Ключови фрази
Нищожност * установяване право на собственост * нищожност на договор за продажба * нищожност-липса на съгласие * представителна власт * графологическа експертиза


4
Решение по гр. д. № 236/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

гр. С., 14.02.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. И.
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 236 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 61 от 31.05.2007 г. по гр. д. № 2059/06 г. Районен съд[населено място] е признал за установено по отношение на П. С. П., че А. П. В. е собственик по наследство на пет земеделски имота. На основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД е прогласил нищожността на продажбата обективирана в нот. акт № 117/02 г. поради липса на съгласие. Отхвърлил е иска за прогласяване нищожността на нотариално удостоверяване обективирано в нот. акт № 117/02 г., като извършено от лице без представителна власт.
С решение № 1359 от 16.07.2009 г. по гр. д. № 1899/07 г. Окръжен съд[населено място] е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен. Отменил е решението в частта, в която установителният иск е уважен, както и в частта в която е прогласена нищожността на сделката обективирана в нот. акт № 117/02 г. Постановил е ново решение в отменената част, като исковете на А. В. са отхвърлени.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от А. В.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
Ответникът по касация П. П. не взема становище.
С определение № 888 от 07.10.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпросите дали е допустимо решение постановено по въззивна жалба която е подписана от неуточнено лице и може ли назначеният по реда на чл. 50 ал. 2 ГПК /отм./ представител да потвърди процесуалните действия на лице с неустановена самоличност, подписало жалбата.
ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
По формулираните въпроси настоящият състав приема следното:
Според чл. 50 ГПК /отм./, ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен, или ако в продължение на един месец не може да бъде призован на постоянния му адрес, той се призовава чрез публикация в “Държавен вестник”. Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител. Представителството е законно и произтича от акта за назначението му, а не от волята на представлявания и е в сила до отмяна на акта за назначаване. Според чл. 17 ГПК /отм./, представителите на лицата с неизвестно местожителство могат да извършват всички действия по чл. 22 ГПК /отм./, с изключение на тези, за които се изисква изрично пълномощно, т. е. назначеният от съда представител има право да се подава и поддържа въззивна жалба срещу първоинстанционно решение. Съгласно чл. 198 ал. 1 б. ”е” ГПК /отм./, въззивната жалбата трябва да съдържа подпис на жалбоподателя. Тогава, когато жалбата има неуточнен подател, е налице хипотезата на неподписана жалба. В този случай, съгласно изложеното по-горе, няма пречка в съдебно заседание назначеният от съда представител да потвърди действието, с което допуснатата нередовност на въззивната жалба е отстранена.
По основателността на касационната жалба:
С обжалваното решение въззивният съд е приел че исковете на А. В. са неоснователни. На ищцата била възстановена собствеността на пет земеделски имота. С графологична експертиза било установено, че нотариалният акт с който тя продала имотите на А. М. бил подписан от нея, затова договорът не бил нищожен поради липса на съгласие. По твърдението на ищцата, че нотариалният акт е сключен пред помощник-нотариус който няма материална компетентност да изповяда сделката съдът изложил съображения, че към 30.04.2002 г. е действувала нормата на чл. 40 ЗННД в редакцията с ДВ бр. 104 от 1996 г., в сила от 06.01.1997 г., според която помощник-нотариусът може да извършва съгласно указанията на нотариуса всички действия от неговата компетентност. Затова действията на помощник-нотариуса били валидни.
В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като жалбата на П. П. не е била подписана от него. Доводът е неоснователен. При разглеждане на спора пред първоинстанционния съд ответникът е бил призован по реда на чл. 50 ГПК /отм./ и след публикация в “Държавен вестник” му е бил назначен служебен представител. Видно е от данните по делото, че от името на П. П. е постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Същата е била подписана от лице за което няма данни че е ответникът. С оглед отговора на специфичния за спора въпрос, законосъобразно съдът приел че порокът на въззивната жалба е отстранен, затова решението на въззивния съд е допустимо. В този смисъл, въззивното решение не противоречи на цитираната съдебна практика в определение № 389 от 25.10.2004 г. по ч. гр. д. № 387/04 г. на ВКС ТК и решение № 1213 от 04.11.2008 г. по гр. д. № 707/08 г. на ВКС IV ГО, тъй като разглежданите в тях хипотези за недопустимост са различни.
Според касатора решението е и неправилно. Съдът приел нова графологична експертиза, като игнорирал заключението на в. л. С., че подписът не е на ищцата. Незаконосъобразно съдът приел и че помощник-нотариусът има материална компетентност да изповяда сделки, тъй като по делото не е представен договор между него и нотариуса.
След преценка на доказаните по делото факти настоящият състав счита че въззивното решение е правилно. Установено е по делото, че на А. В., като наследник на П. А. В., била възстановена собствеността на пет земеделски имота. С нот. акт № 117 от 30.04.2002 г. В. продала имотите на А. М., а с нот. акт № 115 от 31.05.2006 г. М. ги продал на ответника П.. Първата продажба е изповядана от Ц. Н., помощник на нотариус С. П.. Съгласно удостоверение на Н. камара, на 20.04.2000 г. Н. сключила трудов договор с нотариус П. за изпълняване на длъжността „помощник-нотариус” и на 13.05.2000 г. била вписана в регистъра на камарата като помощник-нотариус. Според графологична експертиза приета от първоинстанционния съд, подписът за продавач на нот. акт № 117/02 г. не е изпълнен от В.. Пред въззивния съд е приета нова единична графологична експертиза която е работила с допълнителен сравнителен материал. Според вещото лице, подписът за продавач е на ищцата. Две тройни графологични експертизи също са потвърдили че подписът е положен от ищцата.
При тези факти изводът на въззивния съд, че договорът за продажба не е нищожен поради липса на съгласие е законосъобразен. Според чл. 8 ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече лица за да се създаде, уреди или унищожи правна връзка между тях. Съгласно чл. 26 ал. 2 ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори, т. е. когато има липса на фактически състав. Тогава, когато няма съвпадение на насрещните волеизявления, има липса на съгласие.
Съдът назначава вещи лица за да дадат отговор на въпроси, които изискват специални знания. Той може с решението си да възприеме изцяло изводите на вещото лице, но може и да ги отхвърли. Заключението на вещото лице съдът преценява не изолирано, а в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и законосъобразно е възприел заключенията депозирани пред въззивния съд. Вещото лице назначено от първоинстанционния съд е работило с по-ограничен материал, затова изводите му не се потвърждават от следващите експертизи, които са работили с допълнителен сравнителен материал.
Неоснователни са и твърденията в жалбата, че договорът за продажба, обективиран в нот. акт № 117/02 г. е сключен пред лице което няма представителна власт. Към 30.04.2002 г. е действувала нормата на чл. 40 ЗННД, в редакцията обн. ДВ бр. 104 от 1996 г., в сила от 06.01.1997 г. Според текста, изпълняващият длъжността помощник-нотариус е имал компетентността да извършва всички действия от компетентността на нотариуса. Единственото вписано изискване е в акта да се посочва че действията са извършвани от помощник-нотариуса и да носят неговия подпис. Алинея 5 указва, че отношенията между нотариуса и помощник-нотариуса се уреждат с договор. Този договор е конфиденциален, като няма законова пречка да бъде сключен по реда на Кодекса на труда, както е и в случая. Поради липса на забрана по отношение компетентността на помощник-нотариуса, в сила е принципът, че всичко което не е забранено е било разрешено, т. е. помощник-нотариусите са имали правата да изповядат и сделки. Забраната, записана в чл. 40 ал. 1 т. 1 от ЗННД, с която действията на помощник-нотариусите са ограничени и те не могат да изповядат сделки с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, е обнародвана в ДВ бр. 18 от 25.02.2003 г. Тъй като законът няма обратна сила, в разглеждания случай помощник-нотариусът е имал компетентността да изповяда процесната сделка.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1359 от 16.07.2009 г. по гр. д. № 1899/07 г. на Окръжен съд[населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: