О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 241 София, 15.05.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4201/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от О. М. Д. и М. К. В. срещу въззивно решение № 619 от 20.05.2019 г. по в.гр.д. № 565/2018 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че в нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал.1 ЗН въззивният съд не е съобразил направените в полза на наследодателя на ищците дарения, поради което е достигнал до необоснован извод, че саморъчното завещание, извършено от общата наследодателка Й. В. в полза на жалбоподателя М. В. накърнява тяхната запазена част. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ Следва ли съдът при направено искане по чл. 30, ал.1 ЗН в случай, че наследодателят е съставил завещания и е извършил дарения, за да се определи дали е накърнена запазената част на наследник с право на запазена част, да състави наследствена маса по чл. 31 ЗН чрез остойностяване на всички имоти, изваждане на задълженията и прибавяне на даренията. 2/ Следва ли съдът при установяване на точния размер на накърняване на запазените части на наследниците с право на запазена част да приспадне всички дарения, направени от наследодателя в тяхна полза. 3/ Какъв е характера на завещателното разпореждане, направено в полза на жалбоподателя М. В.- завет или универсално завещание. В отговор на касационната жалба ответниците по касация С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество по поставените въпроси. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1960 от 18.05.2016 г. по гр.д. № 11279/2015 г. на Районен съд Варна в частта, с която е отхвърлено възражението на С. Г., В. В. и Д. К. за намаляване на завещателно разпореждане, направено от Й. К. В. в полза на М. К. В. до размера, необходим за възстановяване на запазените им части от наследството на Й. В., както и в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите С. Д. Г., В. Д. В., Д. Д. К., М. Д. Д., О. М. Д. и М. К. В. по отношение на недвижим имот с идентификатор ...., представляващ апартамент № 6, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при права по 1/24 ид. част за първите четирима съделители, 2/24 ид. части за съделителката О. Д. и 18/24 ид. части за съделителя М. Д.. В тези части е постановено друго по същество на спора, с което завещателното разпореждане е намалено с 22 939/66 134 ид. части и са възстановени запазените части на С. Г. в размер на 7 525/ 66 134 ид части; на В. В. в размер на 6 615/ 66134 ид. части; и на Д. К. в размер на 8 799/66134 ид. части от наследството на Й. В., и е допусната съдебна делба на описания недвижим имот между страните по делото при права както следва: 11.8 % за С. Г., 10.8 % за В. В., 13% за Д. К., 4.2 % за М. Д., 51.8 % за М. В. и 8.4 % за О. Д.. По делото е установено, че със саморъчно завещание, съставено на 27.08.2011 г. Й. К. В. е завещала на своя внук М. К. В. недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Съдът е приел, че завещателката е била собственик на 4/6 ид. части от описания имот, тъй като същият е придобит през време на брака й с В. В.. Той е починал през 1985 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Й. В. и две деца- Д. В. Д. и К. В. Д.. На собствено основание и по наследство от В. В. Й. В. е станала собственик на 4/6 ид. части, а всеки от синовете й е придобил по наследство по 1/6 ид. част. К. Д. е починал през 1987 г. Негови наследници по закон са съпругата му О. Д. и М. К., които са придобили по наследяване от този наследодател по 1/12 ид. част от имота. Д. Д. е починал през 1991 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. Д. и три деца – С., В. и Д.. По наследяване от Д. Д. всеки от тях е придобил по 1/24 ид. част от имота. Й. В. е починала през 2015 г. и е наследена по право на заместване от своите внуци С. Г., В. В., Д. К. и М..В.. За да се произнесе по възражението на ищците за намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част от наследството на Й. В., съдът, в съответствие с дадените от ВКС указания в отменителното решение по гр.д. № 1999/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., приел, че в наследствената маса по чл. 31 ЗН следва да бъдат включени следните недвижими имоти: 4/6 ид. части от завещания апартамент на стойност 66 133.33 лв. към датата на откриване на наследството; дарената от наследодателката през 1966 г. на наследодателя на ищците Д. Д. идеална част от дворно място и от къща в [населено място],[жк]на стойност 18 500 лв.; земеделска земя в [населено място], дарена през 2000 г. от Й. В. на ищците С. Г., В. В. и Д. Д. К. на стойност 21 200 лв.; къща и дворно място в [населено място], дарени от Й. В. на нейния син и наследодател на ищците Д. В. през 1990 г. на стойност 26 600 лв. След съответни изчисления въззивният съд е приел, че стойността на наследствената маса по чл. 31 ЗН е 132 434 лв., разполагаемата част - 44 144 лв., а запазената част на ищците С. Г., В. Д. и Д. К., която е по 1/9 за всеки от тях, е на стойност 14 714 лв. След като е приспаднал стойността на дарените им от наследодателката земеделски имоти през 2000 г. съответно на стойност 7 189 лв. за С., 8099 лв. за В. и 5 915 лв., съдът е приел, че запазената част на С. Г. е накърнена със 7 525 лв., запазената част на В. В. - с 6 616 лв., а запазената част на Д. К. - с 8799 лв. При формиране на този извод въззивният съд не е взел предвид направените от Й. В. през 1966 г. и през 1990 г. дарения в полза на наследодателя на ищците Д. В.. Като съобрази, че ищците заместват в запазената част своя пряк наследодател Д. В., настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли съдът при установяване на точния размер на накърняване на запазените части на наследниците с право на запазена част да приспадне всички дарения, направени от наследодателя в тяхна полза. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представеното с касационната жалба решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр.д. № 3559/2015 г. на ІІ г.о., относно алгоритъма, който се следва, за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 619 от 20.05.2019 г. по в.гр.д. № 565/2018 г. на Варненския окръжен съд. Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. и да представят доказателства за това. След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: