Р Е Ш Е Н И Е № 146 София, 12.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 28.09.2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2583 /2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], [населено място], представлявано от адв. И. Л., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 900 от 10.05.2014 г., по в.т.д.№ 4145/2013 г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 20.06.2013 г., по гр.д.№ 1015/2010 г., при условията на чл.271, ал.1 ГПК е уважен предявения от К. А. П. от [населено място] срещу касатора пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ допълнително за сумата 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди общо от 85 000 лв., причинени и от пътно- транспортно произшествие, настъпило на 02.07.2006 г. на пътя [населено място] – [населено място] от водач на моторно- превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното застрахователно дружество и е потвърден съдебния акт на първостепенния съд в останалата му част за присъдената сума от 70 000 лева, ведно с лихви от дена на непозволеното увреждане и деловодни разноски по компенсация. С касационната жалба са въведени оплаквания за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Всъщност основно касаторът възразява само срещу размера на определеното от въззивния съд обезщетение за репариране неимуществените вреди на ищцата, възлизащо общо на 85 000 лв., като счита, че над сумата 70 000 лева същото не отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с обема на отговорност на прекия причинител на вредата, съобразно предявения в наказателния процес срещу последния деликтен иск по чл.45 ЗЗД. Позовавайки се на релевираните доводи за неправилност на обжалваното решение именно в частта му за допълнително присъдената от въззивния съд сума от 15 000 лв. дружеството - жалбоподател поддържа и искането си за отмяна в тази му част и отхвърляне на предявения пряк иск за разликата над първоначално присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за обезвреда. Ответникът по касационната жалба е възразил по основателността и, излагайки подробни съображения, свързани с приложението на чл.300 ГПК и посочените от законодателя граници, в който влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното престъпно деяние. С определение № 348 от 10.05.2016 г., след възобновяване на спряното по реда на чл.292 ГПК производството по делото, състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с възможността обемът на отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да е различен от този на отговорността на делинквента и размерът на определеното обезщетение за обезвреда по прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ да е различен от присъденото обезщетение по уважен в наказателния процес деликтен иск по чл.45 ЗЗД. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: І. По материалноправния въпрос: Според задължителните постановки в т.1 на Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС № 1/2014 г., от 23.02.2015 г. в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Възприетото разрешение в цитираната задължителна практика на ВКС е аргументирано както с вторичния характер на прякото право, спрямо деликтното право и обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и с елементите от фактическия състав на застрахователното събитие, един от което е и непозволеното увреждане, които в единството си изключват възможността застрахователят на гражданската отговорност на делинквента да дължи повече от прекия причинител на непозволеното увреждане. Поради това и чрез прекия иск по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ не може да бъде присъдено на пострадалия обезщетение в по- висок размер от определената за обезвреда сума по предявен в наказателния процес срещу делинквента граждански иск по чл.45 ЗЗД, за същите вреди- имуществени и неимуществени. ІІ. По правилността на обжалваното въззивно решение: Съобразена посочената задължителната практика на ВКС, с която е преодоляно съществуващото до формирането и противоречие в съдебната практика по поставения от касатора правен въпрос налага да се приеме, че обжалваното въззивно решение, в частта му, с която обезщетението за обезвреда неимуществените вреди на ищцата е увеличено допълнително със сумата 15 000 лв., над присъдената с първоинстанционния съдебен акт на СГС, е неправилно и следва да бъде отменено. В производството по предявения от К. А. П. от [населено място] пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, причинил виновно пътно- транспортното произшествие на 02.07.2006 г. на пътя [населено място] - [населено място], от което за същата са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от осем средни телесни повреди решаващият състав на Софийски апелативен съд е определил обезщетение за репарирането им, надхвърлящо по размер сумите, присъдени на пострадалата за обезвреда на същите тези морални вреди по предявен в производството по НОХД № 1146/2007 г. на ПОС граждански иск, основан на чл.45 ЗЗД, срещу делинквента А. В., като водач на увреждащото моторно- превозно средство. При обосноваване на крайния си правен извод за основателност на предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ до размера на определената общо сума от 85 000 лв. въззивният съд, в съгласие със задължителните постановки в ППВС № 4/68 г. се е позовал както на вида и характера на телесните увреждания на П., обусловили като резултат и преживяните от последната морални вреди/ болки и страдания/, на интензитета и продължителността им, които последни са категорично установени от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключенията на изслушаните и приети три специализирани съдебно- медицински експертизи. така и на младата възраст на пострадалата, относително благоприятните прогнозите за бъдещото и възстановяване, но с наличие на трайни остатъчни негативни последици, проявяващи се и към настоящия момент, но не е взел предвид съдебно определения обем на отговорност на прекия причинител на вредата. Поради това и въззивното решение, в частта за разликата над сумата от 70 000 лв., присъдена с първоинстанционното решение на СГС се явява неправилно и следва да бъде отменено. Видно от доказателствения материал по делото в производството по НОХД № 1146/2007 г. на ПОС, образувано срещу виновния за процесното пътно -транспортно произшествие водач на увреждащия л.а. „ВАЗ 2106” с рег. [рег.номер на МПС] – А. Н. В. ищцата по настоящия правен спор П., в качеството си на граждански ищец, е предявила деликтен иск, основан на чл.45 ЗЗД за нанесените и неимуществени вреди. Не съществува спор между страните в процеса, че с влязлата в сила присъда по горепосоченото НОХД № 1146/2007 г. съставът на ПОС се е произнесъл и по предявения за съвместно разглеждане граждански иск, като е присъдил на увреденото лице сумата 70 000 лв. - обезщетение за обезвреда на моралните и вреди, произтичащи от претъпряните от нея осем средни телесни повреди в резултат на процесния пътен инцидент. Следователно обстоятелството, че с предявения пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ пострадалата П. е претендирала от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента В. обезщетяване на същите неимуществени вреди, които са били предмет и на разгледания в наказателния процес срещу последния деликтен иск, обосновава правен извод, че дължимото от ответното застрахователно дружество обезщетение за обезвреда не може да надхвърля размера, за който е прието, че е задължен застрахованият водач на увреждащото моторно- превозно средство, т.е. сумата от 70 000 лв.. Затова, като не е съобразила същата, присъждайки допълнително сума от 15 000 лв. въззивната инстанция е постановила незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази му част и пряката искова претенция за разликата над 70 000 лв. до 85 000 лв. – отхвърлена. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на касатора, на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени своевременно претендираните с касационната жалба деловодни разноски, възлизащи на 600 лв./ шестстотин лева/, съгласно чл.9, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС, в правноважимата и редакция, обнародвана в ДВ, бр.28/2014 г. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 900 от 10.05.2014 г., по в.т.д.№ 4145/2013 г., в частта, с която предявения от К. А. П. срещу ЗД [фирма], [населено място] пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от пътно - транспортно произшествие на 02.07.2006 г. е уважен над сумата 70 000 лева / седемдесет хиляди лева/ и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от К. А. П. срещу ЗД [фирма], [населено място] пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ за разликата над 70 000 лв./ седемдесет хиляди лева/ до 85 000 лв./ осемдесет и пет хиляди лева/ - обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на настъпило на 02.07.2006 г. пътно- транспортно произшествие в землището на [населено място] по пътя [населено място]- [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане. В ОСТАНАЛАТА част оставя в сила въззивното решение на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА К. А. П. от [населено място] да заплати на ЗД [фирма], [населено място] сумата 600 лв., деловодни разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: