3 Опр. по ч.т.д. №200/10 на ВКС, ТК, ІІ отд. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 674 гр. София, 16.07.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 517 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Х. О. Х. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №74 от 17.03.2011г. по ч. гр. дело №138/011г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от № 1211 от 15.12.2010 г. по гр.д.№ 114/2010 на РС-Самоков за прекратяване на производството по иска на частния жалбоподател за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП по чл.407 /отм./ от ТЗ срещу Г. фонд -гр. София. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.т.1- 3 ГПК. Ответникът изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че обезщетение за неимуществените вреди вследствие на виновно причинено ПТП , което се търси с иска срещу застрахователя, респ. Г. фонд /ГФ/ вече е присъдено на ищеца по гражданския иск предявен в наказателното производство срещу прекия причинител на вредите. Последното обстоятелство възпрепятства възможността ищците да предяват иск за обезщетение срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, респ. срещу ГФ . Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.т.1- 3 ГПК. Ответникът изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на родственици вследствие на виновно причинено ПТП , което се търси с иска срещу застрахователя,респ. с вече е присъдено на ищцата по гражданския иск предявен в наказателното производство срещу прекия причинител на вредите. Последното обстоятелство възпрепятства възможността ищците да предявят иск за обезщетение по чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” . Правният въпрос от значение за изхода на спора е за съотношението на търсената с двата иска защита и за допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” , респ. срещу ГФ при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС ТР №2/2010 от 06.06.2012 г. на ОСТК по тълкувателно дело №1/2010 г. на ВКС-ТК , съгласно което при уважен иск срещу деликвента с правно основание чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. С определение 662/11.08.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване и е спряно производството по делото пред ВКС на основание чл.292 от ГПК. С оглед произнасянето по горното тълкувателно дело е отпаднала причината за спиране на производството, а в предвид цитираното разрешение на обуславящия изхода на спора правен въпрос, обжалваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно, ведно с потвърденото с него първоинстанционно определение по иска на частния жалбоподател с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ от ТЗ. Преписката по делото следва да се върне на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №74 от 17.03.2011г. по ч. гр. дело №138/011г. на Софийски окръжен съд, и потвърденото с него определение от № 1211 от 15.12.2010 г. по гр.д.№ 114/2010 на РС-Самоков ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.