважен. Когато увреждаща сделка, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, е сключена само от единия съпруг като приобретател, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 и ал.3 СК правата върху имота се придобиват общо от двамата съпрузи при условията на съпружеска имуществена общност. Независимо от тези последици на сключената сделка, неучаствалият съпруг не става страна по нея /в този смисъл решение № 91 от 13.07.2011г. по гр.д. № 2969/2008г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 30 от 11.02.2015г. по гр.д. № 4188/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./. Поради това в посочената хипотеза не намира приложение даденото в съдебната практика разрешение за наличие на задължително необходимо другарство на страните по сделката по иска по чл.135 ЗЗД. С оглед последиците на решението, с което се уважава иск по чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на увреждащата сделка, следва да се приеме, че съпругът на приобретателя по тази сделка се явява необходим другар по предявения иск. В този случай естеството на спорното правоотношение, от което за двамата съпрузи е възникнала бездялова съсобственост, налага решението да бъде еднакво спрямо тях. Съгласно ТР № 3 от 29.06.2017г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не и задължителни другари. Този извод е обоснован с разбирането, че предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, не е действие на разпореждане, а само на управление, както и с разрешението, дадено с т. 3 на ТР № 5 от 29.12.2014г. по тълк.д. № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което доброволната делба, извършена без участие на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на основание чл.75, ал.2 Знасл., а е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл.24, ал.4 СК, ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга – съделител. Посочено е, че със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск и затова то е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи, поради което задължителното другарство не може да се тълкува и прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда или естеството на спора не налага задължително участие на определени лица. Тези съображения са относими и към хипотезата на иск по чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на увреждаща сделка, по силата на която вещ или имот се придобива в режим на съпружеска имуществена общност, когато само единият от съпрузите участва като страна – приобретател по сделката. В посочената хипотеза съпрузите се явяват необходими другари поради идентичното си материалноправно положение, но другарството е факултативно, тъй като всеки от тях притежава едно и също по съдържание материално право и съпругът – страна по сделката, защитава това право, а не свое собствено и различно по съдържание материално право. Изложените съображения обуславят следния отговор на поставения процесуалноправен въпрос: По предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за прехвърляне на имот, съпругът на приобретателя на имота, когато към момента на сключване на договора приобретателят е бил в брак, е необходим, но не и задължителен другар. По основателността на касационната жалба. С оглед отговора на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Съпругът на ответницата Г. не се явява задължителен необходим другар по иска за прогласяване на недействителност на договора за покупко-продажба на процесните имоти, поради което предявеният иск по чл.135 ЗЗД е допустим. Като е обезсилил постановеното по иска първоинстанционно решение и е върнал делото на първоинстанционния съд за конституиране на посоченото лице като задължителен необходим другар, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за постановяване на решение по същество на спора. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските на страните. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 170 от 07.06.2018г. по т.д. № 190/2018г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ търговски състав: ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: