Р Е Ш Е Н И Е
№ 427/2014 г.
гр. София, 10.06.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 01 декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1436 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата С. Т. П., чрез адв. И. Ц. против решение № 153/05.12.2013 г. по в.гр.дело № 332/2013 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 174/11.07.2013 г. по гр.дело № 1677/2011 г. на Разградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката С. Т. П. против С. А. Й. и Н. Р. Д. искове с пр.осн.чл.29 и чл.30 ЗЗД, с които е поискано унищожаване на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 2523 и съдържанието с рег. № 2524/20.04.2011 г. и унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 67/27.04.2011 г., като сключени при измама и заплашване както и алтернативно предявения иск с пр.осн.чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 67/27.04.2011 г., поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена, като неоснователни и недоказани.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателката от събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства се установява, че са налице предпоставките на чл.29 ЗЗД – че упълномощителната сделка и договора за покупко-продажба от 27.04.2011 г. са сключения поради измама. Твърди, че е въведена в заблуждение от съконтрагента или от трето лице, че в случая е налице създаване на измамливо убеждение у жалбоподателката, че процесното пълномощно се изготвя само и единствено за обезпечаване на задълженията на нейния зет и впоследствие при погасяване на паричните му задължения към работодателя същото ще бъде унищожено и в никакъв случай няма да се извършва прехвърляне на собствеността върху собствения на жалбоподателката имот. Поддържа, че разпитаните по делото свидетели установяват изцяло твърдяната от жалбоподателката фактическа обстановка. Неправилно според жалбоподателката е становището на въззивния съд, че въвеждането в заблуждение с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка трябва да се отнася до фактическия състав на сделката – т.е. само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл.29 ЗЗД. Счита, че при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор, че при измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влияние на невярна представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят. Счита за неправилен извода на съда, че от съдържанието на пълномощното е ясно, че същото се касае за разпоредителна сделка с имота. Не споделя доводите на съда относно недоказаност на иска за унищожаемост на сделката поради осъществена психическа принуда. Относно алтернативно предявения иск на осн.чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на сделката счита за неправилни изводите на съда за неоснователността на иска.
Ответницата по жалбата Н. Р. Д., чрез адв. Х. Р. в писмено становище е изразила подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Ответницата по жалбата С. А. Й., чрез адв.Р. М. изразява становище за основателност на касационната жалба.
С определение № 1077/10.09.2014 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 153/05.12.2013 г., постановено по в.гр.дело № 332/2013 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 174/11.07.2013 г. по гр.дело № 1677/2011 г на Разградския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения иск от С. Т. П. против С. А. Й. и Н. Р. Д. с пр.осн.чл.29 ЗЗД , с който се иска унищожаване на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно с нот.заверка на подписа с рег. № 2523 и съдържание с рег. № 2524, акт № 109/20.04.2011 г. и унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 67/27.04.2011 г., като сключени при измама. Касационно обжалване е допуснато по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос – представлява ли измама по смисъла на чл.29 ЗЗД въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката/договора/ или за да е налице основание за унищожаване на сделката поради измама по чл.29 ЗЗД следва да е установено само въвеждането в заблуждение относно предмета и съдържанието на сделката/договора/.
С определението на ВКС от 10.09.2014 г. не е допуснато касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 174/11.07.2013 г. по гр.дело № 1677/2011 г. на Разградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от С. Т. П. против С. А. Й. и Н. Р. Д. с пр.осн.чл.30 ЗЗД, с който се иска унищожаване на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно с нот.заверка на подписа с рег. № 2523 и съдържание с рег. № 2524, акт № 109/20.04.2011 г. и унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотакт № 67/27.04.2011 г., като сключени при заплашване, както и алтернативно предявения иск с пр.осн.чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 67/27.04.2011 г. на нотариус Н.С., поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена, като неоснователни и недоказани. В частта на решението на Разградския окръжен съд, в която не е допуснато касационно обжалване същото е влязло в сила.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Както се посочи по-горе предмет на касационен контрол е решението на Разградския окръжен съд по в.гр.дело № 332/2013 г. само в частта по предявения иск с пр.осн.чл. 29 ЗЗД.
Прието е за безспорно между страните, че ищцата-жалбоподател С. П. с нот. заверено пълномощно от 20. 04. 2011 г., рег. № 2523 за удостоверяване на подписа и рег. № 2524 за удостоверяване на съдържанието на нотариус Н. С., е упълномощила своята дъщеря – ответницата по касационната жалба С. Й. да я представлява и да се разпорежда със собствения й недвижим имот - апартамент № 15,вх. А, ет.4,бл.16 в@@15@ [населено място]. Прието е, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 67, т. 3, рег. № 2636, дело № 200 от 27. 04. 2011 г. на нотариус Н. С., жалбоподателката С. П., чрез пълномощника С. Й. прехвърлила собствеността върху процесния апартамент на ответницата по касационната жалба Н. Д..
Въззивният съд е приел, че твърденията на ищцата-жалбоподател са, че за да извърши упълномощаването, била мотивирана от Н. Д., като последната й обещала, че процесния имот-апартамент няма да бъде продаден, а ще служи за обезпечение, че задължението на съпруга на ответницата С. Й. И. Й. към куриерска служба [фирма], ще бъде погасено, че в противен случай, ако не упълномощи С. Й. да се разпорежда с имота, Д. предупредила ищцата, че ще подаде сигнал в полицията и Й. ще бъде задържан и съден за извършено от него престъпление.
Прието е, че съобразно постоянната съдебна практика, при измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят или ще настъпят други последици. Прието е също, че въвеждането в заблуждение, с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася до фактическия състав на сделката - само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл.29 ЗЗД. Според въззивния съд при упълномощаването законът определя като решаваща за действителността на съгласието спрямо третите лица тази воля, която упълномощителят е заявил в пълномощното. Прието е, че в случая, от приложените по делото декларации, които се съставят при прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижими имоти по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и чл. 264, ал. 1 ДОПК, попълнени и подписани от ищцата-жалбоподател, нотариално заверени и съпътстващи упълномощаването не се налага извода, че в последната е било създадено убеждение за настъпване на други правни последици от упълномощаването. Прието е, че този извод се извежда и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Според въззивния съд от съдържанието на показанията на разпитаните свидетели не се съдържат данни, от които да се направи извод, че ищцата е била умишлено въведена в заблуждение, за да подпише упълномощителната сделка. Съдът е взел предвид, че при изповядване на упълномощителната сделка е извършено нотариално удостоверяване на съдържанието й, съответно за да се извърши това удостоверяване, се изисква документът да се прочете от нотариуса и упълномощителят да изрази съгласие със съдържанието му. Прието е, че не са изложени твърдения нотариусът да е допуснал нарушение на законовите изисквания при изповядването на процесната упълномощителна сделка. С оглед на това съдът е направил извода, че ищцата-упълномощител се е съгласила със съдържанието й.
За неоснователен е преценен доводът за опорочаване волеизявлението на ищцата при упълномощаването. Според въззивния съд обещанието на ответницата Н. Д., че чрез упълномощаването, имота ще служи за обезпечение до издължаването на И. Й. не съставлява правно задължение и чрез него не е създадена невярна представа у ищцата. Въз основа на показанията на разпитан по делото свидетел – св.В., извършил проверка по образуваната прокурорска преписка съдът е приел за установено, че ищцата е съзнавала, че такова обещание може и да не бъде изпълнено, съответно какви са последиците от упълномощаването. Прието е, че и в хипотеза да се приеме, че обещанието, че упълномощителната сделка няма да породи правни последици създава невярна представа съдът е взел предвид факта, че такова обещание не е дадено от упълномощената С. Й.. При тези съображения съдът е направил извода, че е недоказано твърдението на ищцата, че упълномощителната сделка е сключена при измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, както и сключения чрез нейния пълномощник – ответницата С. Й. договор за покупко-продажба на процесния имот.
По правния въпрос:
С решение № 532/29.08.2003 г. по гр.дело № 1142/2002 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор, че при измамата страната съзнава напълно ясно съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят/съществуващо право няма да се измени или погаси или субективно право няма да възникне или няма да бъде упражнено/ или ще настъпят други последици/страната ще получи още него или нещо друго/. Със същото решение е прието, че ако страната има невярна представа за съдържанието на договора е налице грешка, която може да бъде извинителна, неизвинителна, предизвикана от насрещната страна и др.
Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението на поставения материално правен въпрос в посоченото решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм/ по следните съображения:
Фактическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл. 29 от ЗЗД – измама включва елементите: 1. да е сключена сделка, 2. едната страна по сделката - измамената да е в заблуждение, 3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката, а при едностранна сделка – от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката, съответно адресатът на едностранната сделка трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това, 4. сделката да е сключена поради заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е изопачило могат да са елементи от фактическия състав на сделката и в този случай въвеждането в заблуждение е относно съдържанието на сделката, съответно вида и характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено и най-вече при формалните сделки е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването й. Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало – „подвело” да сключи сделката, това лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването на сделката, когато са последица от умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на поставения правен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат е неправилно – постановено е при нарушение на разпоредбите на чл.29 ЗЗД.
Установено е по делото, че ищцата С. Т. П. е майка на ответницата С. А. Й.. Съпругът на С. Й. - св.И. Д. Й. работел в куриерска фирма [фирма] и при финансова ревизия, извършена от служители на дружеството били установени липси над 10 000 лв. от недоставени пратки и неотчетени суми от свдетеля. След ревизията били провеждани разговори между свидетеля Й. и ответницата Н. Д. в качеството й на регионален директор на структурата на дружеството в [населено място], като последната настоявала Й. да възстанови сумата на дружеството. Свидетелят обяснил, че няма имущество и предложил да „отработи сумата” в дружеството. В средата на месец април 2011 г. бил проведен разговор между св.Й., ответницата Д. и св. К., приятел на последната. Д. настоявала свидетелят да възстанови сумата на дружеството и обяснила, че служител на дружеството при идентичен случай е осъден на една година лишаване от свобода, че задължението може да се погаси и чрез продажба на недвижим имот, собственост на свидетеля. Последният обяснил, че не притежава имоти, че и съпругата му – ответницата С. Й. не притежава имоти, че двамата живеят в апартамент, собственост на ищцата С. П., находящ се в [населено място]. Непосредствено след този разговор бил проведен отново такъв с участие на ответницата С. Й. по време на който ответницата Д. отново настояла, че св. Й. следва да възстанови сумата на дружеството. Ответницата Й. заявила, че ищцата има собствен апартамент, но не може да говори с нея по въпроса за упълномощаване на първата да се разпорежда с този апартамент, съответно за продажба на имота. Двете ответници посетили ищцата, като Д. убеждавала ищцата да изготви пълномощно на името на дъщеря си, с което да я упълномощи да продаде апартамента, че пълномощното, съответно апартамента ще бъдат гаранция, че Й. ще погаси задълженията си към дружеството. Ищцата П. не се съгласила да упълномощи ответницата Й. да извърши продажба на процесния апартамент при условията, посочени от Д.. На следващия ден двете ответници отново посетили ищцата и при проведения разговор ищцата отказала да упълномощи своята дъщеря – ответницата Й. да продаде собствения й апартамент. Впоследствие отново бил проведен разговор между ответницата Д., ответницата Й. и ищцата в присъствие на свидетеля П. П.. Д. отново обяснила, че следва да се изготви пълномощно от ищцата, с което същата да упълномощи ответницата Й. да продаде апартамента, че пълномощното няма да бъде използвано, че същото и апартамента ще бъдат гаранция, че св.Й. ще погаси задълженията си към дружеството, че след погасяване на задълженията пълномощното ще бъде върнато, че апартамента няма да бъде продаван. По време на този разговор ответницата Д. отново обяснила, че за установена подобна липса на пари и материални ценности друг служител на дружеството е осъден на лишаване от свобода. Разговора бил проведен и в присъствието на св.К. К. в управляван от него автомобил на път за нотариус Н.С. в [населено място].
Установено е също по делото, че на 20.04.2011 г. ищцата подписала предварително изготвено пълномощно, с което упълномощила дъщеря си С. А. Й. да я представлява пред Агенция по кадастър, Агенцията по вписванията, Община, органите на ТД на НАП, да подписва получава и подава всякакви молби, заявления, удостоверения, декларации, скици, схеми, договори за прехвърляне на партиди, да извършва всякакви разпоредителни действия, включително да сключва договори за продажба и кредит относно собствения на ищцата недвижим имот – апартамент № 15, вх.А, ет.4, бл.16 , комплекс”Орел” [населено място] със застроена площ от 44.64 кв.м. Пълномощното е нотариално заверено на същата дата от нотариус Н.С.. На 20.04.2011 г. от нотариус Н.С. били нотариално заверени и попълнени от ищцата декларации по чл.25,ал.8 от ЗННД и по чл.264,ал.1 ДОПК. На 26.04.2911 г. от нотариус Н.С. била заверена декларация по чл.26 СК от св.П.. На 27.04.2011 г. бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 67/2011 г. на нотариус Н.С., с който ответницата С. Й. в качеството на пълномощник на ищцата продала на ответницата Н. Д. процесния апартамент за сумата 14 000 лв., като в нотариалния акт е удостоверено, че сумата е платена напълно и в брой на пълномощника.
Установено е по делото, че на 06.08.2011 г. ищцата С. П. получила нотариална покана рег. № 3656/04.08.2011 г. на нотариус Б.К., подадена от ответницата Д. за предаване владението на процесния апартамент, като до този момент ищцата не знаела за извършената продажба на апартамента. Ключовете от последния били предадени от свидетеля Й..
Като взема предвид установените факти по делото съдът намира, че ответницата Н. Д. съзнателно с действията и изявленията си през месец април 2011 г. е създала у ищцата С. П. увереност, че упълномощаването на ответницата С. Й. да продаде собствения на ищцата апартамент, находящ се в [населено място], съответно апартамента, ще бъдат гаранция – ще обезпечават погасяване задълженията на свидетеля И. Д. Й. – съпруг на ответницата С. Й., дъщеря на ищцата към [фирма]. Както се посочи задълженията на св.Й. към дружеството били установени след извършена ревизия и представляват констатирани липси на стойност над 10 000 лв., причинени от същия, като служител в [фирма]. Ответницата Д. съзнателно с действията си създала у ищцата увереност, че пълномощното няма да бъде използвано, че процесният апартамент няма да бъдат продаван, което е мотивирало ищцата да извърши упълномощителната сделка – както се отбеляза вече ищцата упълномощила ответницата и нейна дъщеря С. Й. да се разпорежда със собствения на ищцата апартамент, включително и да го продава – пълномощно с нотариална заверка на съдържанието и подписите от 20.04.2011 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 29, ал. 2 ЗЗД – сключена е упълномощителна сделка, ищцата като страна по тази сделка е била в заблуждение, като заблуждението е предизвикано умишлено от трето за сделката лице – ответницата Н. Д. и адресатът на едностранната сделка – С. Й. е знаела за това. Установено е също, че упълномощителната сделка е сключена поради заблуждението. Както се посочи по-горе в случая вследствие на умишлено предизвиканата у ищцата невярна представа е мотивирало същата да сключи упълномощителната сделка, като ищцата е считала, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят.
Правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, че ищцата не е въведена умишлено в заблуждение от ответницата Д. са необосновани и са в противоречие с материалния закон.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.29 ЗЗД следва да се отмени. Следва да се отмени въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта на присъдените в полза на Н. Р. Д. разноски над сумата 500 лв. Вместо отменената част предявеният иск следва да се уважи, като се постанови унищожаване на процесната упълномощителна сделка. Съдът намира, че след като упълномощителната сделка е сключена при измама и последвалата упълномощаването сделка – покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 67/27.04.2011 г. също е опорочена. Съгласно разпоредбите на чл.39, ал.1 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника по отношение на третите лица се определя от това, което упълномощителят е изявил. В конкретния случай ищцата С. П. е подписала пълномощното с нотариална заверка на подписа от 20.04.2011 г. при опорочена воля в условията на измама. Поради това съдът намира, че от същия порок ще страдат и правните действия, извършени от пълномощника, тъй като последният не извършва тези правни действия за себе си, а от името и за сметка на упълномощителката.
Изложените съображения налагат извода, че следва да се прогласи унищожаване и на договора за покупко-продажба на процесния апартамент, обективиран в нот.акт № 67/27.04.2011 г., като сключен при опорочена воля в условията на измама.
С оглед изхода на спора на осн.чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата 610.27 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 153/05.12.2013 г. постановено по в. гр. дело № 332/2013 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 174/11.07.2013 г. по гр.дело № 1677/2011 г. на Разградския районен съд в частта, с която е отхвърлен изцяло предявения от С. Т. П. ЕГН [ЕГН] против С. А. Й. ЕГН [ЕГН] и Н. Р. Д. ЕГН [ЕГН] иск с пр.осн.чл.29 ЗЗД, с който се иска унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 2523 и съдържанието с рег. № 2524, том.1, акт № 109, от 20.04.2011 г. на нотариус Н.С. и унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в акт № 67, т.3, рег. № 2636, дело № 200/27.04.2011 г. на нотариус Н.С., като сключени при измама и в частта, с която е осъдена С. Т. П. да заплати на Н. Р. Д. за разноски по производството над сумата 500 лв. адвокатско възнаграждение и вместо отменената част постановява
Унищожава на основание чл. 29, ал. 2, вр. чл. 44, ЗЗД упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 2523 и съдържанието с рег. № 2524, том.1, акт № 109, от 20.04.2011 г. на нотариус Н.С., с което С. Т. П. ЕГН [ЕГН] упълномощава дъщеря си С. А. Й. ЕГН [ЕГН] да извършва всякакви разпоредителни действия с подробно описаният по-долу недвижим имот, включително сключване на договори за продажба и кредит, като имота служи за обезпечение, както и при необходимост да извършва от името и за сметка на упълномощителката всякакви други действия, свързани с посочените права относно следния собствен недвижим имот, а именно – апартамент № 15, вх.А, ет.4,[жилищен адрес] комплекс”Орел”, със застроена площ от 44.64 кв.м. с прилежащото му избено помещение № 15 с полезна площ 3.12 кв.м. и 3.47 % идеални части от общите части на сградата, 4.90% идеални части от правото на строеж върху мястото от 49.54 кв.м.
Унищожава на основание чл. 29 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 67, том.3, рег. № 2636, дело № 200 от 2011 г. на нотариус Н.С., с рег. № 291 по регистъра на Нотариалната камара на РБългария, с район на действие Разградски районен съд, с който С. Т. П. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община], обл.Р., [улица] чрез пълномощника си С. А. Й. ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Р., [улица] продава на Н. Р. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.4,ап.7 правото на собственост върху следния свой собствен недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.504.94.2.15 по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес на имота [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.№ 15, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.504.94 с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент с площ от 44.64 кв.м., заедно с прилежащи изба № 15 с площ от 3.12 кв.м., и съответните 3.47 % идеални части от общите части на сградата и 4.90% идеални части от правото на строеж върху мястото.
Осъжда Н. Р. Д., [населено място], [улица], ет.4,ап.7, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис № 5, чрез адв.Х. Р. да заплати на С. Т. П., [населено място], общ.Р., обл. Р., [улица] сумата 610.27 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |