Ключови фрази
отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение * Ревандикационен иск

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 417

 

 

 

София, 26.05.2009 година

 

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

 

 

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май  две хиляди и девета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева

                                                                                 Албена Бонева

                                                                                                                                                      при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1301  по описа на Второ гражданско отделение за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 234 ГПК вр. с чл. 231, ал.1, б. “г” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 12 ГПК.

С молба вх. № 1* от 17.12.2007 година, подадена от З. Б. С. от гр. С. се иска отмяна на основание чл. 231, б. “г” ГПК (отм.) на влязлото в сила решение от 02.03.2005 г. на К. районен съд по гр.д. № 182/2003 г., оставено в сила с решение от 28.03.2006 г. по гр.д. № 547/2005 г. на Софийски окръжен съд, потвърдено с решение № 831 от 05.06.2007 година по гр.д. № 692/2006 година на В. касационен съд, Трето гражданско отделение, като постановено в противоречие с влязлото в сила решение от 12.07.2000 година по гр.д. № 135/2000 г. на Софийски окръжен съд.

Ответниците по молбата за отмяна Т. Ц. Д. и В. Ц. Т. не вземат становище.

Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна предвид следните съображения:

С решение от 09.01.1998 година по гр.д. № 138/1997 г. на К. районен съд е признато за установено по отношение на З. Б. С. на основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, че Т. Ц. Д. и В. Ц. Т. са собственици на дворно място с площ от 600 кв.м., съставляващо имот пл. № 628 в землището на с. Д., Софийска област м. “Д”, махала “П”. Решението на К. районен съд е отменено с решение от 06.04.1999 г. по гр.д. № 911/1998 г. на Софийски окръжен съд, отменено с решение № 62 от 01.02.2000 година на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение и делото върнато за ново разглеждане. С въззивно решение от 12.07.2000 година по гр.д. № 135/2000 година на Софийски окръжен съд, предявения от В. Ц. Т. и Т. Ц. Д., квалифициран като установителен иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) за признаване на установено по отношение на З. Б. С. правото им на собственост върху дворното място в землището на с. Д. е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че ищците В. Ц. Т. и Т. Ц. Д. не са доказали правото си на собственост върху имота; че не е доказано и правото на собственост на наследодателя им Ц. М. Решението е влязло в сила при условията на чл. 219, б. “б” ГПК (отм.). С решение от 27.06.2006 г., молбата на З. Б. С. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при индивидуализация на имота е оставена без уважение. Решението на въззивния съд по искането за поправка на очевидна фактическа грешка е оставено в сила с решение № 952 от 10.10.2007 г. по гр.д. № 1315/2006 година.

С решение от 02.03.2005 г. на К. районен съд по гр.д. № 182/2003 г., оставено в сила с решение от 28.03.2006 г. по гр.д. № 547/2005 г. на Софийски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от З. Б. С. от гр. С. против Т. Ц. Д. и В. Ц. Т., двете от гр. С. за предаване владението на дворно място с площ от 600 кв.м., съставляващо имот пл. № 628 в землището на с. Д., Софийска област м. “Д”, махала “П”. В решението е прието, че ищцата З. Б. С. не е доказала правото си на собственост върху процесния имот, идентичен с този по гр.д. № 135/2000 година на Софийски окръжен съд; че ищцата не е установила придобивно основание на имота, нито се е позовала на такова. Приел е, че отхвърлянето на предявеният от ответниците иск по отношение на същия имот с влязло в сила решение по гр.д. № 135/2000 година не обуславя извод за съществуващо право на собственост в полза на ищцата. Въззивното решение на Софийски окръжен съд е потвърдено с решение № 831 от 05.06.2007 година по гр.д. № 692/2006 година на В. касационен съд, Трето гражданско отделение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за отмяна на касационното решение при условията на чл. 231, ал.1, б. “г” ГПК. Отмяна на посоченото основание е допустима, когато при пълно обективно и субективно тъждество между делата са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат.

Предмет на гр.д. № 182/2003 г. на К. районен съд е иск с правно основание чл. 108 ЗС. С решението по делото е формирана сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост на З. Б. С. върху дворно място с площ от 600 кв.м., съставляващо имот пл. № 628 в землището на с. Д., Софийска област м. “Д”, махала “П”, което право е отречено по отношение на В. Ц. Т. и Т. Ц. Д.. Предмет на гр.д. № 135/2000 година на Софийски окръжен съд е установяване правото на собственост върху същия имот на В. Ц. Т. и Т. Ц. Д.. Обстоятелството, че с влезли в сила съдебни решения последователно е отречено правото на собственост на различни лица върху един и същи имот не сочи за наличие на обективен идентитет между делата, поради което не е налице основание за отмяна по чл. 231, ал.1 б. “г” ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1* от 17.12.2007 година, подадена от З. Б. С. от гр. С. за отмяна на основание чл. 231, б. “г” ГПК (отм.) на влязлото в сила решение от 02.03.2005 г. на К. районен съд по гр.д. № 182/2003 г., оставено в сила с решение от 28.03.2006 г. по гр.д. № 547/2005 г. на Софийски окръжен съд, потвърдено с решение № 831 от 05.06.2007 година по гр.д. № 692/2006 година на В. касационен съд, Трето гражданско отделение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: