О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 426 София, 04 октомври 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар при становището на прокурора Антоанета Близнакова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова ч.н.дело № 690/2023 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Окръжен съд- Кюстендил и Районен съд - Кюстендил, повдигнат от последния. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, според което съдът, който следва да се произнесе по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК по молбата на осъдения Б. П. Д., е Районен съд – Кюстендил, тъй като на основание чл. 39, ал.1 от НПК компетентен е съдът, постановил присъдата, която последна е влязла в сила. В тази връзка е изложил аргументи, че присъдата, постановена в Р Турция, срещу осъдения Д. е влязла в сила на 28.01.2014 г., а съдебният акт (споразумение) по НОХД № 1887/2016 г. на Районен съд – Кюстендил е влязъл в сила на 20.04.2017 г. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното : Окръжният съд – Кюстендил образувал производство по НЧД № 345/2023 г. по молбата на осъдения Д. за определяне по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК на общо наказание по НОХД № 1887/2016 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и присъда № 2013/187 на Седми тежък наказателен съд гр. Истанбул, Р Турция. С разпореждане от 21.06.2023 г. съдията-докладчик прекратил съдебното производство по НЧД № 345/2023 г. като приел, че делото не е подсъдно Окръжен съд – Кюстендил. Изложил е съображения със следното съдържание: „…че окръжният съд, признал присъдата на държава –членка на ЕС (в случая Турция), не постановява присъда по смисъл на чл. 305 от НПК, а само признава и допуска изпълнение на вече постановена присъда от чужда държава. Затова и окръжният съд, като е признал турската присъда с влязло в сила решение, не се приравнява на съд, постановил последната влязла в сила присъда по смисъла на чл. 39, ал.1 от НПК..“. Погрешното третиране на Р Турция като държава –членка на ЕС са обусловили и следващите разсъждения на съда, свързани с Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС и с Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС. Приложените по делото материали указват, че Окръжният съд – Кюстендил е разгледал делото по реда на чл. 463 и сл. от НПК след постъпило искане на властите в Р Турция за признаване и изпълнение в Р България (на основание Европейската конвенция за международно признаване на присъди) на цитираната присъда, постановена от Седми тежък наказателен съд гр. Истанбул. При тези аргументи е прието, че делото за определяне на общо наказание подлежи на разглеждане от Районен съд – Кюстендил, който е съдът, постановил последната влязла в сила присъда. Пред Районен съд – Кюстендил е образувано ЧНД № 652/2023 г. В съдебното заседание, проведено на 18.07.2023 г., съдът приел, че компетентен да се произнесе по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 25 от НК е окръжният съд, тъй като той е постановил влязлото в сила на 20.04.2023 г. решение, с което е призната и приета за изпълнение присъдата на чуждестранния съд. При тези съображения съдебното производство е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че делото за определяне на общо наказание по чл. 23-25 от НК подлежи на разглеждане от Районен съд – Кюстендил. Постъпилата в окръжния съд молба е за определяне на едно общо наказание на Д. по : 1.Присъда (решение) № 2013/187 на Седми тежък наказателен съд гр. Истанбул, Р Турция, влязла в сила на 28.01.2014 г., за извършено престъпление на 18.10.2012 г., призната и приета за изпълнение с решение № 93/18.07.2022 г. по ЧНД № 323/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. 2.Присъда (споразумение) от 20.04.2017 г. по НОХД № 1887/2016г. по описа на Районен съд - Кюстендил, влязла в сила на 20.04.2017 г. за извършено престъпление на 02.12.2011 г. След одобряване на споразумението Районният съд – Кюстендил на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК определил едно общо наказание между наложеното по това дело и наказанието, определено с присъда по НОХД № 332/2016 г. по описа на Районен съд – Елхово. Като предварителна бележка следва да се отбележи, че спорещите съдилища не са направили ясно разграничение между въпросите, свързани с компетентността на съда в производството по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК, когато на основание чл. 25 от НК се определя общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, и въпросите, свързани с основателността на молбата по същество. Изяснено е в доктрината, че по реда на процедурата, регламентирана в раздел ІІ на глава тридесет и шеста от НПК, се признават присъди, постановени от чуждестранен съд, с цел да бъдат изпълнени. Възможността да се определи общо за изтърпяване наказание като се обхване цялостната престъпна дейност на осъденото лице (по осъждане от чуждестранен съд и от национален съд) не пречи на изпълнението на наказанието след влизането в сила на решението по чл. 465 от НПК. При коментираната процедура, решаващият съдебен орган преценява предпоставките (условия и липсващи пречки) за признаване и изпълнение на присъда на чужд съд, но не събира информация за съществуващи други осъждания на лицето с оглед на приложимостта на чл. 25 от НК. Въпросът за това дали са налице материалноправните условия за включване в съвкупността от наказанията по българските присъди и наказанието по присъдата на чуждестранния съд, следва да бъде разгледан, когато е поставен в новообразувано производство пред националния съд. В съдебната практика е възприето още, че не решението/определението на съответния съд, постановено по реда на глава тридесет и шеста от НПК, пораждат компетентността на българския съд да съобрази последиците на присъдата на чуждестранния съд в новообразуваното производство, а разпоредбата на чл. 8 от НК. В тази връзка е отчитан принципният характер на правните институти – този, свързан с признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд, и този по вземането предвид на последиците от такава присъда Въпросът за подсъдността следва да бъде решаван еднакво във всички случаи, в които следва да се съобразят последиците на присъдата на чуждестранен съд, независимо дали е провеждана процедура по 463 и сл., чл. 457 и сл. от НПК, или не е провеждана такава процедура. Преценка по съществото на делото е обсъждането на възможността наказанията по отделните присъди да се групират в зависимост от това дали наложеното наказание с присъдата на чуждестранния съд е изпълнено или не – виж, решение № 36 от 05.05.2020 г., постановено по к.д. № 13/2020 г. на ВКС, ІІІ н.о.. Регламентираната възможност в националния закон за постановяване на определение по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 25 от НК, считано от съдебната практика като акт, допълващ присъдата след влизането й в сила, поставя въпроса за подсъдността. Тоест, кой от различните съдилища, постановили присъди спрямо едно лице, е компетентен да се произнесе. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.1 от НПК компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. За да се посочи в закона, че компетентен да определи общо наказание по няколко присъди е именно съдът, постановил последната влязла в сила присъда, се има предвид, че този съд разполага с най-пълни данни за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало Виж, мотивите към ТР №3/16.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 3/2009 г., ОСНК, т. 3, макар постановено по друг повод.. Вече се посочи, че в производството по глава тридесет и шеста от НПК не се решават въпросите за наличието или не на предпоставките по чл. 25 от НК. Посоченият критерий, използван от законодателя, за определяне на подсъдността, както и характеризирането на произнасянето по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК като допълващ акт, дава основание да се приеме, че компетентен да прецени дали наложеното с присъдата наказание от чуждестранен съд може да се групира с наказанието по българската присъда, е националният съд, постановил последната влязла в сила присъда, разрешаваща основните въпроси – за вината и отговорността на подсъдимото лице. Обстоятелството, че с решението в процедурата по чл. 463 и сл. от НПК окръжният съд е признал присъдата на чуждестранния съд, не го определя като съд, постановил нова присъда, чието влизане в сила да има отношение при определяне на подсъдността по чл. 39, ал.1 от НПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че компетентен да разгледа молбата на осъдения Б. П. Д. е Районен съд – Кюстендил, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Разрешаването на проблема дали осъждането по чужда присъда, призната и приета за изпълнение, представлява ново обстоятелство, неизвестно за съда при предходно произнасяне със същия предмет, както и дали са налице материалноправните предпоставки за определяне на общо наказание по тази присъда и националните, касаят произнасяне по съществото на молбата, след преценката по чл. 39, ал.1 от НПК. Същевременно, настоящият състав отбелязва и съдебната практика Виж, напр. определение № 269от 19.06.2023 г. на ІІІ н.о.; определение № 94 от 30.08.2019 г. на ІІІ н.о.; определение № 126 от 16.12.2020 г. на ІІ н.о., че за определянето на компетентния съд за налагане на общо наказание по присъдите, постановени от български и чужд съд следва да се вземе предвид датата на влизане в сила на присъдата на чуждия съд, така както е постановена от издаващата държава. Водим от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА ч.н.д. 652/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил (прекратено) за разглеждане и решаване на същия съд. Препис от определение да се изпрати на Окръжен съд – Кюстендил за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.