3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1483/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 447 гр.София, 06 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1483/2013 година Подсъдимият Р. Т. М. е обжалвал по касационен ред (с оглед на чл.346, т.2 НПК) новата, осъдителна присъда на Пернишкия окръжен съд, която е била издадена спрямо него след отмяна на оправдателната на районния съд в същия град. И двете присъди – на първата и на втората (въззивна) инстанция са постановени по едно и също обвинение: по чл.183, ал.1 НК за неизпълненото задължение за издръжка на М. към малолетната му дъщеря, възникнало през м.Х.2011 год. чрез осъждането му по гражданско дело, но за неизпълнението му в периода І.-V.2012 год. По обвинителен акт обвинението всъщност е било за по-дълъг период – от самото възникване на задължението, но и след изменението по реда на чл.287 НПК ПРС оправдал подсъдимия М., а ПОС го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода при „строг” първоначален режим заради предишно условно (чл.66 НК) общо наказание за съвкупност от две престъпления, в същия размер, изтърпяването на което отделно от първото е постановено на основание чл.68 НК. В касационната жалба новата присъда е оспорена както от процесуална гледна точка – недоказан умисъл, така и от гледна точка на справедливостта на наложеното наказание; поискано е обаче не само ново разглеждане на делото в окръжния съд или намаляване на наказанието направо от ВКС, но и оправдаване още в касационната инстанция. Според прокурора пред ВКС-единствената страна, взело участие в проведеното съдебно заседание, жалбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна само поради следното. І. Допусната е явна несправедливост на наложеното наказание (чл.348, ал.1, т.3 НПК). Тя се дължи на поначало неподходящото като вид наказание за престъпното неплащане на издръжка лишаване от свобода. Интересът на издържания по-скоро страда от престоя в затвора на задължения и затова в случаи като настоящия – отговорност за относително малко месечни вноски, търсена при това за първи път, много по-целесъобразна (чл.36, ал.1 НК) се явява алтернативата „пробация”. Утежнената съдимост на подсъдимия не би могла, разбира се, да не бъде отчетена, но с нея е достатъчно да бъде съобразен максималният срок на двете задължителни за налагане пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК (отново по-подходящи с оглед интереса на издържания в сравнение с останалите видове мерки); наложителна е при това положение и отмяната на чл.68 НК. ІІ. Останалото, поради което е обжалвана осъдителната присъда, е неоснователно. Жалбоподателят прави опит всъщност да обезсмисли ефекта на неприсъственото решение на гражданския съд спрямо него (чл.238-240 ГПК), което обаче няма как да стане при зачитане на силата му на пресъдено нещо като съдебен акт (чл.297 ГПК). Самият ред за издаване на такова решение предполага знание за последното (чл.239, ал.1, т.1 ГПК); „знание” за него осигурява и задължението на съда по чл.240, ал.1 ГПК, а претенцията на подсъдимия да обори редовността на разписката от 2.VІ.2011 год. за личната му връзка с гражданския съд по делото (вж. приложеното съобщение между л.12 и 13), е претенция не за друго, освен за оборване на процесуалната законосъобразност на съдебния акт. Посоченото е главното, което прави възможно обжалваната присъда да бъде само изменена и позволява другото неприемливо, поради което тя е оспорена или пък издадена, да бъде само примерно маркирано тук: например във връзка с оправдаването на подсъдимия още в тази съдебна инстанция – от една страна, или във връзка с наказването му с лишаване от свобода заради „липсата на разкаяние относно извършеното”-от друга страна (срещу подобни съображения при индивидуализацията на отговорността вж. повече в р.199/1994-І, Сб.20, и в по-новото р.29/09-І, Бюл.8/09). ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно ще с чл.354, ал.2, т.1 НПК, ВКС, І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ нова (въззивна) присъда № 23 от 19 юни 2013 год. по внохд 95/2013 год. на Пернишкия окръжен съд, издадена след отмяната на присъда № 128 от 11 февруари 2013 год. по нохд 1626/2012 год. на Пернишкия районен съд, като само - намалява наложеното наказание лишаване от свобода на пробация: задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за три години; задължителни периодични срещи с пробационен служител в същия срок; - отменя приложението на чл.68, ал.1 НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ