4 Р Е Ш Е Н И Е № 22 С. 04.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 януари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 3146/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1022 от 17.10.2013г., постановено по настоящото дело № 3146/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ВО–V с-в, № 75 от 10.01.2013г. по в.гр.д. № 3595/2012г., с което е отменено решението на Пловдивския районен съд, ХІ с-в, № 3298 от 30.08.2012г. по гр.д. № 1606/2012г., с което са уважени предявените от Т. Иванова М. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и с въззивното решение исковете са отхвърлени. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „от кой момент уволнението по чл. 328, ал. 2 ГПК се счита за извършено – от датата на издаване на заповедта за уволнение в рамките на 9-месечния срок, или от връчването на заповедта за уволнение след изтичането на този срок”. Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е изразил становище по съществото на спора пред настоящата инстанция. По поставения въпрос ВКС намира следното: Както бе посочено по-горе касационно обжалване на въззивното решение е допуснато поради противоречие на въззивното решение на приложеното решение № 72/2010г. по гр.д. № 2356/2008г. ІV г.о. ВКС, с което е уеднаквена съдебната практика по тълкуване на разпоредбите на чл. 335, ал. 2 КТ. Прието е, че когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на предизвестието, а при неспазване на срока – с изтичане на съответната част от него. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й /освен ако в нея не е посочено друго/ и към този момент се прави преценката за законността й. В същия смисъл е и решение № 664 от 30.11.2010г. ІІІ г.о. ВКС, постановено също в производство по чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса за момента на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя на правно основание, изискващо отправяне на предизвестие. Прието е, че предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а заповедта не е конститутивен елемент. Такъв характер тя придобива при неспазване на срока на предизвестието, като вместо реално отработени дни се заплаща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Настоящата инстанция споделя изложените съображения по прилагането на чл. 335, ал. 2, т. 1 и 2 КТ. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли предявените от Т. Иванова М. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 2 КТ – сключен е нов договор за управление на дружеството, заеманата от ищцата длъжност е ръководна, трудовото правоотношение е прекратено в деветмесечния срок. В. съд не е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че след като заповедта за уволнение е връчена на ищцата след изтичане на 9-месечния срок, то уволнението е незаконно. Приел е, че уволнението е извършено в указания деветмесечен преклузивен срок по чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като връчването на заповедта за уволнение е техническо действие и има отношение само към срока за упражняване на процесуалното право на обжалване. В касационната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на решението. Изложени са съображения, че волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор, което не е достигнало до адресата, не поражда правни последици. Трудовото правоотношение се прекратява в момента, в който волеизявлението за това достигне до работника/служителя. С оглед дадения по-горе отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. Трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ /което изисква отправяне на предизвестие/, без да е отправено предизвестие, следователно в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ – при неспазване на срока на предизвестието със заплащане на основание чл. 220, ал. 1 КТ на обезщетение за целия 30-дневен срок на предизвестието. В този случай заповедта за уволнение има конститутивно действие и прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с връчването й, освен ако в нея не е отбелязана по-късна дата. В заповедта за уволнение на Т. Иванова е посочено, че уволнението е от датата, следваща датата на връчването й. Заповедта за уволнение е връчена на ищцата на 02.12.2011г., след изтичане на 9-месечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ, което прави уволнението незаконно. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и предявените от Т. Иванова искове по чл. 344, ал. 1-3 КТ да се уважат. От извършената в с.з. на 23.08.2012г. констатация по трудовата книжка на ищцата, се установява оставането й без работа по трудово правоотношение в шестмесечния период след уволнението, а от представеното удостоверение на РУ „Български пощи”- П. от 12.06.2012г. се установява, че последното получено от нея брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец /м. февруари 2011г./ е в размер на 1320 лв. При тези данни дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 7920 лв. Направеното от ответника с писмения отговор възражение за прихващане с изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ не е подкрепено с годни доказателства. За установяване на плащането е представен документ /л. 45/, който не носи подпис на ищцата, удостоверяващ получаване на сумата. Поради това възражението е неоснователно. На ищцата следва да се присъдят и разноските по делото за трите инстанции в размер на 5460 лв. съобразно представения списък на разноските. Ответникът не е направил до приключване на съдебното делото пред съответната инстанция искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, а с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществи проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ВО–V с-в, № 75 от 10.01.2013г. по в.гр.д. № 3595/2012г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т. Иванова М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с акт за прекратяване на трудов договор № 17/21.02.2011г. на главен изпълнителен директора на [фирма], връчен на 02.12.2011г. ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Иванова М. на предишната работа „мениджър РУ” в Регионално управление [фирма] - П.. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Т. Иванова М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], сумата 7920 лв. обезщетение за времето през което е останал без работа, ведно със законната лихва от предявяването на иска 02.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и 5460 лв. разноски по делото, а на ВКС да заплати 436,80 лв. държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: