Р Е Ш Е Н И Е № 233 София, 21.12.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 514 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на А. М. И. чрез адвокат Р. М. срещу решение № 1841/19.03.2012 г. на Софийски градски съд /СГС/, ГК, ІV В състав по в.гр.д. № 13743/2011 г. в отменително-отхвърлителната му част, с която частично е отменено решението на Софийски районен съд /СРС/ и е постановено решение, отхвърлящо претенция на касатора срещу [фирма] за сумата 4454 лв. по иск по чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на същата сума. В касационната жалба касаторът поддържа, че СГС неправилно е приел разваляне на сключения договор, за което имплицитно се съдържало изявление в производството по издаване на изпълнителен лист. Липсва изрично и обективирано изявление на [фирма] за разваляне на договора, а са налице само действия за връщане на дадена сума, която [фирма] счита, че не се следва на касатора. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което изцяло се потвърди първоинстанционното решение. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – [фирма] поддържа, че предявеният срещу него иск от А. М. И. е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът не е изпълнил възложеният му ремонт, за който е получил авансовата сума от 14000 лв., за която сума подписал запис на заповед. Подробни съображения излага в писмена защита. С определение № 157/22.02.2013 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС само в отменително-отхвърлителната му част за сумата от 4454 лв. на основание чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: може ли с иницииране на друго съдебно неисково производство /издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242 – 247 ГПК /отм./ на основание чл.237 б.”е” ГПК /отм./, а сега по реда на чл.405 – 407 ГПК вр. чл.417 т.9 ГПК/ да се приеме, че един двустранен договор е развален и в кой момент е осъществен съставът на развалянето. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Касационна жалба е неоснователна. Пред СРС е предявен отрицателен установителен иск от А. М. И. лично и като [фирма] /без данни ЕТ да е пререгистриран/ срещу [фирма] за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 14000 лв. по запис на заповед от 13.06.2006 г. Искът е уважен изцяло от СРС. СГС е отменил частично първоинстанционното решение – за сумата 4454 лв. и е постановил друго решение, отхвърлящо иска за отменената част от 4454 лв. със законните последици. В останалата уважителна част първоинстанционното решение е потвърдено. СГС е приел, че ищецът А. М. И. се е задължил по запис на заповед от 13.06.2006 г. за сумата 14000 лв., платима на „Ф.” или на негова заповед. Въз основа на ценната книга е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 б.”е” ГПК /отм./ в полза на [фирма], който се оспорва от ищеца с предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата. СГС е приел, че между страните има договор за изработка, във връзка с който ищецът, като изпълнител, е получил аванс от 14000 лв., за което е подписал и запис на заповед от 13.06.2006 г. Работата на обекта е извършвана с бавни темпове и се е наложило да се довърши от друга фирма. Според СГС, с подадената молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 б.”е” ГПК /отм./ по запис на заповед, ответникът като възложител е инициирал производство за връщане на дадената авансова сума, поради което следва да се приеме, че договорът за изработка между страните е развален. Тъй като ищецът е вложил част от парите от дадения аванс в строителния обект – 9546 лв. /СТЕ/, СГС е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен за 9546 лв., а неоснователен за разликата от 9546 лв. до получените 14000 лв. или за 4454 лв. По значимия въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване, а именно: може ли с иницииране на друго съдебно неисково производство /издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242 – 247 ГПК /отм./ на основание чл.237 б.”е” ГПК /отм./, а сега по реда на чл.405 – 407 ГПК вр. чл.417 т.9 ГПК/ да се приеме, че един двустранен договор е развален и в кой момент е осъществен съставът на развалянето, настоящият състав на ВКС намира следното: Разпоредбата на чл.87 ал.1 ЗЗД установява предпоставките за едностранно разваляне на двустранни договори при виновно неизпълнение. По своята правна същност възможността да бъде развален двустранен договор чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право, което кредиторът може да упражни. Развалянето се осъществява по начало без съдебна интервенция - чрез едностранното изявление, отправена до другата страна. Развалянето на неизпълнения договор настъпва като последица на това изявление. Разпоредбата на чл.87 ал.1 ЗЗД е приложима, доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор и доколкото страните не са уговорили други условия за развалянето му. В случая е безспорно установено, че издаденият запис на заповед е във връзка с каузални отношения между страните по договор за изработка – писмен договор от 12.04.2006 г. и заплатен от възложителя на изпълнителя аванс в размер на 14000 лв. Следователно, приложима е общата разпоредба на чл.87 ал.1 ЗЗД. Последиците от развалянето на договора с едностранно изявление настъпват от момента на получаване на предупреждението от длъжника и изтичане на дадения срок /чл.87 ал.1 ЗЗД/, а когато срок не се изисква /чл.87 ал.2 ЗЗД/, договорът се счита за развален от получаването на уведомлението от длъжника. По делото не са представени доказателства за обективирано изявление или писмено предупреждение /чл.87 ал.1 ЗЗД/ от [фирма], достигнало до А. И. за разваляне на сключения между тях писмен договор на изработка. В съдебната практика се приема, че извънсъдебно разваляне на договор може да се реализира и с искова молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, но само ако са налице предпоставките на чл.87 ЗЗД /р. № 178/12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, р. № 203/30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др./. С предявяване на искова молба, с която се претендират последиците от разваляне на договор „изявлението за разваляне на договора” достига до другата страна с връчване препис от същата при възможност за писмен отговор– чл.131 ГПК, докато молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 б.”е” ГПК /отм./, както и по чл.405-чл.407 ГПК вр. чл.417 т.9 ГПК се подава до съда, без да се връчва препис от същата на другата страна – чл.242 ал.1 ГПК /отм./ и чл.405 ал.1 ГПК . С оглед на така уреденото производство в ГПК /отм./ и ГПК по издаване на изпълнителен лист на изпълнително основание запис на заповед – абстрактна, едностранна сделка с менителничен ефект, не може да се приеме, че с иницииране на това производство е обективирано изявление, достигнало до другата страна, за разваляне на каузалните правоотношения между тях, които са във връзка с абстрактната сделка. В конкретния случай едва с предявения отрицателен установителен иск от А. И. срещу [фирма] за недължимост на сумата от 14000 лв. по издадения запис на заповед се е развило двустранно исково производство, в което е установено, че издаденият запис на заповед е във връзка с каузални правоотношения между страните – договора за изработка. Възникнал е спор между двете страни относно изпълнението на договора, като ищецът поддържа неоказано кредиторово съдействие от страна на възложителя [фирма], а възложителят поддържа неизпълнение на договора за изработка. Доколкото СГС е приел за установено от събраните доказателства /заключение на СТЕ и свидетелски показания/ във връзка с тези възражения, че ищецът–изпълнител е бил в забава, без да му е било необходимо кредиторово съдействие, тъй като е имал постоянен достъп до обекта, но е изпълнил строителни работи на стойност 9546 лв., представляващи 60% изпълнение спрямо договора, има всички основания да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск от А. И. срещу [фирма] е основателен само за сумата 9546 лв. и е неоснователен за сумата 4454 лв. В този смисъл СГС е отменил уважителното решение на СРС именно за 4454 лв. и е постановил друго решение, отхвърлящо предявения иск за тази сума. Настоящият състав на ВКС счита, че крайният резултат по спора във въззивното решение на СГС е правилен, но не по изложените от СГС съображения, че сключеният между страните договор е развален с инициираното производство по издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 б.”е” ГПК /отм./, а с оглед предявените и установени възражения във връзка с каузалните правоотношения между страните по иска по чл.124 ал.1 ГПК, за които каузални правоотношения не се спори, че стоят зад издадения запис на заповед. По тези съображения решението на СГС в обжалваната му отменително-отхвърлителна част следва да бъде оставено в сила, включително за присъдените разноски, съответстващи на уважената и отхвърлената част на предявения иск. Съдът не обсъжда доводите на [фирма] относно уважената част на иска на А. И. до размер 9546 лв., тъй като в тази част решението на СРС е потвърдено от СГС, но не е предмет на касационно обжалване от [фирма]. Пред ВКС е обжалвано решението на СГС само в отменително-отхвърлителната му част от А. И., не и в потвърдителната му част. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответника по касационната жалба [фирма], тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са сторени разноски от тази страна пред ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1841/19.03.2012 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV В състав по в.гр.д. № 13743/2011 г. в отменително-отхвърлителната му част - частта, с която частично е отменено решението на Софийски районен съд и е постановено решение, отхвърлящо претенция на А. М. И. срещу [фирма] за 4454 лв. по иск по чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на същата сума, като са присъдени разноски на А. М. И. в размер на 1454.44 лв. по чл.78 ал.1 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.