Р Е Ш Е Н И Е                                            №........                                София...........................2010 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Емилия Петрова                                                              изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело 4617/ 2008 г. и за да се произнесе съобрази следно Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 363 от 3. 08. 2007 г. по гр. д. № 1908/ 2006 г. на Б. районен съд, оставено в сила с решение № 44 от 1. 07. 2008 г. по гр. д. № 1300/ 2007 г. на Б. окръжен съд е отменено уволнението на Т. Г. М. и е възстановен на предишната длъжност- районен счетоводител при РПС- Г. Д. Касационната жалба на ответника Т п. „Български пощи”, гр. Б. е допусната до разглеждане по реда на чл.288 ГПК с определение № 509 от 19.06.2009 г., на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. В жалбата се поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на съда, че заповедта за уволнение не била мотивирана, както и решението му да игнорира заключението на счетоводната експертиза и на свидетелските показания по делото. Ищецът оспорва жалбата като неоснователна. Счита че работодателят не е доказал законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищецът е заемал длъжността „районен счетоводител при РПС” с място на работа РПС Г. Д. Със заповед № 467 от 3.11.2006 г. трудовото му правоотношение е прекратено с уволнение, за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.3, 7 и 10 КТ. Посочено е, че е нарушавал изискванията и правилата на финансовата и счетоводна дейност, не е създал изискващата се организация в поверената му счетоводна дейност, не е осъществявал вътрешен финансов контрол, извършил е неправилни счетоводни записвания, като относно конкретните нарушения работодателят се е позовал на докладна записка № 6926/ 6.10. 2006 г. на зам.директора във връзка с извършена финансова проверка на дейността на ищеца. Първоинстанционният съд е отменил заповедта за уволнение по съображения, че в нея не били изложени конкретни мотиви относно нарушаването на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.3, 7 и 10 КТ от страна на ищеца, както и че не била установена съставомерност на неговото поведение. Изтъкнати са обстоятелства, които оневиняват ищеца- работодателят бил игнорирал указания, които сам е дал за водене на счетоводството във връзка с договорите с НЕК и ВиК с писмо № 43 от 8.11.2002г., ищецът бил го информирал системно за нередностите в пощенските станции, за които отговаря, те самите му предоставяли невярна и подвеждаща информация, както и че работодателят не бил го запознал с цитираната в заповедта за уволнение И. за попълване на служебен формуляр К. книга- дневен отчет. Не е посочено въз основа на какви доказателства съдът е стигнал до тези изводи, но изрично е уточнил, че не дава вяра на разпитаните свидетели, тъй като са служители на ответника, а също така не възприема и заключението на счетоводната експертиза, тъй като е изготвено въз основа на данни, предоставени изключително от ответника. Въззивният съд като инстанция по същество е следвало повторно да обсъди доказателствата по делото и да направи собствени фактически и правни изводи по предмета на делото, вместо което той е преписал дословно мотивите към решението на районния съд. Допуснатото нарушение на съдопроизводственте правила е съществено, тъй като решението не е взето въз основа на изводи, до които въззивният съд да е достигнал сам след анализ на доказателствата по делото и обсъждане на всички доводи и възражения на страните. Решението е постановено и в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК / отм./, тъй като доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната съвкупност и връзка с предмета на делото. Не са обсъдени данните от извършената финансова проверка и докладната записка от главния счетоводител за резултатите от проверката от 6.10.2006 г. Недопустимо е показанията на свидетелите да се игнорират само по съображения, че лицата работели при ответника, без да се преценят събраните чрез тях сведения във връзка с всички обстоятелства по делото. Същото се отнася и до заключението на счетоводната експертиза, което освен това не е било и оспорено от ищеца, нито е имало спор относно документите, въз основа на които е изготвена експертизата. Като цяло не са съобразени указанията относно същността на дейността на въззивния съд, дадени в т.19 от ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС относно някои въпроси на въззивното производство, които са меродавни и при действието на новия ГПК от 2007 г. По изложените съображения решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, тъй като във връзка с проверката дали са допуснати посочените в заповедта нарушения от страна на ищеца би се наложило да се извършат нови процесуални действия, включително и чрез служебно назначена от съда счетоводна експертиза или поставянето на нови задачи на вещото лице, свързани с конкретните констатации от финансовата проверка на дейността на ищеца. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОТМЕНЯ решение № 44 от 1. 07. 2008 г. по гр. д. № 1300/ 2007 г. на Б. окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: