Р Е Ш Е Н И Е № 121 гр. София, 30 юни 2022 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 382/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при ОП - Ловеч срещу присъда № 7/27.07.21г., постановена по внохд № 484/20г. по описа на ОС – Ловеч, както и по касационна жалба на М. С. М. срещу определение № 260003/11.04.22г., постановено по същото въззивно производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. След изготвяне на мотивите към присъда с писмо от 19.01.22г. на зам.окръжен прокурор при ОП - Ловеч е заявено оттегляне на касационния протест, поради което, след образувано на настоящето касационно производство, в съдебно заседание от 24.06.22г., настоящият касационен състав е прекратил съдебното производство по депозирания касационен протест. В касационната жалба срещу определението на съда по произнасянето по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК се твърди неговата неправилност и незаконосъобразност. Изтъкват се съображения, че съдът немотивирано е отказал да върне веществените доказателства по делото – товарен автомобил и дърва за огрев на оправдания подсъдими М. М., който е бил техен владелец и е оправдан за извършеното деяние. Поради това се сочи, че отсъства правно основание иззетите като веществени доказателства по делото автомобил и дърва да не му бъдат върнати и се оспорва отказа на въззивния съд да направи това. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на акт, с който ВКС да върне иззетите веществени доказателства по делото. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът пледира за основателност на касационната жалба. Касационният жалбоподател и защитникът му не се явяват и не вземат отношение по жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, посочените в нея съображения и доводите на прокурора в съдебното заседание, намери следното: Жалбата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Пределите на настоящия контрол се очертават от съдържанието на сезиращия документ – жалбата на оправдания подсъдим М. срещу определение на въззивния съд, постановено в производство по чл. 306, ал.1, т. 4 от НПК. Така посоченото ясно указва на факта, че извън пределите на касационната проверка е постановената от въззивния съд присъда от 27.07.21г., постановена по внохд № 484/20г. по описа на Ловешкия окръжен съд. Изяснено е по делото, че с посочената по-горе присъда, Ловешкият окръжен съд е отменил присъда № 23 от 20.11.2019 г., постановена по нохд № 25/2018 г. на Луковитския районен съд, като вместо нея постановил: - признал подсъдимите М. С. М., М. О. М., М. М. М. и Щ. М. М. за невиновни в това на 02.02.2016 г. в землището на [населено място], обл. Ловеч, в съучастие като съизвършители да са извозили с товарен автомобил, марка "ГАЗ", модел "66", без рег. табели, 7, 460 пр. м. куб. дърва от горския фонд, на стойност 373. 00/триста седемдесет и три/ лв., без да притежават редовно писмено позволително, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправдал по обвинението да са извършили престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. -произнесъл се по вещественото доказателство – моторен трион марка "Хускварна", със сериен № 9657601-00, като постановил същият да се върне на М. С. М., след влизане на присъдата в сила. - постановил на основание чл. 190, ал.1 от НПК разноските по делото да останат за сметка на Държавата. - потвърдил присъдата на районния съд в останалата част. Прегледът на диспозитива на произнесената от първия съд осъдителна присъда спрямо жалбоподателя и останалите 3 лица, спрямо които е било внесено и поддържано обвинение за престъпление, извършено в съучастие помежду им, сочи, че след като съдът е приел, че са виновни по вмененото им обвинение и ги е осъдил по него, районният съд се е занимал с веществените доказателства по делото, като: -на осн. чл. 237, ал. 7 от НК отнел в полза на държавата като предмет на престъплението веществените доказателства по делото – 7, 460пр.м.куб. дърва за огрев от благун и цер; -на осн. чл. 53, ал. 1, б. ”а” от НК отнел в полза на държавата веществените доказателства – товарен автомобил, марка „Газ”, модел ”66”, без регистрационни табели, с рама № [...], както и моторен трион марка „Хускварна”, със сериен № 9657601-00, като вещи послужили за извършване на престъплението. Съпоставката на двете присъди - на районния и на окръжния съд - сочи на заключението, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частта относно отнемането на товарния автомобил (като вещ, послужила за извършване на престъплението) и в частта относно отнемането на предмета на престъплението - 7, 460пр.м.куб. дърва за огрев от благун и цер. В срока на обжалване на въззивната присъда не е постъпила жалба срещу присъдата в отделните й части – както отменителната, така и потвърдителната й, касаеща отнемането на предмета на престъплението и товарния автомобил, „послужил за извършване на престъплението”. Касационният протест, (впоследствие оттеглен) пък е бил насочен единствено към оправдателната част на въззивния акт. В атакуваното по реда на касационното производство определение въззивният съд се е спрял именно на тези обстоятелства и с основание е приел, че по въпроса за връщане на товарния автомобил и дървения материал вече е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт – присъдата на окръжния съд, с която е било потвърдено тяхното отнемане. Този въпрос не е бил предмет на атакуване с законния срок нито от жалбоподателя, нито от прокурора, а присъдата е влязла в сила на 19.01.22 година. Вместо обаче да приеме недопустимост на искането за връщането на веществените доказателства, поради наличието на влязъл в сила съдебен акт, постановил тяхното отнемане в полза на държавата, окръжният съд неправилно е счел, че следва да откаже на жалбоподателя връщането им. Всъщност, изтъкнатите в атакуваното определение аргументи са относими само по допустимостта на отправеното искане, а не и към неговата основателност по същество. Решаващо значение за същността на съдебния акт и неговите последици е не неговото наименование, а съдържащите се в него доводи. Терминологичната непрецизност, довела до диспозитив за отказ веществените доказателства да се върнат не води до извод, че въззивният съд за първи път се е произнесъл с определение по поставения пред него въпрос за съдбата на веществените доказателства – основание, обуславящо допустимостта на касационното разглеждане на жалбата по смисъла на чл. 346, т.3 от НПК. Напротив – видно от мотивите на определението, съдът ясно е посочил, че е сезиран с искане, по което е налице влязъл в сила съдебен акт, поради което въпросът не е подлежал на повторното му преразглеждане. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 346, т. 3 от НПК по касационен ред могат да бъдат обжалвани определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1 от НПК, постановени в случаите на нова присъда. Касае се за актове, произнесени за пръв път от въззивната инстанция, като целта на нормата е на заинтересованите субекти да се осигури правна защита, чрез достъп до съд, който да разреши спора поне на две съдебни инстанции. Анализът на нормата указва на заключението, че не подлежат на касационно обжалване актовете на въззивния съд, с които е осъществен въззивен съдебен контрол върху определения на окръжния съд, с които първата инстанция се е произнесла по някой от въпросите, визирани в чл. 306, ал. 1 от НК, както и тези, с които е оставено без разглеждане искане за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, поради произнасянето с друг, влязъл в сила съдебен акт. На плоскостта на спецификата на настоящия случай това означава, че щом съдът с присъдата си се е произнесъл по някои от въпросите по чл. 306, ал. 1 от НПК (включително и по въпроса за веществените доказателства) и тя е влязла в сила, последващото преразглеждане по същество на въпроса за тяхното отнемане/връщане е недопустимо. Затова, доколкото атакуваният с касационната жалба съдебен акт на Ловешкия окръжен съд не съответства на законовия критерий да е постановен от въззивния съд по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК за първи път в случаите на нова присъда, той не се включва в обхвата на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове, поради което и подадената срещу него касационна частна жалба е процесуално недопустима. Оплакванията по същество, в контекста на правилното приложение на закона, свързано с приложението на чл. 237, ал.7 от НК и на чл.53, ал.1, б.”а” от НК, с оглед пълното оневиняване на жалбоподателя М. по обвинението да е извършил вмененото му престъпление, биха могли да получат процесуално допустим отговор в производство по гл. ХХХІІІ от НПК – „ Възобновяване на наказателни дела”, при съобразяване на сроковете по чл. 421, ал.1 от НПК и възможността на главния прокурор да инициира производство по тази глава безсрочно, ако същото е в полза на заинтересованото лице. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. С. М. срещу определение № 260003/11.04.22г., постановено по внохд № 484/20г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: