Ключови фрази
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА * продължавано престъпление * авторство на деянието * недоказаност на обвинението * разпознаване на лице * индивидуализация на наказание * имуществени вреди от престъпление

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                   № 322

 

                                   гр. София, 01 юли 2009 година

 

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова

                                                                               Николай Дърмонски

 

 

при секретар Румяна Виденова и

в присъствие на прокурора Руско Карагогов,

изслуша докладваното от съдия Капка Костова

касационно дело № 321/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационната проверка се извършва по жалба на подсъдимия С. Л. А., чрез защитника му адв. Г, срещу постановената от Видинския окръжен съд нова присъда № 50 от 16 април 2009 година, по внохд № 65/2009 година, след отмяна на присъда № 130 от 24 февруари 2009 година на Видинския районен съд, по нохд № 130/2009 година по описа на този съд.

В жалбата са релевирани отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърдят се недостатъци на въззивната жалба срещу първоинстанционната оправдателна присъда, които са ограничили правото на защита на подсъдимия, както и нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда, довели до неверни изводи по фактите (относно осъществяване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него) и неправилни изводи по правото, т.е. до ангажиране на отговорността му при ненадлежна доказателствена основа.

Основното отправено до съда искане е за отмяна на въззивната присъда и оставяне в сила на присъдата на районния съд, а алтернативното – за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий.

В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим С. А. не участва лично. Представлява се от защитника си адв. Г, който поддържа жалбата при направените в нея оплаквания и отправени до съда искания.

Гражданският ищец „М” О. – гр. С. не изпраща процесуален представител. В писмена молба до съда е изразено становище по жалбата на подсъдимия, съдържащо преценка за нейната неоснователност и искане за оставяне в сила на атакуваната нова присъда на въззивния съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

С постановената при условията на чл. 336, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 334, т. 2 от НПК, нова присъда на въззивния съд, е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия С. Л. А. за извършено от него, през периода от началото на м. юли 2008 година до 07 юли с. г., в гр. В., продължавано престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.

Осъден е да заплати на гражданския ищец „М” О. – гр. С., сумата 427. 80 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, заедно със законните последици, както и направените по делото разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение.

Присъдена е и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, възложена в тежест на подсъдимия.

 

Жалбата на подсъдимия С е неоснователна.

Фактическите и правни изводи на въззивния съд са оспорени с позоваване на касационни основания. Акцентът е поставен върху оплакване за ненадлежност на доказателствената основа на изводите на съда по фактите, подкрепено с доводи, съдържащи лични оценки за доказателствената стойност на свидетелските показания и оспорване на процесуалната годност на извършеното на досъдебното производство разпознаване по фотоснимки на подсъдимия от свид. Ковачева.

Твърди се също наличие на недостатъци в съдържанието на въззивния протест, които са ограничили възможностите на подсъдимия да упражни правото си на защита в пълния му обем.

При извършената по повод последното оплакване проверка, ВКС констатира, че то не намира опора не само в данните по делото, но и в разпоредбите на процесуалния закон. Протестът съответства на изискванията към неговото съдържание (чл. 320, ал. 1 от НПК) и е годен да предизвика въззивна проверка. Пределите й поначало обхващат цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда, независимо от посочените от страните основания (чл. 314, ал. 1 от НПК). Протестът би могъл да породи заявеното от жалбоподателя ограничаване на процесуалните му права, само ако е несъответен по смисъла на чл. 336, ал. 2 от НПК, т. е. ако въззивният съд е упражнил правомощието си да осъди оправдания от първоинстанционния съд подсъдим по повдигнатото му обвинение, без надлежно сезиране за това от прокурора (частния тъжител или частния обвинител), какъвто очевидно не е настоящият случай.

По-нататък в жалбата са оспорени фактическите изводи на съда с доводи за „недоказаност” на обвинението, вкл. авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние. Възразява се извършената от съда оценка на показанията на свидетелите С, К. и П. , както и процесуалната годност на проведеното на досъдебното производство разпознаване на подсъдимия от свид. Ковачева по фотоснимки.

Действително, при извършване на разпознаването не е спазено изискването на чл. 170 от НПК за провеждане на разпит на разпознаващия непосредствено преди самото разпознаване за установяване на знанието и възприятията му за характеристиките и особеностите на разпознаваното лице или предмет. Разпознаването по фотоснимки от свид. Ковачева е извършено на 05. 12. 2008 година от 10. 30 ч. (протокол на л. 117 от сл. д.), а разпитът на свидетелката е проведен на същия ден от 13. 30 ч. (протокол на л. 111 от сл. д.). Независимо от опорочаването на това процесуално-следствено действие, резултатите от което не биха могли да се поставят в основата на съдебния акт, фактите от кръга на подлежащите на доказване са установени по надлежен начин от други доказателствени източници, а именно: при разпита си в съдебно заседание пред първоинстанционния съд (протокол от 24. 02. 2009 година) свид. Ковачева заявява недвусмислено, че подсъдимият е лицето, което й е донесло в магазина процесните вещи, че те са били със стикер на магазин „П” и че тя му е заплатила поисканата от него за тях сума. В подкрепа на тези обстоятелства са и данните за извършеното от свидетелката доброволно предаване на вещите (протокол от 12. 08. 2008 година, приложен по сл. д.), показанията на свид. Петров (тези от досъдебното производство, приобщени в съдебно заседание от първоинстанционния съд по реда на чл. 281 от НПК и тези от разпита на свидетеля пред въззивния съд – протокол от с. з. от 16. 04. 2009 година). Така че, липсата на процесуална годност на извършеното разпознаване и изключването му от доказателствената съвкупност, не повлияват надлежността на направените от въззивния съд изводи по подлежащите на доказване факти, доколкото те са установени от други доказателствени източници, в т. ч. и от показанията на свид. Симеонова. Въпреки схематичния и повърхностен разпит на тази свидетелка от с. на първоинстанционния съд, изложените от нея обстоятелства напълно кореспондират с показанията на свид. Петров, когото тя е сигнализирала и на когото е предала намерените от нея и изнесени от подсъдимия стоки от магазина. В съответствие със съдържанието на тези гласни доказателствени средства е и резултатът от извършеното от свид. Симеонова на досъдебното производство разпознаване на подсъдимия по фотоснимки, проведено съобразно изискванията на чл. 170 и чл. 171, ал. 2 - 4 от НПК: проведен е разпит на свидетелката непосредствено преди провеждане на разпознаването, при който тя е дала последователни и безпротиворечиви описания на подсъдимия, посочила го е категорично измежду пет лица, представени й с фотографски снимки и е обяснила по какви точно особености го е разпознала (л. 120 от сл. д.).

Въззивният съд е обсъдил по действителното им съдържание и в тяхната взаимовръзка всички посочени по-горе доказателствени източници (стр. 26-28 от въззивното съдебно дело). Извършеният от него доказателствен анализ дава възможност на страните и на контролната инстанция да проследят начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, поради което няма причина да не се признае правилността на атакуваната нова присъда. По делото са събрани по предвидения в НПК процесуален ред и надлежно оценени необходимите доказателства, които могат да бъдат поставени в основата на съдебния акт. Тяхното съдържание установява по категоричен и несъмнен начин конкретното участие на подсъдимия А в извършване на престъплението. Защитната теза на жалбоподателя е изградена изначално върху отричане на участието му в инкриминираното деяние и при условие, че е останала доказателствено незащитима, с основание е отхвърлена от инстанцията, оправомощена да установява правно-релевантните факти по чл. 102 от НПК.

В рамките на така установените фактическите положения, материалният закон е приложен правилно. Изложени са подробни правни съображения относно приложимия материален закон, които няма причини да не бъдат споделени, защото са съответни на данните по делото и на закона.

Доколкото подсъдимият оспорва изцяло ангажирането на отговорността си по повдигнатото обвинение, ВКС извърши проверка и на параметрите и тежестта на тази отговорност, при която проверка установи, че индивидуализацията на наложеното на подсъдимия А наказание е съобразена с всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 НК. Наложеното му наказание е в размер на минимално предвиденото за това престъпление и изтърпяването му е отложено за минималния изпитателен срок. По делото не са установени обстоятелства, които да могат да бъдат ценени като изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му по смисъла, вложен в чл. 55 от НК. Така определено по вид, размер и начин на изтърпяване, наказанието удовлетворява критериите на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 НК, поради което не би могло да бъде преценено като явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Жалбата срещу въззивния съдебен акт и не съдържа такова оплакване и конкретни доводи в тази насока.

Във връзка с възраженията на подсъдимия А срещу гражданско-осъдителната част на присъдата, ВКС констатира, че претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди е присъдено основателно. Действително, размерът на вредите, които не са възстановени по делото, възлиза на 442. 50 лева, а присъденото обезщетение е в размер на 427. 80 лева, но това е размерът, който е претендиран с предявения граждански иск и е приет от съда за доказан по своето основание. Освен това, присъденият по-малък размер на обезщетението е в полза на подсъдимия. А и тези обстоятелства единствено биха могли да бъдат констатирани в рамките на касационна проверка, инициирана само по жалба на подсъдимия.

Оспореното с жалбата присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на гражданския ищец е в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.

При изложените съображения, касационната жалба на подсъдимия С се явява неоснователна, поради което атакуваната нова присъда на въззивния съд следва да бъде оставена в сила.

Направеното в жалбата искане от защитата на подсъдимия за оставяне в сила на присъдата на първоинстанционния съд няма как да бъде удовлетворено поради липсата на такова правомощия на Върховния касационен съд по чл. 354 от НПК.

При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които е допустима служебна намеса, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК и нарушенията на закона, накърняващи съществено интересите на подсъдимия.

Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Видинския окръжен съд нова присъда № 50 от 16 април 2009 година, по внохд № 65/2009 година.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.