Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр. С., 08 февруари 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 915 по описа за 2022 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. И. и по жалба на частните обвинители и граждански ищци А. С. Р., Г. С. Р., Н. С. Ш. и А. С. А., депозирана чрез адвокат П., техен особен представител, срещу решение на Варненски апелативен съд № 141 от 29.09. 22 г, по ВНОХД № 166/22, с което е изменена присъда на Шуменски окръжен съд № 260011 от 22.12.2020 г, по НОХД № 163/19, като наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено на осем години, до какъвто размер е сведено и определеното по съвкупност общо наказание „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 8.06.2018 г в [населено място], умишлено е умъртвил Е. С. Р., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, като деецът е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 54 НК, е осъден на дванадесет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 11.07.2018 г. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, му е определено по съвкупност едно най-тежко общо наказание измежду наложеното му по настоящето дело и това по НОХД № 77/19 по описа на Районен съд, Нови пазар, а именно: дванадесет години „лишаване от свобода“. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на гражданските ищци А. С. А., Г. С. Р., Н. С. Ш. и А. С. Р., на всяка от тях, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от деянието, предмет на наказателното производство, сумата 50 000 лв, заедно със законните последици. С жалбата на подсъдимия се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: Осъждането не почива на надеждна доказателствена основа, а е базирано предимно на показанията на св. К. И., майка на подсъдимия. Наложеното наказание е завишено и не е съобразено със здравословното състояние на извършителя. Справедливо би било наказанието „лишаване от свобода“ да бъде смекчено, като бъде сведено по размер до времето, през което е изпълнявана мярката за неотклонение „задържане под стража“. С жалбата на подсъдимия се прави искане за произнасяне на настоящата инстанция в насока, благоприятна за него. С жалбата на частните обвинители и граждански ищци се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: При формиране на вътрешното си убеждение по въпросите за наказанието въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е счел, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде смекчено. Неправилно са оценени смекчаващите отговорността обстоятелства, както и неправилно е прието, че е налице баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Не е съобразено като отегчаващо обстоятелство осъждането по НОХД № 77/19 по описа на Районен съд, Нови пазар. Деянието, предмет на посоченото осъждане, също е посегателство срещу личността и е извършено в кратък срок преди инкриминираното по настоящето дело деяние. С жалбата на частните обвинители се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с оглед влошаване на наказателноправното положение на подсъдимия. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата, подадена от подсъдимия. Подсъдимият жалбоподател не участва лично в касационното производство. Особеният представител на жалбоподателите частни обвинители и граждански ищци изразява становище в писмен вид, че е основателна жалбата на лицата, които представлява, и същата следва да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че въззивният акт е правилен и законосъобразен, а жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение на ВКС, 3 НО, № 52 от 6.06.2022 г, по н. д. № 119/22, е отменено въззивно решение на Варненски апелативен съд № 106 от 1.12.2021 г, по ВНОХД № 71/21, поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка. Настоящият състав на ВКС намери, че въззивният съд е отстранил допуснатото от предходния състав на Варненски апелативен съд съществено процесуално нарушение, с което е изпълнил указанията на ВКС, залегнали в отменителното решение. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция съдът е спазил процесуалните изисквания за анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимия в контекста на останалите доказателствени източници, отчитайки двойнствената правна природа на обясненията като доказателствено средство и средство за защита. Верен е изводът, че твърденията на подсъдимия могат да бъдат кредитирани само частично, а именно: в частта, с която същите кореспондират на показанията, депозирани от св. К. И. и св. В. С., на експертните изводи, изводими от СМЕ-зи, ДНК-екпертизата, СПЕ, Техническа експертиза, на резултата от следствения експеримент, на веществените доказателства. Неоснователно се сочи, че осъждането почива предимно на показанията, депозирани от св. И., майка на подсъдимия. Посочената свидетелка не се е ползвала от правото си да откаже даване на показания, а е дала такива, като е съобщила, че е възприела момента, в който синът й е последвал пострадалата, след неуспешния опит на последната да си получеи обратно отнетия й мобилен телефон. Заявеното от св. И. напълно съвпада с показанията на св. С., която също се е събудила от виковете на Е. Р. и е видяла, че подсъдимият е излязал и е тръгнал след нея. Тези свидетелки са възприели и завръщането на подсъдимия, както и това, че по дрехите му е имало зацапване с червен цвят. За обстоятелството, че именно подсъдимият е лицето, нанесло побой на пострадалата, обусловил смъртта й, освен показанията на цитираните свидетелки, са налице и други доказателствени източници, съвкупно подкрепящи извода на съда, че подсъдимият е автор на деянието. В тази насока е заключението на СМЕ на веществени доказателства, че по жилетката на подсъдимия са открити следи от кръв, които произхождат от две лица, чиято идентичност е изяснена посредством ДНК-анализ, а именно: че кръвта произхожда от подсъдимия и от пострадалата. В подкрепа на изводите за авторството е и резултата от следствения експеримент, проведен на досъдебното производство, по време на който деецът е демонстрирал колко и какви удари е нанесъл, както и заключението на Техническата екпертиза, изследвала видеоматериал, публикуван във „социална мрежа“, в който са заснети подсъдимия и св. Л., пред когото жалбоподателят е пресъздал фрагменти от извършеното престъпление. С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Не може да бъде споделен довода за допуснато съществено процесуално нарушение при формиране на изводите на съда, касаещи наказанието, какъвто довод се съдържа в жалбата на частното обвинение. Това е така поради следните съображения: Дейността на съда по индивидуализация на наказанието почива на уредбата по Глава 5 от Общата част на НК „Определяне на наказанието“. Касае се за специфична аналитична дейност на съда, при която се обсъжда съвкупността от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и се прави извод какво наказание да бъде наложено по вид и размер, за да отговаря на законовия критерий за справедливост, заложен в чл. 348, ал. 5 НПК. Ако контролният съд установи, че при индивидуализация на наказанието е допуснато нарушение, то е относимо към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, респективно, подлежи на отстраняване в аспекта на явната несправедливост на наказанието. Когато нарушението в аналитичната дейност на съда касае наказанието, такова нарушение не попада в обсега на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, в която хипотеза е неминуема отмяна на оспорения акт и връщане на делото за ново разглеждане, а попада в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, даващ възможност, в определени случаи / например, когато е в полза на подсъдимия / нарушението да бъде отстранено от контролната инстанция чрез изменение на съдебния акт. Ето защо, независимо от заявеното в жалбата на частното обвинение, че е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, доводите на жалбоподателите, относими към преценката за справедливостта на наказанието, ще бъдат обсъдени в контекста на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Съображенията за това са следните: Въззивният съд е отдал дължимото значение на личността на подсъдимия, като е взел предвид, че същият страда по рождение от глухота и немота, от леко умствено изоставане, както и от социална занемареност, влияеща негативно на интелектуалния му капацитет. Изложеното е от значение при определяне на наказанието и правилно е оценено като обстоятелство, смекчаващо наказателната отговорност, тъй като, макар и наказателноотговорен, подсъдимият е личност, при която е характерен дефицит в разбирането му за морално-етичните норми в обществото. На следващо място, правилно е становището на въззивния съд, че съдебното минало на извършителя следва да бъде преценено към момента на инкриминираното деяние. В случая, подсъдимият е бил неосъждан, към този момент, и затова правилно необремененото му съдебно минало е оценено като обстоятелство, смекчаващо наказателната му отговорност. Съдът е намерил, че са налице условията за групиране на присъдите по чл. 25 вр. чл. 23 НК и е определил общо наказание, до размера на по-тежкото от групираните наказания / в случая, осем години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим /. Ето защо, неоснователен е доводът на частното обвинение, че осъждането за друго престъпление срещу личността, което е елемент от групирането, е отегчаващо обстоятелство, което следва да бъде ценено при определяне на наказанието. Верен е и изводът на съда, че в насока на смекчаване на наказанието следва да бъде отчетено съдействието на извършителя за разкриване на обективната истина, закрепено в протокола за следствен експеримент. От друга страна, отдадено е дължимото значение на завишената степен на обществена опасност на инкриминираното деяние, представляващо посегателство срещу уязвима жертва / пострадалата е страдала от физически недъг /, извършено през нощта, на безлюдно място, под въздействие на алкохол, допълнително завишил нивото на агресията, проявена по време на деянието. Настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че определеното от първата инстанция максимално наказание / с оглед редукцията по чл. 63 НК / дванадесет години „лишаване от свобода“, е явно несправедливо, тъй като същото не отговаря на баланса на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, какъвто, в случая, е налице. Ето защо, правилно е становището на апелативния съд, че наказанието дванадесет години „лишаване от свобода“ следва да бъде смекчено до размер на осем години, тъй като, така определено, наказанието съответства на балансиращите обстоятелства по чл. 54 НК, както и на целите по чл. 36 НК. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че наказанието осем години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, отговаря на законовия критерий за справедливост, заложен в чл. 348, ал. 5 НПК, а релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице. В тази хипотеза, не може да бъде уважено искането на подсъдимия за смекчаване на наказанието, както и не може да бъде удовлетворено искането на частното обвинение за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане с оглед влошаване положението на подсъдимия. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение № 141 от 29.09.2022 г, по ВНОХД № 166/22 по описа на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: