Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 13 февруари 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, - І НО, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря……..….Марияна Петрова…...........……и в присъствието на прокурора……….……..Красимира ФИЛИПОВА…..…………..…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 672 по описа за 2023 г. Производството е образувано по подадена касационна жалба от подсъдимия А. С. Д. срещу решение № 58 от 23.04.2023г., постановено по внохд № 44/23 г. на Варненски апелативен съд. С жалбата се релевира касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. След изтичане на срока за обжалване са постъпили още две касационни жалби, в които сочи същото основание. Последните са приети от въззивния съд като допълнение към първоначалната жалба и са съответно администрирани. Излагат се аргументи, че подсъдимият Д. е признал вината си, поради което увеличението на наказанието му от апелативния съд е несправедливо и не спомага за запазването на семейните и приятелски връзки, изолирайки подсъдимия от обществото. В допълнение се изтъква, че наложеното наказание не е съобразено с обществената опасност на деянието и с целите на наказанието по чл.36 от НК. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия Д. – адв. М.. Последният излага доводи, че първоинстанционният съд е анализирал задълбочено доказателствата, съобразил е съдебното минало на подсъдимия и наложил справедливо наказание, което е било неправилно завишено от въззивната инстанция. Предлага се решението на апелативния съд да се измени, като наказанието на подсъдимия се намали до размера, определен от окръжния съд. Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна. Излага аргументи, че въззивният съд е отчел значителния превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието и дееца; многократните осъждания на дееца; обстоятелството, че престъплението е осъществено няколко месеца след излизането на Д. от затвора; интензивност и упоритост при осъществяване на престъплението; настъпилите вредни последици за пострадалите, на които са отнети единствените доходи от пенсия. Намира, че липсват основания като смекчаващи обстоятелства да бъдат приети направеното признание на фактите и продължителността на наказателното производство. Предлага обжалваното решение на Варненски апелативен съд да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият Д. моли да се потвърди първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 67 от 30.11.2022г., постановена по нохд № 1097/22 г., Варненски окръжен съд е признал подсъдимия А. С. Д. за виновен в това, че за периода 05.03. – 06.03.2020г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление използвал платежни инструменти – дебитни банкови карти издадени от банка *** ЕАД - карта № ****** с титуляр Р. Д. С. и карта № ***** с титуляр Г. М. С. и данни от платежните инструменти пин- кодове, като без съгласието на титулярите изтеглил различни парични суми, правил опит да изтегли различни парични суми и правил справки за наличностите на обща стойност 10071.20лв., като деянието не съставлява по- тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК наложил на подсъдимия А. С. Д. наказание от две години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието и глоба в размер на 5 000 лв., като го оправдал по обвинението над посочената стойност. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата съдът възложил в тежест на подсъдимия заплащането на направените разноски по делото. Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е инициирано по протест на прокурор от окръжна прокуратура гр. Варна с искане за увеличаване на размера на наказанието на шест години лишаване от свобода, като след редукцията се наложи наказание на подсъдимия от четири години лишаване от свобода. С решение № 58 от 23.04.2023г., постановено по внохд № 44/23 г., апелативният съд е изменил присъдата, като увеличил наказанието на подсъдимия на шест години лишаване от свобода и на основание чл.58а, ал.1 от НК наложил наказание от четири години лишаване от свобода. В останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, като обсъди изложените от страните доводи и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. Производството пред първата инстанция се е развило по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението. Пред настоящата инстанция се оспорва единствено справедливостта на наложеното наказание, което предопределя пределите на касационната проверка единствено до основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НК. В решението на апелативния съд са изложени убедителни аргументи, с които са отхвърлени доводите на първостепенния съд за отчитане като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства продължителността на производството и направеното от него признание за извършеното още на досъдебното производство. Изложените в тази насока съображения се споделят напълно от касационния съд. Образуваното досъдебно производство не е било водено срещу Д. и на същия не са били наложени никакви ограничителни мерки. Подсъдимият е узнал, че е издирван при завръщането си в страната на 29.07.2022г., когато е привлечен и като обвиняем. Постановяването на първоинстанционната присъда четири месеца по- късно не сочи на неразумна продължителност на производството, както е счел окръжният съд. Направеното от подсъдимия признание на извършеното на досъдебното производство не е спомогнало за разкриване на обстоятелствата относно деянието и неговия извършител, доколкото записите от АТМ вече са били предоставени на разследващите от три от банките, поради което направеното признание не би могло да се отчете и като смекчаващо отговорността обстоятелство съгласно т.7 на ТР № 1/2008г. на ОСНК на ВКС. Като отегчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд е приел начина на придобиване на платежните инструменти (за което спрямо подсъдимия не е повдигнато обвинение за друго престъпление), обремененото му съдебно минало и броя на осъществените деяния, сочещи на проявена престъпна упоритост. В допълнение следва да се отбележи, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме и високият размер на причинената на пострадалите имотна вреда, която не е елемент от правната квалификация на престъплението. С оглед всичко изложено преценката на апелативния съд, че наказанието на подсъдимия следва да се определи не при баланс, а при значителен превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства над средния предвиден за престъплението размер, е законосъобразна. В този смисъл не би могло да се възприеме твърдението в жалбата, че подсъдимият би получил същото наказание, ако не бе признал фактите по обвинението. На съображенията, изтъкнати от защитника на подсъдимия, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати с определянето на по- нисък размер на наказанието лишаване от свобода, е даден отговор в мотивите на въззивното решение (л.40 от внохд № 44/23г.), които се споделят от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. С оглед всичко изложено настоящата инстанция намери, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, а решението на апелативния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от 23.04.2023г., постановено по внохд № 44/23 г. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: