3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 459 Гр.С., 10,07,2012 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 226 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 34/15.12.2010г., постановено по гр.д.№ 1818/2010г., с което Софийският апелативен съд е оставил в сила разпореждането от 27.08.2010г. по гр.д.№ 434/09г. на Софийския градски съд за освобождаване на внесената държавна такса за производството, което е прекратено поради направен отвод за подведомственост, основан на арбитражна договорна клауза. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.180, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната касационна жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че внесената държавна такса не подлежи на връщане, тъй като делото е прекратено при направен отвод за договорна подведомственост, за която съдът не следи служебно. Ищецът е страна по договора, в който е включена арбитражна клауза, поради което разполага с избор дали да сезира съда и да понесе неблагоприятните последици от насрещен отвод за неподведомственост или да отнесе спора към правораздаващия алтернативен орган. Според частният жалбоподател е налице противоречие в практиката по въпроса за връщане на внесена държавна такса при отвод за недоведомственост. Представя определение № 561/13.03.2010г. по т.д.№ 364/2010г. на САС. В определението са изложени съображения, че приетата неподведомственост на спора предпоставя изначална недопустимост на разглеждането на иска от съда, за която си компетентност съдът следи служебно – чл.15, ал.1 ГПК. Уваженото възражение за неподведомственост на спора с оглед на наличието на арбитражна клауза и прекратяването на производството по делото, обуславяли липса на основание за задържане на внесената държавна такса. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване поради противоречието между обжалваното определение и влязлото в сила определение на САС по идентичен правен въпрос. По силата на чл.15, ал.1 ГПК съдът следи служебно дали заведеното дело е подведомствено на съда. От друга страна, страните по имуществено спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, като сключат арбитражно споразумение за отнасяне на спора пред арбитражен орган – чл.19 ГПК. За разлика от общия случай на неподведомственост на делото, когато спорът следва да се разгледа и реши от орган извън системата на гражданските съдилища, за наличието на арбитражно споразумение съдът не следи служебно. Съгласно чл.8, ал.1 ЗМТА, приложим и за арбитражни споразумения между страни със седалище в Република България / пар.3 ПЗР на ЗМТА/, съдът, пред който е предявен спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Следователно предявеният иск пред съда е допустим и подведомствен на съдилищата, ако не е заявен отвод от ответника за неподвемоствеността му поради наличието на арбитражна клауза. Недопустимостта съдът да се произнася служебно по подведомствеността в тази хипотеза обуславя и редовност на процесуалните действия по администрирането на делото, включително и събирането на държавна такса. При наличието на арбитражно споразумение и възражение на ответника, съдът се десезира по време на висящността на допустим съдебен процес, поради което внесената държавна такса не подлежи на връщане. На основание чл.291, т.1 ГПК ВКС счита за правилна практиката, според която при прекратяване на производството по делото поради заявен отвод за недопведомственост на спора с оглед наличието на арбитражна клауза, внесената държавна такса не подлежи на връщане. По същество на частната жалба. С оглед на отговора на въведения правен въпрос, обжалваното въззивно определение е правилно и следва да се остави в сила. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 34/15.12.2010г., постановено по гр.д.№ 1818/2010г. от Софийския апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.