Р Е Ш Е Н И Е № 284 гр. София, 19.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Невена Пелова и на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от председателя ЛОЗАН ПАНОВ наказателно дело № 996/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 4 от НПК по жалба, подадена от повереника на частния тъжител и граждански ищец О. Б. Д. – адв. Е. А., срещу решение № 108 от 27.07.2016 г., постановено по ВНЧХД № 281/2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил (КОС), с което е отменена присъда № 15 от 22.01.2016 г. на Районен съд – Дупница (ДРС) по НЧХД № 734/2012 г. В касационната жалба се сочи наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон. В подкрепа са развити съображения относно безспорно установено авторство на деянието на подсъдимите С. В. Г. и Й. С. Б.. Преповторени са констатациите на въззивния съд относно липсата на извършен деликт, като не са развити доводи в обратен смисъл. Направеното с жалбата искане е за отмяна на атакуваното въззивно решение и потвърждаване на първоинстанционната присъда. По делото е постъпило становище от защитника на подсъдимите Г. и Б. – адв. М. О. с доводи за недопустимост на касационната жалба поради липса на изложение по прекратяването на наказателното производство от КОС и невъзможност за навеждане на касационни основания по чл. 348 от НПК извън посочената и единствено подлежаща на обжалване част на въззивното решение. Направено е искане за оставяне касационната жалба без уважение и за потвърждаване на оспорвания съдебен акт. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, касаторът Д. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения лично и чрез повереник. Последният развива доводи за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с проверката и оценката на показанията на свидетеля Л. П., довели до нарушение на материалния закон, в това число и в гражданско осъдителната част на обжалвания съдебен акт при безспорни доказателства по делото за извършен деликт. Поради изложеното, повереникът на частния тъжител и граждански ищец моли за отмяна на постановеното въззивно решение в отхвърлителната му част досежно предявената гражданска претенция. С. В. Г. и Й. С. Б. се представляват от упълномощения си защитник, който моли за оставяне в сила на обжалваното решение при наличието на законови предпоставки за прекратяване на наказателното производство - изтичане на абсолютната погасителна давност, както и при отсъствие на допуснат порок в доказателствената дейност на въззивния съд, довел като последица и до материална незаконосъобразност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за оставяне на подадената от О. Д. жалба без уважение поради правилното прекратяване на производството в наказателната му част и при недоказаност С. В. Г. и Й. С. Б. да са извършили деяние, което да съставлява деликт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционната присъда, ДРС е признал подсъдимия С. В. Г. за виновен в това, че на 17.11.2011 г., в съучастие като извършител /инициирал е подписка/ с Й. С. Б., чрез изготвяне на писмо-подписка и изпращането му до редакцията на вестник „С.” е приписал престъпления по чл. 206, 219 и 201 от НК по отношение на О. Б. Д. в качеството му на длъжностно лице – председател на читалищното настоятелство на Народно читалище /наименование/ [населено място] , които не е извършил, а именно, че обсебил имущество на читалището и е извършил финансови злоупотреби, както и не е ползвал по предназначение даренията направени в полза на читалището - престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 147, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лв. На основание чл. 304 от НПК ДРС е оправдал С. Г. по повдигнатото му обвинение за същото такова деяние, извършено чрез изпращане на писмото-подписка до Министъра на културата. Със същата присъда подсъдимият Й. С. Б. е признат за виновен в това, че на 17.11.2011 г., в съучастие като извършител /участвал е в написването на текста/ със С. В. Г., чрез изготвяне на писмо-подписка и изпращането му до редакцията на вестник „С.” е приписал престъпления по чл. 206, 219 и 201 от НК по отношение на О. Б. Д. в качеството му на длъжностно лице – председател на читалищното настоятелство на Народно читалище /наименование/ [населено място] , които не е извършил, а именно, че обсебил имущество на читалището и е извършил финансови злоупотреби, както и не е ползвал по предназначение даренията направени в полза на читалището - престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 147, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. На основание чл. 304 от НПК ДРС е оправдал Й. С. Б. по повдигнатото му обвинение за същото такова деяние, извършено чрез изпращане на писмото-подписка до Министъра на културата. С присъдата ДРС е осъдил подсъдимите С. Г. и Й. Б. да заплатят солидарно на частния тъжител и граждански ищец О. Д. сумата от 1 000.00 (хиляда лева) лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на деянието „клевета” – уронен авторитет, създадено към тъжителя недоверие, съмнение и унижение, отбягване от колегите му и стрес, ведно със законна лихва от датата на деянието - 17.11.2011 г.; направените по делото разноски в размер на 262.00 /двеста шестдесет и два/ лв. и сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск, като предявеният до размера на 10 000 /десет хиляди/ лв. граждански иск е бил отхвърлен като неоснователно завишен. С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 108 от 27.07.2016 г., постановено по ВНЧХД № 281/2016 г., КОС е отменил първоинстанционната присъда в осъдителната и част и е прекратил наказателното производство, водено по отношение на С. В. Г. и Й. С. Б. поради изтекла абсолютна давност. Със същото решение въззивната инстанция е отхвърлила като недоказан предявеният граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лв.; отменила е присъдата на ДРС в частта по възложените в тежест на подсъдимите разноски, направени по делото, както и държавни такси по гражданския иск и е потвърдила първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отхвърлен гражданският иск за разликата над 1000 /хиляда/ лв. до претендираните 10 000 /десет хиляди/ лв. Касационната жалба на О. Б. Д. е НЕДОПУСТИМА. Посоченото в диспозитива на въззивния съдебен акт, че същият подлежи на обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България само в частта, с която е прекратено наказателното производство не е съобразено с константната практика на ВКС, по-конкретно с ТР № 1 от 04.02.2013 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС. Съдът е изпълнил задълженията си да се произнесе по предявения граждански иск с решение с оглед т. 2 от диспозитива на цитираното тълкувателно решение след настъпването на предпоставките по чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, като е пропуснал да посочи, че на касационна проверка подлежи и частта от постановеното въззивно решение, с която за първи път въззивната инстанция е отхвърлила уважения от ДРС граждански иск в размер на 1000 /хиляда/ лв. В тази част, произнасянето от КОС съставлява нова присъда по смисъла на чл. 346, т. 2 от НПК, подлежаща на касационен контрол. Допуснатият пропуск обаче, не е довел до ограничаване правата на частния тъжител и граждански ищец в процеса, което да налага отмяна на обжалваното решение. Видно от съдържанието на подадената от О. Д. касационна жалба, несъгласие е изразено както с доказателствените изводи на въззивния съд и приложения от същия материален закон, така и с извода му за отсъствие на деяние, извършено от Г. и Б., съставляващо деликт. Така подадената жалба, доколкото не съдържа доводи против прекратяването на наказателното производство и съображения в подкрепа на твърдението, че съдът неправилно е стигнал до извода за отсъствие на непозволено увреждане, е следвало да бъде върната от КОС на основание чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК с указание нередовностите да бъдат отстранени в седмодневен срок с посочване на частта, в която се обжалва въззивното решение, касационните основания за това и данните в тяхна подкрепа съобразно с изискването на чл. 351, ал. 1 от НПК. Едва след това, КОС е следвало да администрира подадената касационна жалба до ВКС или да я върне, като укаже на страната възможността да обжалва връщането и по предвидения в чл. 351, ал. 5 от НПК процесуален ред. Вместо това, жалбата е администрирана до ВКС, което поставя настоящият състав в невъзможност да се произнесе по същата. Съгл. разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК, касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. Доводът за допуснато, според повереника на частния тъжител и граждански ищец, нарушение на закона касателно авторството на деянието по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, е такъв по съществото на делото, поради което и не може да получи отговор след прекратяването му поради изтичане на абсолютната погасителна давност. Становище по повод на последната, е изразено от повереника на касатора едва в съдебното заседание пред касационната инстанция. Заявеното, че изтичането и не се дължи на виновно поведение от страна на Д. е правно ирелевантно. Прекратяването на наказателното производство поради изтичане на абсолютна погасителна давност е обвързано със законови срокове, неспазването на които изключва възможността за по-нататъшно наказателно преследване, независимо от процесуалното поведение на страните в производството. От друга страна, подадената касационна жалба е бланкетна досежно заявеното несъгласие с произнасянето на КОС в гражданската част на делото. Касаторът и процесуалният му представител не са се възползвали от възможността за допълването и по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, поради което настоящият състав е лишен от възможност за проверка на обжалваното въззивно решение и в тази част. Практиката на ВКС е непротиворечива и относно недопустимостта пределите на касационния контрол да бъдат разширявани с посочване на нови основания в допълненията към подадената жалба или в хода на съдебните прения, непосочени с първоначалната такава. Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от О. Б. Д. касационна жалба против решение № 108 от 27.07.2016 г., постановено по ВНЧХД № 281/2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.