5 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1434/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е №448 гр.София, 28 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1434/2014 година Производството пред ВКС е образувано по искане на Е. И. Ч. - подсъдима по нохд № 1561/2009 год. на Дупнишкия районен съд и внохд № 238/2014 год. на Кюстендилския окръжен съд - за възобновяване на посочените дела, отмяна на постановените по тях съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от досъдебното разследване.Искането е основано на чл. 422,ал.1,т.5 във вр. с чл. 348,ал.1,т.2 НПК. В съдебно заседание искането се поддържа от упълномощен защитник, който споделя сочените основания за отмяна, но намира, че новото разглеждане на делото следва да започне от първата инстанция. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на първо- и второинстанционния съдебни актове, и дава заключение за оставяне на искането без уважение. ВКС намира искането за допустимо - направено е от легитимирана страна при спазване на срока по чл. 421,ал.3,изр. първо НПК и с него се иска отмяна на съдебни актове от изброените в чл. 419 НПК - но не и основателно. С присъдата по първоинстанционното дело - № 25 от 27.ІІ.2014 год. - Е. И. Ч. е призната за виновна в това, че действайки при условията на продължавана престъпна дейност /от 18 до 23.VІ.2008 год./, в съучастие като извършител с друго лице / Т. Н. П./, е съставила в длъжностното си качество на продавач-консултант на [фирма]-гр. Дупница и в кръга на службата си неистински частни документи - Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX 01835492 от 18.VІ.2008 год. с БНП [фирма] и Договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 23.VІ.2008 год. с [фирма], в които договори вписала за кредитополучател В. Х. Б. без неговото знание и съгласие, а за „Б.” подпис положил Т. Н.П., след което употребила така съставените документи като доказателство за съществуването на отразените в тях правоотношения, за което и на основание чл. 310,ал.1 във вр. с чл. 309,ал.1 НК е наказана с 3 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. С въззивното решение от 15.VІІ.2014 год. горната присъда е потвърдена. Неоснователно в искането за възобновяване се твърди допуснато в първата инстанция съществено процесуално нарушение с нарушаване изискването на чл. 258 НПК.Изброявайки имената на съдиите С. П., А. И., Е. С., М. Г. и Д. З. осъдената заявява, че те са „разглеждали и водили съдебното заседание... Разпитвани са свидетели, приемани са писмени доказателства, изисквани са такива от един съдия, след което... делото се води от друг съдия... без да има процесуално право”, което твърдение е невярно.Разглеждането на делото е започнато от съдията Ан.И., която, след многократното му отлагане /л.22, 27, 33, 39/, е одобрила постигнато споразумение с подсъдимия Тр.П. /л. 42/ и се е отвела на основание чл. 29,ал.1,т.1,б.”б” НПК.След И., разглеждането на делото с подсъдима Ч. е започнато от съдията Св.П..Действително няколко последващи съдебни заседания са проведени от други съдии – от М.Г. /л.68/, от Е. С. /л.201/ и от Д.З. /л.256, л.274/ - но в нито едно от тях ход на делото не е бил даван, за да бъдат „разпитвани... свидетели” и да са „приемани... писмени доказателства”. Неоснователно се твърди да съставлява съществено процесуално нарушение неточното изписване в обвинителния акт на номера на досъдебното производство - 190/2009 год.,вместо 102/2009 год. Изтъкнатата неточност би могла да наруши съществено процесуалните права на обвиненото лице, ако в обвинителния акт са били заявени обстоятелства, установени при досъдебното разследване № 190/2009 год.Такива обстоятелства, обаче, в обвинителния акт няма, нито осъдената твърди обратното, така че, макар и нарушено общото изискване за прецизност при изготвянето на актовете от досъдебното и съдебно производство, допуснатата грешка не може да се причисли към касационното основание по чл. 348,ал.3,т.1 НПК. Неоснователно се твърди наличието на съществено процесуално нарушение с липсата на протокол за проведен на случаен признак избор на докладчик.Само по себе си, допускането от страна на административния ръководител на съда на такова нарушение не е съществено, освен ако не е довело до нарушаване на някое от процесуалните права на обвиняемата,каквото твърдение в искането за възобновяване няма. Неоснователно, накрая, осъдената счита за благоприятно ползващо я обстоятелството, че от извършеното от нея престъпление имало „пострадали лица... които не са взели участие в процеса и не им е дадена възможност да упражнят правата си”.Твърдението, освен това, е и невярно, тъй като възможните пострадали са били наясно с воденото досъдебно разследване, но не са счели за необходимо да предявят претенциите си, ако са имали такива, пред съда. Имайки предвид изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354,ал.1,т.1 НПК, ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на Е. И. Ч. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 1561/2009 год. на Дупнишкия районен съд и внохд № 238/2014 год. на Кюстендилския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ