Р Е Ш Е Н И Е № 315 София, 17.12.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1374 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, ал.2 ЗМТА. Образувано е по искова молба на В. А. К., представляван от адв. Е. И., за отмяна и прогласяване на нищожност на арбитражно решение от 08.04.2016г. по арб.д. № 199/2015г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място]. Ищецът твърди, че за постановеното арбитражно дело е узнал на 23.03.2018г., когато му е била връчена поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ К. П., рег. № 824 на КЧСИ и район на действие ОС Пловдив. Твърди, че не е бил надлежно уведомен от арбитъра за арбитражното производство и не му е била дадена възможност за представяне на отговор и доказателства. Твърди, че арбитражното решение е нищожно. Счита, че при преценката за действителността му следва да се съобрази действащата нормативна уредбана чл.19, ал.1 ГПК /ЗИД ГПК, обн. ДВ бр.8/24.01.2017г./ и чл.47, ал.2 ЗМТА /ЗИД ГПК, обн. ДВ бр.8/24.01.2017г./, съгласно която е установена забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж, като постановените по тях арбитражни решения са прогласени за нищожни. Сочи, че има качеството на потребител по смисъла на §13 ДР на ЗЗП. Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не представя отговор. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок, считано от 23.03.2018г. - датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, когато ищецът е узнал за постановеното арбитражно решение. Копие от арбитражното решение е изпратен до ищеца на адрес, различен от посочения в заявката за кредит, и е върнато невръчено, като в известието е посочено, че адресатът отсъства. Поради това не е налице редовно връчване на копие от постановеното решение. По основателността на предявения иск: Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./ е изменена разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В § 6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми потребителски спорове да бъдат прекратени, а с §8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена ал.2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Така извършените законодателни изменения следва да намерят приложение и към настоящото производство. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст.дело № 15/2002г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред ВКС. След като ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за прогласяване на нищожност по чл.47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА и ВКС следва да постанови нищожността му. Допълнителен аргумент, обосноваващ направения извод, може да бъде изведен и от новата процесуалноправна разпоредба на чл.405, ал.5 ГПК /ДВ бр.8/2017г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. Доколкото тази процесуалноправна норма има незабавно действие, тя следва да намери приложение и по отношение на постановените преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. С постановеното арбитражно решение, предмет на настоящото дело, е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който ищецът в качеството си на кредитополучател има качеството „потребител” по смисъла на §13, ал.1 ДР на ЗЗП, поради което и съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017г./ спорът е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ чр.8/2017г./. С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 08.04.2016г. по арб.д. № 199/2015г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място]. ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на В. А. К., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], сумата 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: