Р Е Ш Е Н И Е   № 94   София, 24 март 2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на деветнадесети февруари  двехиляди и десета  година в състав:                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                      ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева                                           Теодора Стамболова   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 708/ 2009 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационен протест на Благоевградската окръжна прокуратура и касационна жалба на частния обвинител М. Я. К. против присъда № 195 от 8.05.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 199/2008 год. на Благоеградския окръжен съд. В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се твърди, че при изяснената фактическа обстановка от събраните доказателства, материалният закон неправилно е приложен с оправдаването на подсъдимия, без да се излагат конкретни съображения. Иска се да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, без да се излагат конкретни съображения, а в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК, се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите при наличието на всички съставомерни признаци от състава на престъплението по предявеното им обвинение. Иска се присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като с писмена защита поддържа жалбата си. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, без да го оттегля, а по жалбата на частните обвинители изразява становище да бъде оставена без уважение. Частните обвинители У. К. и Б. Н. не са взели становище по протеста и жалбата. Чрез защитниците си ответниците по протеста и жалбата В. Д. и И. К. изразяват становище да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на постановената от въззивната инстанция присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 41 от 11.02.2008 год. постановена по НОХ дело № 887/2006 год. Санданският районен съд е признал подсъдимия В. К. Д. за виновен в това, че за периода 12.11.2004 год.- 14.05.2005 год. в гр. С., в качеството си на управител на “С” ООД гр. С., в съучастие с И. К. К., първият като извършител, а вторият като помагач, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано му от О. К. свое действително право на собственост върху ресторант “Я” с обща застроена площ 1056 кв.м., като разрушил изцяло ресторанта и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 323 ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години. С присъдата съдът е признал подсъдимия И. К. К. за виновен в това, че за времето 29.04- 14.05. 2005 год. в качеството си на управител на “С” ЕООД гр. С. в съучастие с В. Д. умишлено е улеснил последния – чрез отстраняване на спънки и осигуряване на лица, които да извършат фактическите действия по разрушаването на ресторант "Явора", да осъществи самоволно, не по установения от закона ред едно оспорвано му от О. К. свое действително право на собственост върху ресторант “Я” с обща застроена площ от 1056 кв.м., като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 323 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.4 и чл. 54 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. С присъда № 195 от 8.05.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 199/2008 год. Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите за невинни и ги е оправдал по предявените им обвинения. Касационните протест и жалба са основателни. Благоевградският окръжен съд, за да формира вътрешното си убеждение, че обвинението, за което двамата подсъдими са привлечени към наказателна отговорност и осъдени от първоинстанционния съд, не е доказано по несъмнен и категоричен начин и на това основание да отмени осъдителната присъда и да ги оправдае, е приел, че по делото липсват доказателства да са извършили самоуправни, не по установения ред противоправни действия. Този извод е направил въз основа на собствения анализ на събраните в първата инстанция доказателства, за които е приел, че са събрани с изключителна професионална активност и в изпълнение на задължението на съда да установи релевантните към предмета на доказване факти и тези които сам е събрал в проведеното съдебно следствие. Приел е, че между претендиращите провато на собственост върху предмета на престъплението, а именно ресторант "Явора” в гр. С., не е имало спор за материално право, че изключителен собственик е бил подсъдимия В той е упражнил правото си да го разруши при стриктно спазване на реда по чл. 197 от Закона за устройство на териториите/ЗУТ/. Този извод е направил при избирателно възприемане на част от събраните доказателства и то само тези, които са в полза на подсъдимите, като изцяло е игнорирал доказателствата в подкрепа на обвинителната теза. Съдът е приел от фактическа страна, че подсъдимият Д са се легитимирали едновременно като собственици на обекта на две ралични правни основания- първият на основание на покупко продажба, а втората на основание влязло в сила решение, но това не означавало наличието между тези две страни спор за материално право, при който някоя от тях явно и точно да е заявила, че оспорва правото на собственост на другата. Този извод е направен като не са оценени в тяхната логическа връзка многобройните писмени доказателствата, от които е установено, че по силата на реституционния закон от 1992 год. на О. К. възстановено правото на собственост върху земята, ведно с изградената върху нея незаконната сграда, че е била въведена във владение на сградата по надлежния процесуален ред на 25.10.2000 год., че в качеството си на собственик на имота е инициирала пред общинската администрация процедура по чл. 195 ЗУТ за нейното премахване, че под. Д. е бил уведомен за тази процедура, като е подал молба от 25.11.2004 год., по повод на която е бил включен като заинтересовано лице и е бил уведомен за възможността да присъства на 15.02.2005 год. на работата на назначената от общинската администрация комисия, че по повод на тази процедура се е легитимирал като собственик на имота, представяйки нотариалният си акт, че едва след задействане на процедурата е оградил имота, което действие е преценено от О. К. като самоуправно и по този повод е сезирала прокуратурата, че процедурата по чл. 195 ЗУТ не е приключила, Не са обсъдени и гласните доказателства от които е установено, че от извършване на въвода във владение, който е по време след издаване на нотариалния акт за покупко продажба на имота, О. К. не е отстранявана от имота и подсъдимият не е заявявал собственически претенции. В тази връзка не са оценени показанията на св. Л, ръководни длъжностни лица от “С”, че до 2004 год. че са считали сградата за тяхна собственост, била включена в баланса на дружеството и плащали данъци за нея. Ако беше обсъдил тези доказателства съдът би могъл да достигне и до различни изводи, че правото на собственост на подсъдимия Д не е било оспорено и като единствен собственик на сградата правомерно е упражнил правото си по чл. 197 ЗУТ, като е уведомил надлежния орган, че желае да я събори. Лишени са от доказателствена основа фактическите констатации за довеждане до знанието на О. К. за намерението на подсъдимия Д сградата да бъде съборена, липса на противопоставяне от нейна страна в дадения й от административния орган срок, за общност на намеренията на двете страни сградата да бъде съборена и за постигната извънсъдебно спогодба за уреждане на отношенията им. С нотариалният си акт под. Д. се е легитимирал като собственик на сградата. Това му право обаче е оспорено от О. К. , която е изразила несъгласието си със самото му съществуване и това обстоятелство е било известно и на подсъдимия К, предвид събраните писмени доказателства, че в своята молба от 29.10.2004 год. изрично е посочил като собственици на ресторанта О. К. и О. админисрация- Благоевград. При това, както е приела и въвзивната инстанция, не съществува определена задължителна форма, по която правото се оспорва. Необходимо и достатъчно е оспорването да бъде доведено до знанието на дееца. По делото такова оспорване с извършване на конкретни действия е налице, поради което е направен незаконосъобразен извод, че в съзнанието на подсъдимите липсвала представата, че О. К. оспорва правото на собственост на под. Динчев. Предприетите от него действия по събарянето на сградата, подпомогнати от под. К. , са самоуправни по своя характер. Целта на процедурата по чл. 197 ЗУТ е да се даде възможност на собственика на съществуващ законен строеж да го премахне. Независимо, че е уведомителна, тя също е подчинена на определени изисквания относно реда по който може да се се осъществи от момента на сезирането на компетентния орган до реалното премахване на обекта. По делото липсват данни дали този ред е спазен, още повече, че се касае до сграда построена върху чужд имот и при нейното фактическо премахване се засягат правата на собствениците му. Като е приела противното въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон. Нарушението е съществено и е основание за отмяна на постановената от въззивната инстанция присъда. На това основание следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди в тяхната цялост събраните доказателства и съобразно установената от тях фактическа обстановка да приложи правилно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   Отменява присъда № 195 от 8.05.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 199/2008 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена присъда № 41 от 11.02.2008 год. по НОХ дело 887/2006 год. на Санданския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимите В. К. Д. и И. К. К. са признати за невиновно и оправдани по предявеното им обвинение по чл. 323 ал.1 НК Връща делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: