О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 170 Гр. София, 18.04.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова ч.т.д. № 569/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 442 от 20.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 508/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане частна жалба на застрахователното дружество срещу определение по протокол № 207 от 26.10.2021 г. по гр.д. № 191/2021 г. по описа на Сливенски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането му за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е недопустимо, евентуално – неправилно, и моли същото да бъде обезсилено, респ. – отменено. Изложени са съображения, че са били налице всички основания за спиране на производството по гр.д. № 191/2021 г. по описа на Сливенски окръжен съд съобразно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК поради разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по частната жалба – М. Р. К., чрез процесуален пълномощник, в който я оспорва и счита за правилни изводите на въззивния съд, че определението, с което се отказва спиране на производството, не подлежи на обжалване с частна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е посочил, че отказът да се спре производството по делото няма преграждащ характер, поради което не е налице основанието по т. 1 на чл. 274, ал. 1 ГПК, а обжалването му не е и предвидено изрично със законова разпоредба, поради което не е налице основание за осъществяване на съдебен контрол в частното производство. Евентуалната неправилност на определението за отказ да се спре исковото производство при наличие на предпоставки за това би представлявала, според въззивния състав, основание за недопустимост на решението по предявения иск, която би могло да бъде санирана от въззивната инстанция при обжалване на крайния съдебен акт в производството пред първоинстанционния съд. Преди постановяването на решение по спора, липсва интерес от обжалване на определението, с което се отказва спиране на исковото производство, поради което частната жалба е недопустима. Определението е допустимо и правилно. Обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането на ответника за спиране на производството по делото, не е преграждащо хода му, нито обжалваемостта му е изрично предвидено в закона, поради което не попада в нито една от посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК хипотези. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, т. 5, което в тази част не е загубило сила и е актуално, определенията за спиране следва да се квалифицират като преграждащи, тъй като, макар и по движение на делото и с възможността да бъдат отменени от постановилия ги съд поради грешка или отпадане на условията, които са ги обусловили, те за дълго могат да осуетят търсената с иска защита. Обратното, определенията, с които се оставя без уважение искане за спиране, по принцип не препятстват хода на делото, и след като обжалваемостта им не е предвидена изрично в чл. 229 и сл. ГПК, то те не подлежат на обжалване. Поради това частната жалба, подадена срещу такъв акт, се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Същият извод е направен в атакуваното по настоящото дело определение, поради което същото като допустимо и съобразено с процесуалния закон, следва да бъде потвърдено. Т.к. предмет на частното производство е процесуалноправният въпрос за обжалваемостта на определение, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото, останалите наведени в частната жалба доводи, изцяло касаещи правилността на акта на първостепенния съд, не следва да се обсъждат, като неотносими към предмета на настоящата инстанционна проверка. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 442 от 20.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 508/2021 г. на Апелативен съд – Бургас. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.