Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 26.03.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 март, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 7/2015 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК е образувано по касационни жалби на подс. А. В. Д. от гр.Ш., чрез неговите защитници – адвокати Г. Г. и Г. И., против въззивна присъда № 25/24.11.2014 г., постановена по внохд № 316/2014 г., на Шуменския окръжен съд, наказателна колегия. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на закона. Исканията му са за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита доводът за допуснати съществени процесуални нарушения за основателен, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 25/24.11.2014 г., постановена по внохд № 316/2014 г., Шуменският окръжен съд, наказателна колегия е отменил изцяло присъда № 19/12.06.2013 г., постановена по нохд № 224/2012 г., на Районен съд гр.Велики Преслав /ВПРС/, като вместо нея е признал подс. А. В. Д. за виновен в извършено на 13.10.2010 г., в гр.См., област Ш., престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието от три месеца лишавате от свобода, постановено по нохд № 947/2009 г. на Шуменския районен съд, определяйки му „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. По довода за допуснато съществено процесуално нарушение: Настоящата инстанция счита направените възражения по този касационен довод за ОСНОВАТЕЛНИ. При постановяване на въззивната присъда Шуменският окръжен съд /ШОС/, е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, което налага нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. В диспозитива на въззивната присъда е посочено, че се отменя изцяло присъда № 19/12.06.2013 г., постановена по нохд № 224/2012 г. на ВПРС. Последната обаче е била обект на въззивна проверка по внохд № 336/2013 г., на ШОС. По това дело е налице въззивен съдебен акт – Решение № 96/02.10.2013 г., с което се отменя изцяло присъда № 19/12.06.2013 г., постановена по нохд № 224/2012 г. на ВПРС и се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По него е образувано нохд № 424/2013 г., по описа на ВПРС, приключило с присъда № 25/16.06.2014 г. Протестът на прокуратурата, видно от обстоятелствената му част е именно по тази присъда. В мотивите към настоящата въззивна присъда е посочено, че се атакува присъда № 25/16.06.2014 г., постановена по нохд № 424/2013 г., на ВПРС, но с диспозитива се отменя присъда № 19/12.06.2013 г., по нохд № 224/2012 г., на ВПРС, която вече е била отменена и не може да бъде предмет на нова въззивна проверка а и не е бил сезиран за нея ШОС с депозирания протест. Следователно налице е противоречие между мотивите и диспозитива на атакуваната въззивна присъда. Съдебният акт представлява единство от диспозитив и мотиви. Констатирано противоречие между тях винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като липсва годен съдебен акт по смисъла на чл. 339, ал. 1 НПК, не може да бъде установена действителната воля на съда и е абсолютно основание за неговата отмяна. В заключение следва да се отбележи, че отбелязаното в мотивите относно посоченото противоречие е незаконосъобразно, тъй като от една страна диспозитива и мотивите към него не са произнесени едновременно, а от друга – НПК не предвижда процедура за поправка на явна фактическа грешка. Посоченият чл. 414 НПК е по тълкуване на влезли в сила съдебни актове. При тези констатации направените доводи за незаконосъобразност следва да бъдат оставени без коментар. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : О Т М Е Н Я въззивна присъда № 25/24.11.2014 г., постановена по внохд № 316/2014 г., на Шуменския окръжен съд, наказателна колегия и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Председател: Членове: