Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 11 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 2139 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Образувано по ръкописна касационна жалба на подсъдимия Д. М. Й. против въззивно решение № 133/02.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 141/2013 г. по описа на Бургаски апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея изготвено от защитника на подсъдимия адв. Б., представлявала Й. в производствата пред двете предходни инстанции се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Твърди се, че подсъдимият не е извършил престъпление по чл.124 от НК, за което по делото имало само косвени доказателства. Отделно от това се релевира като основание необоснованост на въззивното решение, като се твърди, че съдът не е направил анализ на всички обстоятелства, които имат значение за изясняване на фактическата страна на делото. Настоява се касационната инстанция да намали наложеното наказание лишаване от свобода, което било явно несправедливо. Иска се да бъде отменено обжалваното въззивно решение и подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение или алтернативно да бъде намалено наложеното му наказание. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание подсъдимият и новоназначеният му служебен защитник за нуждите на касационното производство адв.С. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 28/04.06.2013 г., постановена от ОС – Сливен по НОХД № 159/2013 г. подсъдимият Д. М. Й. е признат за виновен в това, че на 25.11.2012 г. в [населено място] е причинил по непредпазливост смъртта на Р. Д. К. с ЕГН [ЕГН] от същото село следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.124 ал.1 предл.1 вр. с чл.128 ал.1 вр. с ал.1 и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал периода на предварителното задържане на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, като е възложил в тежест на Й. и направените по делото разноски в размер на 840 лв.. По жалби на подсъдимия и на служебния му защитник е било образувано ВНОХД № 141/2013 г. на Апелативен съд гр.Бургас. С Решение № 133/02.10.2013 г. постановено по същото дело, въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда. По същество твърденията в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение се изразяват в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Изтъкнатите доводи биха могли да сочат наличие на съществено процесуално нарушение ако те се позовават на неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на което са били изведени фактите по делото. В случая не са разкриват пороци при формиране на вътрешното убеждение за фактическите констатации на предходните съдилища. Не почива на обективните данни по делото и твърдението на защитата за опороченост на въззивния съдебен акт, тъй като същият не съдържал анализ на доказателствата. Действително в случая както първоинстанционният съд, така и въззивният състав не са кредитирали показанията на единствения пряк очевидец на случилото се – 12 годишната свидетелка Т. Костова. В тази насока следва да се има предвид, че към инкриминирания момент, видно от заключението на назначената й експертиза и предвид умствената й изостаналост, тя не е била в състояние самостоятелно да формира оценка за случилото се, тъй като е била под влияние на казаното й от нейните роднини, най-вече от баба й /майка на подсъдимия/, за което има данни по делото. Касационната инстанция не констатира нарушения и при приобщаването на обясненията на подсъдимия, депозирани на досъдебното производство по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.4 от НПК, където непосредствено след инкриминираната дата Й. е направил пълни самопризнания. В заключение следва да се отбележи, че ВКС нееднократно е посочвал, че наличието само на косвени доказателства не е пречка за постановяване на осъдителна присъда, когато веригата от тях води до единствения възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на престъплението, и то по начин, който да изключва други възможни версии, още повече, че в конкретния казус са налице и самопризнания на подсъдимия. Несъгласието на подсъдимия, изразено в случая чрез защитника му, с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон. По делото не се спори, че на посочените дата и място подсъдимият е ударил няколко шамара и започнал да съблича тригодишния си син, за да го преоблече. Докато го обличал, Й. започнал да го дърпа по половия му член. Оставяйки го на леглото в седнало положение, при един от ударите в тилната област, малкият политнал, ударил се под брадичката в ръба на печката и паднал на пода. Подсъдимият продължил да крещи и започнал да го рита с крака в областта на гърдите. Следствие на удара в печката и падането на земята била причинена тежка черепно мозъчна травма, поради която детето починало. В случая при така приетата за установена и от двете предходни инстанции фактическа обстановка е безспорно, че подсъдимият, удряйки нееднократно шамар в тилната област тригодишното си дете, е искал да му причини някаква телесна повреда. Дори и да се приеме, че е целял по-лека такава, като се има предвид обстановката, при която е действал, а именно – спрямо малко, трудно подвижно беззащитно дете, седнало на легло, намиращо се в непосредствена близост до печката, Й. е допускал, че от някой от нанесените удари синът му може да падне и да се нарани и по-тежко, и въпреки това не се въздържал от представата за по-тежкия резултат, а е действал. При падането на детето със значителна сила, следствие на един от нанесените му удари то е получило най-тежката си травма – черепно мозъчна, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и вследствие на подтискане на функцията на жизнено важни центрове в областта на мозъчния ствол се е стигнало и до смъртта на детето. Следователно относно тази телесна повреда подсъдимият е действал с евентуален умисъл и следва да отговаря за такава по характер телесна повреда, каквато реално е настъпила, а не каквато е целял да причини, т. е . за по-тежкия резултат. И понеже е установено, че настъпилата смърт е във връзка с умишлено причинената тежка телесна повреда, то правилно престъплението е квалифицирано по чл.124 от НК, тъй като е причинена другиму смърт по непредпазливост вследствие умишлено нанесена тежка телесна повреда. Подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди и този резултат, но не е сторил това. Следователно присъдата в тази й част е законосъобразна и следва да остане в сила. Касационната инстанция споделя изводите на предходните съдилища относно определянето на наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Наложеното наказание от единадесет години лишаване от свобода е съобразено с високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Така определеното наказание е достатъчна гаранция за изпълнение на личната и генерална превенция визирана в чл.36 от НК. Предвид на високата степен на обществена опасност на деянието, всяко едно намаление на размера на наказанието лишаване от свобода би се оказало необосновано снизхождение за подсъдимия. Предвид на това, присъдата следва да бъде потвърдена и в тази й част. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133/02.10.2013 г. по ВНОХД № 141/2013 г. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: