РЕШЕНИЕ № 82 София, 08. май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1891 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 28.07.2010 г. по гр.д. № 254/2010, с което е потвърдено решението на Казанлъшкия районен съд от 30.03.2010 г. по гр.д. № 1810/2009, с което е уважен предявеният иск за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия по чл. 74 ЗЧСИ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправните въпроси за дължимостта на разноските по изпълнението от длъжника, когато задължението е изпълнено след предявяване на изпълнителния лист и влизат ли в това число невнесените от взискателя авансови такси за всички извършени изпълнителни действия. По повдигнатите въпроси едни съдилища приемат, че длъжникът не отговаря разноски в изпълнителното производство, ако дължимата сума не е събрана чрез прилагането на изпълнителен способ, а други съдилища – че той не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (вж. решение № 601/07.07.2009 по гр.д. № 348/2009, ВКС, ІV ГО). Когато изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него не се събира единствено т.нар. окончателна такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.). Длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси (и да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия които не са необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от поисканите от взискателя изпълнителни действия още не са извършени, длъжникът не отговаря за тези такси. Длъжникът не отговаря и за пълния размер на таксата за опис на посочено от взискателя имущество, ако преди извършването му той (длъжникът) е предложил по реда на чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друго негово имущество и предложението му е отхвърлено неоснователно от съдебния изпълнител. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (и да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т.нар. окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в изпълнителното производство не са събрани средства чрез прилагането на изпълнителните способи, принудителното изпълнение е спряно по искане на длъжника и прекратено след изплащането на целия дълг. Неправилно въззивният съд е приел, че макар длъжникът да е платил след предявяването на изпълнителния лист пред частния съдебен изпълнител, той не отговаря за разноски в изпълнителното производство. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че изпълнителното дело е продължено от ЧСИ съгласно § 3 ЗЧСИ за сумата 5.142 лева със законната лихва от 21.04.1998 г. и 910,08 лева разноски по изпълнителния лист. В производството пред държавния съдебен изпълнител от длъжника е постъпила сумата 68,45 лева, а взискателката е платила такси в размер на 125,09 лева. При това положение задължението на длъжника при поемането на делото от ЧСИ възлиза на 5.142 лева със законната лихва от 21.04.1998 г., 910,08 лева разноски по изпълнителния лист и 68, 45 лева разноски по изпълнението. ЧСИ е начислил и събрал различни такси и разноски по изпълнението за общо 4.202 лева, поради което погашенията: 5.256 лева (постъпили на 14.03.2008 г.), 1.752 лева (постъпили на 14.04.2008 г.), 1.752 лева (постъпили на 14.05.2008 г.) и 9.569,72 лева (постъпили на 15.04.2009 г.) са отнесени първо към разноските по изпълнителното дело и изпълнителния лист, след това към лихвите и накрая към главницата, като е прието, че дългът е погасен изцяло с последната вноска и принудителното изпълнение е приключено. От извършените от ЧСИ действия необходими, с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателката от бързо удовлетворяване са били само таксата за налагане на възбрана (с нея се насочва изпълнението върху недвижимия имот) в размер на 10,00 лева и таксата за извършения опис на недвижим имот в размер на 2.850,00 лева. Окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ не се дължи, тъй като таксата за опис я надхвърля. За останалите начислени такси по изпълнителното дело длъжникът не отговаря, тъй като изпълнението на задължението му е било обезпечено с насочването на изпълнението върху недвижимия имот, посочен от взискателката и той не е предложил по реда на чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друго негово имущество. За разноски по изпълнението следва да се признае и сумата 100 лева за адвокатски хонорар, което съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Не следва да се включат като разноски по изпълнението, за които длъжникът отговаря: таксите за образуване на дело и изпращане на призовки (призовката е опис е включена в таксата за описа), тъй като производството е продължено, платените от взискателката такси за преписи от документи по делото, възнаграждението за счетоводна експертиза за определяне размера на дълга и възнагражденията за технически експертиза за оценка и др., тъй като те не са били необходими за изпълнението или са извършени по отменени действия на ЧСИ (отменени са оценки, не описа). Видно от изложеното задължението по делото е било за 5.142 лева със законната лихва от 21.04.1998 г., 910,08 лева разноски по изпълнителния лист и 3.028,45 лева разноски по изпълнението, поради което извършените погашения е следвало да се отнесат, както следва: 5.256 лева (постъпили на 14.03.2008 г.), 1.752 лева (постъпили на 14.04.2008 г.), 1.752 лева (постъпили на 14.05.2008 г.) – към разноските по изпълнението, по изпълнителния лист и изтеклите към 14.05.2008 г. лихви в размер на 7.145,28 лева, при което от задължението би следвало да остане: главницата 5.142 лева и законна лихва 2.323,73 лева, остатъкът от дълга към 15.04.2009 г. би бил 5.142 лева главница и законна лихва 3.040,48 лева или общо 8.182,48 лева, т.е. ищецът е увреден с разликата до 9.569,72 лева или с 1.387,24 лева. При този изход на делото разноски не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Старозагорския окръжен съд от 28.07.2010 г. по гр.д. № 254/2010 в частта, в която предявеният иск по чл. 74 ЗЧСИ е уважен за сумата над 1.387,24 лева. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. П. М. срещу Д. В. Ц. в останалата част до уважения размер 3.566,00 лева. Решението е постановено при участието на ЗАД [фирма], София и [фирма], София като трети лица помагачи на страната на Д. В. Ц.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.