4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 347 гр. София, 10.05.2013 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 17 по описа за 2013г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. Р. срещу определение № ІІ-2280 от 18.09.2012г. по гр. дело № 836/2012г. на Окръжен съд Бургас, 2 въвзивен граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] за допълване на решение № ІІ-76 от 10.07.2012г. по гр. дело № 836/2012г. на Окръжен съд Бургас в частта относно разноските и присъждане в полза на дружеството на разноски в размер 5 000 лв. за всички инстанции. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на въззивната инстанция поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че като е отказал да присъди направените деловодни разноски, приемайки че такива се дължат само при наличието на постановено решение съобразно отхвърлената част от иска, въззивният съд е тълкувал нормата на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 ГПК /отм./ крайно стеснително и по този начин е нарушил посочената разпоредба и нормата на чл. 78, ал. 2, 3 и 4 ГПК. Частният жалбоподател релевира доводи, че това нарушение е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, тъй като е от значение за точното прилагане на закона. Ответникът Д. К. С. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без уважение молбата за допълване на решение № ІІ-76 от 10.07.2012г. по гр. дело № 836/2012г. на Окръжен съд Бургас в частта относно разноските и присъждане в полза на дружеството на разноски в размер 5 000 лв. за всички инстанции, въззивният съд е приел, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и при прекратяване на делото съгласно чл. 64, ал. 2 и 3 ГПК /отм./, какъвто не е настоящият случай. Поради това, че по предявения отрицателен установителен иск за собственост срещу [фирма] няма произнасяне, искът нито е отхвърлен, нито производството е прекратено, няма правна възможност за присъждане на разноски в полза на този ответник. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че такова право би възникнало евентуално при постановяване на допълнително решение от страна на първата инстанция по тази претенция и с оглед резултата от това произнасяне. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Релевантният правен въпрос се отнася до присъждането на адвокатско възнаграждение на евентуалния ответник по делото, когато искът срещу него въобще не е разгледан. Този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 82/19.02.2009г. по ч. т. дело № 60/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 89/22.01.2010г. по ч. т. дело № 752/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, съгласно които по реда на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има и ответникът по евентуалния субективно съединен иск, когато евентуалният иск не е разгледан, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд. Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./, респ. чл. 78, ал. 4 ГПК предоставя право на ответника да претендира направените от него разноски и в случай на прекратяване на делото. Правната уредба на евентуален иск при условията на обективно или субективно съединяване на исковете по ГПК от 1952г. се изчерпва с нормата на чл. 206, ал. 2 ГПК /отм./, съгласно която при отмяна на решението по главния иск от въззивния съд се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Неразглеждането на евентуалния иск поради несбъдване на вътрешното процесуално условие за предявяването му заличава с обратна сила последиците от предявяването му. Прекратяването на исковото производство има същото правно значение - отпадане с обратна сила на последиците, които законът свързва с подаване на исковата молба в съда. Същото се отнася и до хипотезата, когато вътрешното процесуално условие за предявяване и разглеждане на евентуалния иск е настъпило, но съдът поради пропуск или грешка не го е разгледал и ищецът не е поискал допълване на решението. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Прилагането по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА на нормата на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./ и при претенция за разноски на евентуален ответник, в случаите на неразглеждане на евентуалния субективно съединен иск, отговоря на целта на закона. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по реда на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./, респ. чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има и ответникът по евентуалния субективно съединен иск, когато евентуалният иск не е разгледан. Видно от договори за правна защита и съдействие от 29.06.2007г., 21.02.2012г. и 10.05.2012г. договореното възнаграждение между [фирма] и адв. П. Р. за процесуално представителство пред различните инстанции в размер съответно 1 000 лв., 2 000 лв. е 2 000 лв. е платено, поради което определение № ІІ-2280 от 18.09.2012г. по гр. дело № 836/2012г. на Окръжен съд Бургас, 2 въвзивен граждански състав следва да бъде отменено и вместо това въззивното решение, постановено на 10.07.2012г. по същото дело да бъде допълнено, като Д. К. С. бъде осъдена да заплати на [фирма] направените от евентуалния ответник разноски за всички съдебни производства в размер общо 5 000 лв. Водим от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № ІІ-2280 от 18.09.2012г. по гр. дело № 836/2012г. на Окръжен съд Бургас, 2 въвзивен граждански състав и вместо това постановява: ДОПЪЛВА решение № ІІ-76 от 10.07.2012г. по гр. дело № 836/2012г. на Окръжен съд Бургас като ОСЪЖДА Д. К. С. от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 5 000 лв. /пет хиляди лева/ - направени разноски за всички съдебни производства. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.