6 Р Е Ш Е Н И Е №216 София 22 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 823/2016 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. И. Й. против въззивно решение № 139/06.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 196/2016 г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е изменена присъда № 10/26.02.2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора по НОХД № 292/2014 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият Й. е бил признат за виновен в това, че на 26.05.2013 г. при управление на МПС нарушил правилата за движение (чл. 25, ал. 1, чл. 37, ал. 2 от ЗДП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Й. Н., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. С атакувания сега съдебен акт, постановен по жалба на подсъдимия Й. и по жалба на частните обвинители, присъдата е изменена, като наказанието лишаване от свобода е намалено до размера на две години и е увеличен срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” на три години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба са ангажирани основанията по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оспорват се фактическите изводи относно механизма на настъпване на ПТП, като се предлагат собствени интерпретации на инкриминираното събитие. Счита се, че неправилно въззивният съд е увеличил срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” и потвърдил размера на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК. Отправените искания са за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно – намаляване срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” и корекция на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият Й. и неговият защитник поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Частните обвинители Л. Е. М., Д. Е. Й., Д. Е. Н. не се явяват, редовно призовани. Повереникът им счита жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Жалбата е неоснователна. Апелативният съд е изпълнил задълженията си за цялостен анализ и оценка на събраните по делото доказателства. Коректно е отбелязал, че първата инстанция е игнорирала гласните доказателствени източници (обяснения на подсъдим и свидетелски показания) и е пристъпил към тяхното обсъждане. Обясненията на подсъдимия, че преди да завие наляво и да навлезе в насрещната лента за движение е погледнал в страничните огледала за обратно виждане и не е видял мотоциклетиста или друго МПС, което да е опасност за движението, на които всъщност се основава тезата за „случайно деяние”, са били подложени на проверка и убедително отречени. В основата на отхвърлянето им са заключенията по повторната тройна автотехническа експертиза и назначената от първата инстанция петорна автотехническа експертиза. Въз основа на експертните мнения съдът обосновано е заключил, че подсъдимият е имал видимост назад около 160-170 метра, както и техническа възможност да възприеме пострадалия мотоциклетист в лявото странично огледало за обратно виждане при скоростта му на движение, която е не по-висока от 84 км/ч. Възприемането на заключението на петорната автотехническа експертиза, потвърдило експертните изводи на повторната и на допълнителната експертизи относно конкретиката на пътнотранспортното произшествие, е в съответствие с изискванията на процесуалните норми. Експертното заключение е основано на годни доказателствени източници, а дадените отговори на поставените въпроси, включително и на тези от защитата, са пълни, ясни и обосновани, поради което липсва основание за съмнение в тяхната правилност. Възражението в жалбата, че експертите не са изследвали „..обратната видимост в лявото странично огледало в момента на спиране на автомобила на подсъдимия под ъгъл ..”, е неоснователно. Експертите детайлно в заключенията си са обследвали въпроса за видимостта на водачите на МПС, участвали в пътния инцидент. В съдебното заседание вещите лица са потвърдили експертните си изводи, като подробно са ги разяснили. Възпроизведените в жалбата цитати от мотивите на въззивното решение не допринасят за нейната основателност, защото не държат сметка за цялостната фактология, приета от съда. Касаторът обяснимо пропуска установеното по делото : че подсъдимият Й. е предприел пресичане на разделителната осова линия в участък, където тя е непрекъсната; че към момента на навлизане на управляваното от подсъдимия МПС в лявата пътна лента (на пресичане на осовата разделителна линия) пострадалият мотоциклетист е бил в насрещната пътна лента (лявата лента), извършващ маневрата „изпреварване” на около 0,7 метра от осовата линия ; както и че в този момент подсъдимият е имал техническа възможност чрез лявото странично огледало за обратно виждане да възприеме движещият се зад него мотоциклетист в лентата за насрещно движение. Последователна е съдебната практика, че водачът, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне да се убеди, че няма да създаде опасност за движението и че преценката за безопасността на движението трябва да се извърши преди маневрата и само след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи такава опасност с оглед мястото на пътното платно и времето, за което може да се осъществи маневрата. В конкретния случай подсъдимият е предприел извършване на маневра в участък, където това е забранено, но за него не са отпаднали посочените задължения. При стриктното им спазване подсъдимият е могъл да възприеме мотоциклетиста чрез поглеждане в лявото странично огледало и да отложи изпълнението на маневрата. Правилен е изводът на въззивния съд, че подсъдимият е имал обективна възможност да предотврати настъпването на ПТП, като преди да пресече разделителната осова линия и навлезе в насрещната пътна лента, за да извърши маневра „завиване наляво”, пропусне вече предприелия зад него маневрата „изпреварване” попътно движещ се мотоциклет, управляван от пострадалия. Не се оправдава от данните по делото възражението, че предходните инстанции не са изследвали поведението на пострадалия мотоциклетист. Въззивният съд е анализирал както поведението на подсъдимия, така и на пострадалия на пътното платно. Проследил е последователността на извършените маневри, както и възможността на всеки от тях да избегне удара. Уточнено е в мотивите на проверявания съдебен акт, че неправомерното поведение на пострадалия е от значение за съпричиняването на общественоопасния резултат. Подсъдимият обаче не може да претендира, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди общественоопасните последици, след като сам се е поставил в състояние на управление на МПС в нарушение на посочените правила за движение. ВКС намира за неоснователни и поддържаните доводи за явна несправедливост на наложеното наказание по чл. 343г от НК, както и по отношение на потвърдения с решението размер на определения изпитателен срок. Заявеното оплакване изобщо не е мотивирано в касационната жалба. Защитата не е посочила наличие на каквото и да е било обстоятелство, което да повлияе на индивидуализацията на наказателната отговорност и да не е отчетено от предходните инстанции. Не може да се пренебрегне фактът, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние само месеци, след като е бил осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Наложените му наказания „пробация” и „лишаване от право да управлява МПС” очевидно не са предизвикали необходимите промени в подсъдимия за спазване на правилата за движение, поради което той следва да бъде изолиран за по-продължителен срок от останалите участници в движението и да му се отнеме възможността да управлява МПС. Размерът на определеното сега наказание „лишаване от права” по чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 от НК, както и потвърденият размер на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК ще съдействат за осмисляне на поведението на подсъдимия като водач. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице явна несправедливост на наложените наказания, поради което не намира основания за намеса в насоката, искана от подсъдимия. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 139/06.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 196/2016 г. от Апелативен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.