Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 07 юли 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2406/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба адв.Т., защитник на подсъдимия З. Б. срещу въззивна присъда № 4005 от 09.10.2013 г., постановена по внохд № 152/2013 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. В жалбата са развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 НПК, като се прави искане за отмяна на постановената въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Подсъдимият и защитникът му, редовно призовани за съдебното заседание пред настоящата инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 370 от 25.01.2013г., постановена по нохд №195/2012 г. на Районен съд-Разлог подсъдимият З. Н. Б. е признат за виновен в това, че на 24.04.2010г. в [населено място], в съучастие като извършител с И. М. и П. Я., отнел чужда движима вещ- дизелов двуцилиндров двигател за трактор, на стойност 60,58лв., от владението на Н. П., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвоя, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание пробация със съответни пробационни мерки, като го е оправдал по обвинението по чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК. Със същата присъда са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и подсъдимите И. М. и П. Я., като на основание чл.78а от НК са били освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на по 1 500лева за всеки едни от тях. С въззивна присъда № 4005 от 09.10.2013 г., постановена по внохд № 152/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, първоинстанционната присъда е била отменена и тримата подсъдими са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което им е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от по три месеца, като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението по отношение и на тримата с изпитателен срок от по три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подадената от З. Б. касационна жалба е неоснователна. Въззивният съдебен акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 339, ал.3 от НПК, визиращ задължение на въззивната инстанция при постановяване на нова присъда да приложи нормата на чл.305 от НПК досежно нейното съдържание. Също така, подсъдимият и защитата му са получили мотивиран отговор на всички направени оплаквания. В съдебния си акт, Окръжен съд – Благоевград освен оценка на доказателствената дейност на първия съд, е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от контролираните инстанции нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 от НПК. Доказателствената дейност на въззивния съд не търпи критика при отсъствие на допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства. Изяснени са всички въпроси, включени в предмета на доказване. Неоснователни са оплакванията за това, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Оплакването на касатора е, че в обвинителния акт не е отразено кой е собственик на отнетата вещ. Действително къщата, находяща се на [улица] [населено място] е била наследствен имот, който не се обитавал постоянно от никой от наследниците, но по делото е установено, че тя е стопанисвана реално от един от тях, а именно свидетелят Н. П., който е посочен в обвинителния акт като лицето, което владеело процесния двигател. За състамоверността на престъплението „кражба” е необходимо деецът да прекъсне досегашното владение върху вещта и да установи своя фактическа власт. Теорията и съдебната практика са последователни в разбирането си, че под владение в НК се разбира включително и държането, като не е необходимо владелецът/държателят на веща да е нейният собственик. Достатъчно е, наличието на възможност за фактическо разпореждане с вещта от страна на съответното лице, като не е необходимо държателят на предмета на престъплението непрекъснато, във всеки едни момент, да го наблюдава или да го пази. Също така следва да се посочи, че за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението „кражба” е необходимо движимата вещ да е чужда, а тя е такава, когато не е изключителна собственост на дееца. Независимо от горното, съдът е охранил правата на всички наследници на починалия собственик на процесната вещ, като още при подготвителнитие действия на съдията-докладчик за разглеждане на делото в първата инстанция е постановил призоваването на пострадалите-А. П., Т. Х. и А. П., с дадени указания в призовките им, да се отразят правата им по чл.76 и чл.84 от НПК. Между впрочем защитата е правила горепосочените възражения и пред първоинстнационният съд, който мотивирано и аргументирано ги е отхвърлил. Неоснователни са и възраженията, че процесният двигател има статут на загубена вещ и невъзможността такава вещ да бъде предмет на престъплението кражба, тъй като по отношение на загубена вещ не се упражнява владение. Неоснователността на това възражение произтича от грешното разбиране, че вещта е загубена. Липсата на постоянен обитател в имота не дава статут на намиращите се в него вещи на загубени такива. Това дали свидетелят П. е знаел за всички намиращи се в наследствения му имот вещи, също е без значение. Оспорва се и правната квалификация на деянието, а именно по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Твърди се, че престъпният състав е довършен с изнасянето на двигателя от къщата, а след това вече е използвано МПС-то. Съдебната практика е категорична в разбирането си за това, кога е налице горепосочения квалифициран състав, именно когато субектът на престъплението си е послужил с него за отнемане на вещите, както и когато го е използвал за превоз на имуществото и отдалечаване от местопрестъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него-Постановление № 6/71г., изм. и доп. с Постановление № 7/87г. на ВС. Ето защо правилно въззивният съд е квалифицирал деянието по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Неоснователно е възражението, че досежно авторството на деянието единствените установени данни са от показанията на свидетеля Ю., като доказателствен източник. Иначе принципно правилно е разбирането на касатора относно доказателствената стойност на извънсъдебните признания, дадени в рамките на проведена „полицейска беседа”. В тази част данните, съдържащи се в свидетелските показния на Ю. са с производен характер, поради което показанията му не могат да бъдат надлежна доказателствена основа, която може да замени или провери първичните доказателства, каквито биха били събрани с обясненията на подсъдимите, като доказателствено средство, но в случая те са отказали да дадат такива. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 4005 от 09.10.2013 г., постановена по внохд № 152/2013 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: