О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 23.05.2022 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на ………………..май две хиляди и двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Елена Арнаучкова
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч.т.д.№ 940/2022г.по описа на ВКС и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Н. срещу определение № 113 от 10.02.2022г., постановено по възз.ч.т.д.№ 35/2022г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 1463/08.11.2021г., постановено по т.д.№ 476/2021г. по описа на Окръжен съд - Варна за прекратяване на производството по делото.
В частната касационна жалба се излагат следните твърдения и доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение:Преди всичко е поддържано, че правният интерес от предявения от касатора на 10.08.2020г. отрицателен установителен иск/ОУИ против ответната банка за главницата по договора за банков кредит, по който е образувано прекратеното т.д.№ 476/2021г. по описа на ОС - Варна, не е отпаднал с предявяването на 09.10.2020г. от банката против него на обективно съединени осъдителни искове, по които е образувано останалото висящо т.д.№ 1140/2020г. по описа на същия съд, с предмет главницата и други парични вземания, произтичащи от същия договор за банков кредит.Производството по делото, образувано по предявения от касатора ОУИ следва да продължи, а следва да се прекрати производството по предявения от банката осъдителен иск, чието самостоятелно съществуване е недопустимо, като такъв иск е възможен само при условията на насрещен иск в производството по предявения от касатора ОУИ. На следващо място, правният интерес от предявения ОУИ не е отпаднал, предвид обстоятелството, че касаторът е упражнил правото си на защита в производството по предявения от банката осъдителен иск чрез възражение за погасителна давност, по което съдът се е произнесъл в решението.Възражение за висящ процес касаторът е направил във въззивната жалба срещу решението по т.д.№ 1140/2020г., по което, в хипотезата на чл.126, ал.2 ГПК, въззивният съд следва да прекрати т.д.№ 1140/2020г. и да обезсили постановеното по него първоинстанционно решение. Искането е за отмяна на обжалваното въззивно определение и за връщане на делото за продължаване на съдо-производствените действия.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Формулирани са в изложението следните въпроси, които касаторът поддържа да са разрешени в обжалваното въззивно определение в противоречие със задължителната практика на ВКС, решение по т.д.№ 96/12 II т.о., решение № 46/08.04.2013г. по т.д.№ 96/2012г. II т.о., определение № 318/09.07.2019г. по ч.гр.д.№ 2108/2019г. IV г.о. и определение № 154/27.02.2014г. по ч.гр.д.№ 769/2014г. IV г.о., както и, че въпросите са от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона :
1.Налице ли е правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск, при положение, че в следващ по време процес между същите страни по осъдителен иск е разгледано едно от възраженията срещу вземането на ищеца?Следва ли да се прекрати по реда на чл.126 ГПК дело, образувано по осъдителен иск, след като по-рано е образувано друго дело между същите страни по отрицателен установителен иск за същото вземане или ищецът по отрицателния установителен иск губи правният си интерес от водене на делото?
2. Налице ли е пълен идентитет между делата, при положение, че предмет на отрицателния установителен иск е само главницата на вземането, предявено в следващ по време осъдителен иск, имайки предвид, че лихвите като акцесорни вземания следват съдбата на главницата?
3.При наличие на обективно съединени осъдителни искове, с предмет главница и лихви по договор за кредит, както и допълнителни такси по кредитното правоотношение, може ли съдът да прекрати частично делото на осн. чл.126 ГПК, ако по-рано е заведено дело по отрицателен установителен иск досежно главницата на същото вземане?
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор касационната жалба от „Банка ДСК“ АД, с който се оспорват въведените основания за допускане на касационно обжалване. Оспорва се по същество основателността на частната касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, приема следното:
Постъпилата частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.274, ал.4 във вр. чл.280, ал.3 ГПК, въззивно определение по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата по чл.261, т.1, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК.
В обжалваното въззивно определение е прието следното: Производството по т.д.№ 476/2021г. по описа на ОС - Варна е образувано по предявен от А. Н. Н. против „Банка ДСК“ ЕАД ОУИ с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи парично вземане в размер на 289 361.55лв., представляващо главница по договор за банков кредит от 26.09.2007г., поради погасяването му по давност. От представените по делото доказателства и от служебно извършените справки се установява, че от „Банка ДСК“ АД против А. Н. са предявени осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, с предмет парични вземания за главница в размер на 289 361.54лв., за възнаградителна лихва за периода 20.04.2012г.-02.04.2017г., както и за обезщетение за забава, такси за управление, такса за застраховка на ипотекирания имот, такса за подновяване на ипотеката и такса изискуемост, по които е образувано т.д.№ 1140/2020г. по описа на ОС – Варна и е постановено решение № 201/28 .06.2021г. за частично уважаване/отхвърляне на исковете, в което е разгледано направеното в подадения отговор на ИМ от А. Н. възражение за погасителна давност. За неоснователно е прието въведеното от Ал.Н. в частната въззивна жалба възражение по чл.126, ал.1 от ГПК, че производството пред съда, образувано по предявените от банката осъдителни искове, т.д.№ 1140/2020г., като по-късно заведеното дело, следва да се прекрати, тъй като предмет на образуваното от А. Н. т.д.№ 476/2021г. е само главницата, а образуваното от банката т.д.№ 1140/2020г. е „за всички дължими суми“ по договора за жилищен кредит от 26.09.2007г., поради което, поради липса на пълно тъждество между двете дела, не е налице основанието по чл.126 ГПК.Наред с това е съобразено, че по т.д.№ 1140/2020г. по описа на ОС – Варна вече е постановено решение, а производството по т.д.№ 476/2021г. на ОС - Варна е на етап размяна на книжа.Отбелязано е, че по т.д.№ 1140/2020г. по описа на ОС - Варна А. Н. не е въвел твърдения за наличие на висящо производство по предявения от него иск, „което да се съобрази от съда в по-ранен момент“, както и, че в отговора на ИМ той е направил възражение за изтекла погасителна давност на дължимите суми по договора за кредит, „т.е. релевирал е под формата на възражение основанието на което е предявил ОУИ, предмет на т.д.№ 476/2021г.“, което възражение е разгледано от съда, видно от постановеното решение по т.д.№ 1140/2020г. Крайният извод е, че за А. Н. липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането за главница по договора за кредит, тъй като по т.д.№ 1140/2020г. по описа на ОС - Варна той „следва да изчерпи всички свои доводи и възражения за недължимост на главницата, в т.ч. чрез позоваване на погасителна давност“, а при влизане в сила на решението по делото ще се формира сила на пресъдено нещо между страните „досежно дължимостта на всички претенции, произтичащи от процесния договор за кредит, поради което воденето на отрицателен установителен иск за отричане на вземането би бил недопустим“.
Поставените от касатора въпроси следва да се конкретизират,, обобщят и квалифицират от касационния съд, като касаещи приложението на разпоредбата на чл.126 ГПК.Тъй като процесуално-правният въпрос по приложението на чл.126 ГПК е разрешен с обжалваното въззивно определение и даденото разрешение е от значение за крайния изход по делото, е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, изведено от чл.280, ал.1 ГПК.
Налице и допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът е разрешен в противоречие с цитираните в изложението решения по чл.290 ГПК, както и с постоянната практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК по приложение на чл.126 ГПК, служебно известна на настоящия състав.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че, тъй като във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 126 ГПК има създадена постоянна задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, като неточна, несъответна на обществено-икономическите условия или по други причини, не е налице второто поддържано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради изложеното, по въпроса за приложението на чл.126 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл.280, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, постъпилата частна касационна жалба е основателна.
Съгласно цитираната от касатора и служебно известна на настоящия състав практика на ВКС в решения по чл.290 ГПК, в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск ( решение № 119 от 17.04.2015г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014г., IV г. о.); Ако предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК са установени едва във въззивното производство, прекратяването на делото е правомощие на въззивния съд, който следва да обезсили недопустимото решение на първата инстанция (решение № 46 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 96/2012г., II т. о., ТК); Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения – антиципира се отводът за присъдено нещо. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо, а обективен – при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. Липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело. В този случай е налице условие за спиране на обусловеното дело по разпореждане на съда на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК( решение № 471 от 16.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010г., IV г. о.); Разпоредбата на чл. 126 ГПК предвижда прекратяване на по-късно заведеното дело, при наличие на две висящи дела с идентичен предмет между същите страни. Без значение са обстоятелствата дали по едно от делата има постановено решение и дали то е влязло в сила( решение № 619 от 30.09.2010г. на ВКС по гр. д. № 370/2010 г., IV г. о.)
Тъй като при разрешаване на поставения процесуалноправен въпрос, свързан с прилагане на чл.126, ал.1 ГПК, въззивният съд се е отклонил от тази формирана съдебна практика, като е потвърдил определение за прекратяване на по-късно заведеното дело, при липса на пълен обективен идентитет между предметите на двете дела и като е приел, че е от значение постановяването на решение по по-късно заведеното дело, обжалваното въззивно определение е незаконосъобразно, поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон.
Ето защо, обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото – върнато с указания за продължаване на процесуалните действия по него.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 113 от 10.02.2022г., постановено по възз.ч.т.д.№ 35/2022г. на Апелативен съд - Варна.
ОТМЕНЯ определение № 113 от 10.02.2022г., постановено по възз.ч.т.д.№ 35/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него определение № 1463/08.2021г., постановено по т.д.№ 476/2021г. по описа на ОС - Варна, и връща делото на Окръжен съд – Варна с указания за продължаване на процесуалните действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ |