Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за изработка * конклудентни действия

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 181 А
Гр.София, 10.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2079 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 336/31.03.14г., постановено по в.т.д.№ 2293/13г. от Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1710/12.04.13г., поправено с решение № 4221/01.10.13г. по гр.д.№ 19192/11г. на Варненския районен съд и е отхвърлен искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че Е. Я. С., Т. И. Д., Ирина Г., Д. К. Б., С. С. Николова, Р. Б., С. Б., Д. Ц. Т., С. Д. Върбанова, А. П. П., Г. Петрова С. и [фирма] дължат солидарно с Й. С. П. и Р. Г. Николова на [фирма] сумата от 19958.43 лв. главница, представляваща неплатена цена по договор за строителство и довършителни работи № 1/14.04.10г., както и лихви за забава общо в размер на 584.85 лв. и е разпределена отговорността за разноските.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли, решението да се отмени и предявеният иск се уважи, като му се присъдят разноските по делото.
Ответниците Ирина Г., С. Д. Върбанова, Д. Ц. Т. и Е. Я. С. оспорват жалбата.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор от 14.04.10г. етажните собственици на жилищна сграда в м.”Св.Никола”, [населено място] са възложили на [фирма] извършването на строителни и довършителни работи в имота. Изпълнителят [фирма] е заменен с настоящия касатор [фирма]. За извършените работи са представени протоколи за приемането им, подписани от името на етажните собственици от Т. Д. и И. В.. Д. е член на Управителния съвет на етажната собственост и е „излъчен” от Общото събрание като лице, което да подписва необходимите документи във връзка с довършването на сградата, а В. е действала в границите на предоставеното й от Д. пълномощно. Решаващият състав е изложил съображения, че тези лица не са били надлежно оправомощени да извършват приемане на работата по договора. Общото събрание не било вземало такова решение, а съставените протоколи за приемане не са били представени на Общото събрание за запознаване, одобряване и приемане, преди да бъдат подписани, поради което липсвало приемане на работата и съответно не се дължало възнаграждение на изпълнителя.

С определение № 500/25.06.15г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: При какви обстоятелства се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка?.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:
Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 231/13.07.11г. по т.д.№ 1056/09г. на ІІ т.о., решение № 94/02.03.12г. по т.д.№ 133/10г. на ІІ т.о., решение № 186/30.10.13г. по т.д.№ 820/12г. на ІІ т.о. Решение № 94/02.03.13г. по т.д.№ 133/10г. на ВКС, ІІ т.о. дава разрешение относно възможността протоколът за приемане на работата да бъде оспорван от възложителя, а решение № 186/30.10.13г. по т.д.№ 820/12г. на ВКС, ІІ т.о. – за правата на възложителя по чл.265 ЗЗД. Според решение № 231/13.07.11г. по т.д.№ 1056/09г. на ВКС, ІІ т.о. в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. В този смисъл релевантно за приемането по чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение.
В практиката на ВКС е прието и че авансовото плащане на възнаграждение по отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи може да се разглежда като конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата, ако същата съдържа достатъчна конкретизация на предложените за изпълнение видове и количества СМР и на дължимото за извършването им възнаграждение - решение № 97/03.07.13г. по т.д.№ 533/12г. на ВКС, ІІ т.о. В решение № 48/31.03.11г. по т.д.№ 822/10г. на ВКС, ІІ т.о. по реда на чл.290 ГПК е прието, че когато се касае за строителни обекти, за да се дължи плащането на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД на изпълнителя осъществените от него на място СМР следва да отговарят на одобрения технически проект /ако няма такъв - на уговореното между страните в самия договор/, като е уеднаквена практиката на съдилищата по въпроса, че извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично /със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя/, а са достатъчни конклудентни действия за това. С решение № 250/11.01.11г. по т.д.№ 535/10г. на ВКС, ІІ т.о. е обявена по реда на чл.291, ал.1, т.1 ГПК за правилна практиката, според която при положение, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия. При съобразяване на тази практика в решение № 140/28.10.14г. по т.д.№ 908/12г. на ВКС, І т.о. е изразено становището, че чрез конклудентни действия може да се потвърди съгласие за сключване на договор за строителство, след като възложителят е приел извършената работа.
С оглед на практиката на ВКС, която настоящият състав споделя изцяло, то и отговорът на поставения правен въпрос произтича от дадените разрешения, поради което обстоятелства, при които следва да се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка, се преценяват за всеки конкретен случай.

По същество на касационната жалба.
Основанието за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 ГПК е въведено с оглед на приетото от въззивния съд разрешение, че възложителят не е приел извършената работа.
В обжалваното решение този извод е изведен от липсата на оправомощаване на лицата, подписали протоколите за приемане на работата от името на етажните собственици, както и от липсата на запознаване, одобряване и приемане на протоколите от Общото събрание на етажната собственост преди подписването им.
При обоснована преценка на приетите за релевантни факти по спора въз основа на неоспорените доказателства по делото: протоколи за проведено общо събрание на етажните собственици от 28.08.09г. (за критериите за избор на строител), от 11.02.10г. (за определяне на дружеството изпълнител), от 20.05.10г. и от 15.10.10г. (за приемане на отчети за извършената работа по сключените договор за изработка и анекс към него), договор за строителство от 14.04.10г. и анекс от 06.08.10г., въззивният съд е приел, че между етажните собственици, представлявани от Управителния съвет на етажната собственост и дружеството – ищец по иска (заместил като изпълнител [фирма]), е сключен договор за изработка. Предмет на договора е извършването на строителни и довършителни работи в недвижим имот в [населено място], м. „С. Никола”, УПИ ХХІV – 289 -1941 по цени, описани в приложение към договора. По делото е безспорно, че са съставени протоколи за установяване на завършването и приемане на натурални видове СМР, които са подписани от Т. Д., като член на Управителния съвет на етажната собственост и от И. В. въз основа на пълномощно от 11.01.10г., както и че етажните собственици реално ползват изработеното.
Необоснован се явява изводът на въззивния съд, че посочените лица не са оправомощени да извършват приемане на работата по договора. Видно от протокол от 19.05.10г. Общото събрание на етажните собственици е приело решение, с което Т. Д. е овластен „да подписва документите, свързани с довършване на жилищната сграда”. Съгласно пълномощното на лицето И. В. същата е упълномощена да „подписва актове, решения на УС, договори, искания, споразумения...”. О. на лицето Д. да подписва документите, свързани с довършване на сградата, предхожда по време проведените заседания на общото събрание на 20.05.10г. и от 15.10.10г., на които са приети отчети за извършената работа по сключените договор за изработка и анекса към него. В този смисъл лицата, подписали протоколите за приемане на работа, от една страна разполагат с представителна власт, а от друга – техните действия по приемане и одобряване на изработеното са потвърдени с решения на общото събрание. С оглед на приетите за установени факти и обстоятелства по спора относно представителната на власт на лицата, подписали протоколите, извършените от тях действия по приемане и одобряване на работата, потвърждаването на действията им от общото събрание на етажната собственост, както и предвид осъществяването реално ползване на изработеното от етажните собственици, настоящият състав намира, че възложителите по договора за изработка са приели и одобрили извършената от изпълнителя работа, поради което на последния се дължи възнаграждение.
Касаторът се позовава и на неправилно приложение на материалния закон предвид на формираните от въззивния съд изводи за липсата на солидарна отговорност на възложителите по договора за изработка.
Съставът на окръжния съд не е допуснал нарушение на материалния закон, приемайки че етажните собственици отговарят съразмерно на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата за разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части. Изводите на въззивната инстанция са основани на разпоредбата на чл.48, ал.3 ЗУЕС (редакция до изменението с ДВ бр.57/2011г.) Въззивният съд е счел, че не следва да установява размера на задълженията на всеки от етажните собственици възложители при условията на разделна отговорност, с оглед на приетия за недоказан по основание иск.
Съгласно решение № 163/07.02.13г. по т.д.№ 642/11г. на ВКС, І т.о. предявяването и поддържането на претенцията при режим на пасивна солидарност за ответниците, съставлява нередовност на исковата молба и следва същата да бъде отстранена по реда на чл.100, ал.1 ГПК /отм./. При неотстраняването й в указания срок, съдът следва да разгледа претенциите срещу всеки от ответниците при условията на разделност на отговорността.
По тези съображения и съобразно разрешението по т.5 на ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС въззивното решение следва да се отмени и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от ищеца конкретизация на размера на сумите, които претендира от всеки един от ответниците. Въззивният съд следва да събере доказателства за размера на притежаваните идеални части от общите части на сградата за всеки един от етажните собственици (по делото има представени списъци на етажните собственици с посочени идеални части, като страните биха могли да ангажират и други доказателства) и след като се произнесе относно размера на дължимото на изпълнителя възнаграждение да разпредели отговорността между ответниците при условията на разделност съобразно с притежаваните от всеки идеални части от общите части на сградата.
Предвид установителния характер на иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане на кредитора, предявено в заповедното производство в общ размер, разделната отговорност на длъжниците ще се отрази при издаване на изпълнителния лист след уважаване на иска и съобразно с размера на вземането по заповедта за изпълнение.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да произнесе по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 336/31.03.14г., постановено по в.т.д.№ 2293/13г. от Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.