Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 268   София, 16 юни 2010 г.     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и десета година,  в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ                                                        ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                     при секретаря..................................Румяна Виденова................................. и в присъствието на прокурора ...........Руско Карагогов............................, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова  наказателно дело   № 189/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Ц. С. Д. за възобновяване на нохд № 1770/06г. по описа на РС-Благоевград. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правилна, неправилно е приложен материалният закон, а наложеното на Д. наказание е явно несправедливо. Искането, което се прави е в условията на алтернативност, съответстваща на касационните доводи. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно, тъй като не са налице основанията на чл.348 от НПК. Адвокат Савева, защитник на осъдения поддържа, направеното от подзащитния й искане за възобновяване и моли за неговото уважаване. Твърди, че съдът не е направил подробен анализ на доказателствата, като е игнорирал твърденията на другия подсъдим Р. , който е признал вината си и е сключил споразумение с прокуратурата. Позовава се на липсата на доказателствата, че подс. Д. е автор на деянието. Също така, намира за несправедливо, определеното наказание от три години лишаване от свобода, което не се явява съответно на целите по чл.36 от НК. Моли за постановяване на съдебен акт, с който подзащитният й да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Осъденият Д. изцяло се присъединява към становището и исканията на защитата му. Не се смята за виновен и моли за бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо независимо от предприетите от РС и ОС-Благоевград процедури по администриране на жалбата, подадена от осъдения Д. Нейното съдържание обуславя извод, че по съществото си тя представлява искане за възобновяване, като изложените в нея доводи са доразвити от защитата с депозираното допълнение. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е частично основателно. Пред РС-Благоевград е било образувано нохд № 1770/06г. по внесен обвинителен акт срещу Р. Р. и Ц. Д. В хода на първоинстанционното производство е постигнато споразумение между прокуратурата и подсъдимия Р, което е одобрено от съда, а наказателното производство срещу него прекратено. Това споразумение има характер на влязла в сила присъда по смисъла на чл.383, ал.1 от НПК, поради което съдебното производство е продължило само по отношение на подсъдимия Д, а Р. е придобил качеството на свидетел. С присъда от 11.05.2009г., постановена по нохд № 1770/06г., РС-Благоевград, е признал подсъдимия Ц. С. Д. за виновен в това, че на 24.09.2006г. в гр. Б., в съучастие като съизвършители с Р. Р. , е направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 300лева, от владението на Н. М. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с пистолет и сила от страна на Р. , и опитът е останал недовършен по независещи от него причини, поради което и на основание чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален “общ” режим на изтърпяване. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение, наложеното по нохд № 1312/02г. по описа на РС-Благоевград наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален “общ” режим. С присъдата, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. Искането за възобновяване е частично основателно. Твърденията за допуснати процесуални нарушение са неоснователни. Първата инстанция е положила всички усилия, като е събрала доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, районният съд е извел своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение, поради което тази негова дейност не страда от недостатъците, сочени в искането за възобновяване. Действително оценката на доказателствената съвкупност е могла да бъде по-задълбочена, но значимото в случая е, че тя е вярна. Интерпретацията на свидетелските показания на Р. изисква особена прецизност, предвид на предходното му качество на подсъдим, обвинен в съучастническа дейност с подс. Димитров. Правилно съдът е приел, че показанията на този свидетел се явяват изолирани и не са подкрепени от останалите доказателства, като същите сочат на опит за оневиняване на Д. , твърдейки, че той е извадил пистолета, за да му го покаже. Пострадалият М. и неговата приятелка свидетелката Ч са категорични в показанията си, описвайки в последователност механизма на извършване на деянието, част от който е нанасянето на удари на М. от страна на Р. и насочване на пистолет от подс. Димитров. Освен възприемането на оръжието, което впоследствие е било намерено в подсъдимия, последният е отправил към пострадалия, чутата от двамата свидетели реплика “ще те гръмна”. След пристигане на полицейските служители, които задържали подсъдимия Д св. Р, пострадалият по категоричен начин ги е разпознал, като веднага е съобщил, че единият от тях е въоръжен. Невярно е твърдението в искането, че съдът немотивирано се е позовал на показанията на неприсъствалите свидетели, служители на полицията, касателно въпроса за авторството. Техните показания не са поставени в основата на изводите на съда, но същите са в подкрепа на тези, дадени от пострадалия и приятелката му. Направената комплексна преценка на доказателствата, установени с гласните доказателствени източници, в контекста на писмените и веществени доказателства, са дали основание на съда да приеме, че авторството на подс. Д. е доказано по несъмнен начин. Не могат да бъдат приети за основателни твърденията за нарушение на материалния закон. Правилно, приетите от първата инстанция факти са били подведени под нормата на чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което престъпление подсъдимият Ц е бил признат за виновен. На последно място, твърденията на осъдения за явна несправедливост на наказанието са основателни. Наложеното му наказание от три години лишаване от свобода е било индивидуализирано при условията на чл.54 от НК. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.58, б.”А” от НК, тъй като деянието е останало в стадия на опита, като наказанието следва да се редуцира по правилата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно под минимума от три години. Отчитайки, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, касационният съд счита, че наказание лишаване от свобода за срок от две години отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а неговото ефективно изпълнение ще доведе до постигане на целите по чл.36 от НК. Предвид гореизложеното, тази инстанция намира, че са налице основания за възобновяване на производството, поради допусната явна несправедливост на наложеното наказание, като счита, че следва да упражни правомощията си по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, а именно да измени, постановената от първия съд присъда и приложи разпоредбата на чл.58, вр. чл.55 от НК. Без уважение следва да бъде оставено искането в останалата му част. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 1770/06г., по описа на РС-Благоевград. НАМАЛЯВА на основание чл.58, б.”А”, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, наложеното на осъдения Ц. С. Д. наказание от три години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: