Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 178                                        София, 12 юни  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                                                Фиданка Пенева       при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – М. Михайлова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 125/2009 г.     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С, срещу въззивно решение № 308/9.01.2009 година на Пловдивския апелативен съд по в н о х д № 600/2008 година, с което е потвърдена присъда № 179/9.10.2008 година по н о х д № 398/2006 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата са въведени доводи само по касационното основание за допуснати процесуални нарушения – чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – нарушение на принципа „нон бис ин идем”с твърдението, че за същото престъпление, за което подсъдимият е признат за виновен с потвърдената от въззивния съд присъда, преди това, наказателното производство спрямо него е било прекратено с постановление на прокурора, което е влязло в сила. С позоваване на чл. 24 ал. 1, т. 6 НПК, подсъдимият иска от настоящата инстанция, наказателното производство да бъде прекратено. Възраженията пряко свързани с решението на въззивния съд, обобщени, се отнасят до твърдения свързани с проверката, анализа и превратната оценка на доказателствата - заключението на физико-химичната и съдебно-медицинската психиатрична експертиза, както и последвалото протокола за аутопсия на пострадалия от престъплението заключение на експерт, дадено в съдебно заседание пред първата инстанция. Пред касационната инстанция, подсъдимият, редовно призован не се явява. Служебно назначеният му защитник – адвокат Р поддържа жалбата по аргументите и исканията изложени в нея. Твърди, че поради неизпълнение изискванията по чл. 107 ал. 1 – 5 НПК, не са изяснени противоречията между отделните експертизи, включително и тези в една и съща експертиза, както и противоречията между показанията на св. А. Прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед отстраняване на визираните процесуални нарушения. Освен това, извън подадената касационна жалба, въвежда ново касационно основание – това за явна несправедливост на наказанието, по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на атакуваното въззивно решение в сила.   Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Жалбата по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения е основателна.   Искането на защитата за изменение на въззивното решение по основанието, за явна несправедливост на наказанието е процесуално недопустимо, тъй като по същество е въвеждане на ново касационно основание. Редът за допълване на жалбата, съгласно чл. 351 ал. 3 НПК изключва това, а доколкото допуска допълнение към посочените вече в жалбата основания, това следва да стане писмено и преди даване ход на делото. Затова по касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК, искането на защитата следва да се остави без разглеждане. Преди обсъждане на другите процесуални доводи, настоящият състав, счита, че искането за прекратяване на наказателното производство поради това, че спрямо същото лице за същото престъпление има влязло в сила постановление за прекратяване на делото – чл. 24 ал. 1, т. 6 НПК, е неоснователно. Постановлението на прокурора от окръжна прокуратура – Хасково за прекратяване на наказателното производство е от 20.12.2005 година, по време на действието на отменения НПК. Съгласно чл. 237 ал. 7 /отм. ДВ,бр. 42/2001 г., нова, бр. 50/от 2003 г./ НПК /отм./ когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурора, което не е било обжалвано от обвиняемия или пострадалия пред съда, може служебно да бъде отменено от по-горестоящия прокурор, какъвто е настоящия случай. Така че, приложеното към делото и към касационната жалба постановление за прекратяване, служебно отменено от прокурор при Апелативната прокуратура – Пловдив, не е било влязло в сила и не може да намери приложение принципът за „нон бис ин идем”. Органите на досъдебното производство, върху които според нашият процесуален закон е тежестта на доказване, са били значително затруднени в този си дейност, тъй като пристигналите на мястото на произшествието служители на полицията от КАТ, лекаря от „Бърза помощ” и свидетелите, са възприели инцидента като пътно – транспортно произшествие със смъртен резултат, а не като извършено тежко умишлено престъпление – убийство, спрямо водача на МПС. Първоначалните следствени действия са с насоченост за установяване на данни за ПТП. Полицейските служители от КАТ не са реагирали и на съобщеното от подсъдимия за чути от него изстрели. Те са възприели уплахата му като последица от катастрофата, а не от изстрели, въпреки, че единият от тях е правил оглед на автомобила на място, именно за пробоини от стрелба извън автомобила. Отразили това в рапорти до началника си /л. 5-7 от дос.п-во/, а след това възпроизвели в показанията си като свидетели по наказателното производство образувано срещу подсъдимия С. Лекарката от пристигналата„Бърза помощ” се е опитала да успокои подсъдимия, като му обяснила, че не е чул изстрели, а е чул разбиването на една кофичка от кисело мляко в автомобила, в момента на удара в дървото. Не е намерено и оръжието на престъплението, за което обвинението твърди, че е търсено по-късно. Така основното доказателство срещу тезата на подсъдимия, че не е автор на престъплението в което е обвинен, е тройната физикохимическа експертиза № 267/27.05.1997 г. изготвена от служители към НИКК към МВР-ст.н.с. Георги Меченов – физик; ст.н.с Д. Д. – физик и С. Й. – химик. За разкриване на обективната истина по делото, относно най-съществения въпрос – авторството на деянието, интерес представлява заключението на експертите относно следните обекти: Ацетонови отривки от ръцете на подсъдимия /обект № 4/; нокти от лявата и дясната ръка на същия /обект № 5/ от преписка № 2099/97 г. и проектил намерен в главата на пострадалия /обект № 2/ от преписка № 2153/97 г. В съобразителната част на експертизата в раздела „Доказване на капсулни следи от изстрел – ДОКСИ метод” е записано следното: капсулният състав на представения куршум е Sb, Pb, Sn, Cu – спектър № 1* пробата от ноктите на Ст. И. се откриха няколко частици от капсулен състав: Ba, Sb, Pb, Sn, Cu, който се различава от този на куршума, т. е. лицето е било съпричастно към възпламеняване на такъв вид муниция. В заключението е потвърден извода, че в пробата от ноктите на Ст. И. са открити няколко частици от капсулен състав, който се различава от този на куршума. Това противоречие – от една страна капсулния състав на куршума и този под ноктите на подсъдимия се различава, а от друга, лицето е съпричастно към възпламеняването на същата муниция, би следвало да бъде предмет на проверка след 10 години, в съдебното заседание пред първостепенния съд на 29.11.2007 година /л. 502-гърба/. Обяснението на вещото лице Меченов, обаче не е достатъчно, тъй като липсва конкретен въпрос, както от страна на обвинението и защитата, така и от страна на съда. Експертът е обяснил различието в капсулния състав, по своя инициатива със следното твърдение: ”Това което е различното е, че по капсулния състав по куршума и ризата съвпада, докато този по ноктите се различава по куршума се откри барий. Мунициите за „Макаров” след 1995 г. добавят елемента барий, ако се е стреляло преди 1995 г. има логично обяснение за двата вида следи.” Всъщност, ако се сравни заявеното от експерта, с проверяваното в съдебното заседание заключение от досъдебното производство става ясно, че в съдебно заседание се твърди обратното – „по куршума се откри барий”. „Логичното обяснение” е ирелевантно за процесния случай, тъй като безспорно е установено, че стрелбата е на инкриминираната дата – 11.05.1997 г., т. е. след 1995 г. Очевидно казаното от експерта не е записано пълно и точно и създава затруднения пред състава на третата инстанция да провери изпълнени ли са всички задължения от страна на проверявания съд, произтичащи от основните начала на процеса – разкриването на обективната истина и изграждане на вътрешното убеждение, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 13 и 14 НПК. От маркираните съществени различия, по най-важния въпрос на доказване и с оглед посочените по-горе обективни доказателствени затруднения, става ясно, че съдът не е изпълнил задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл. 13 ал. 1, във вр. с чл. 107 ал. 5 НПК – съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Това е особено наложително, в случая поради това, че не е намерено оръжието с което е извършено престъплението и не е доказан по категоричен начин мотива за убийството. Възражение за последното е направено от защитата още при предявяване на материалите от разследването на досъдебното производство –/ вж л. 133/ и останало без отговор и в съдебната фаза. Във въззивната жалба, във връзка с обсъждания въпрос, се съдържа, освен другите и възражението, че „няма доказателства за връзката между мен и вещественото доказателство куршум, намерен в убития.” Такова е и възражението срещу мотивите на първата инстанция в т. 4 от допълнението към въззивната жалба. Проверяваният съд, в мотивите си не е дал отговор на поставените пред него въпроси, в нарушение на чл. 339 ал. 2 НПК. Той е интерпретирал заключението на химико-физическата експертиза, без да съобрази цитираните противоречия в писменото заключение и в обясненията на експерта в съдебно заседание. Изобщо в нито един стадии от процеса не е правен опит за получаване на експертен отговор на въпроса – как може да се обясни наличието на веществото барий по ръцете на подсъдимия, след като липсва в капсулния състав на изследвания проектил и върху яката на ризата на пострадалия. В тази връзка следва допълнително да се обясни записаното в протокола от съдебното заседание от 29.11.2007 година – „Всяка частица е носител на всички елементи”./л.503/ По експертен път следва да се провери и твърдението на подсъдимия, че той е чул два изстрела и е резонно единият изстрел да е с муниция с описания капсулен състав, а другия с муниция произведена след 1995 г., съдържащ барий и този намерен в изследвания материал иззет от подсъдимия. В изпълнение на изискването за обективност и безпристрастност, както и на служебното начало за разкриване на обективната истина, следва да се получи отговор, при хипотетична стрелба отзад, може ли частици да попаднат първо в косата на подсъдимия, а след това и под ноктите му. Въззивният съд е основал потвърдителното си решение и на съображения изложени в първоинстанционната присъда, относно обсъдените в нея защитни версии на подсъдимия. Така е прието, че „дори и да се приеме наличие на трети човек в автомобила изстрелът не е дошъл от зад, а от дясната страна и то леко по напред от напречната ос на главата. Единственият, който би могъл да произведе такъв изстрел е подсъдимият И.” Наистина, видно от заключението по аутопсионния протокол /л.102 от дос.п-во/ „Такава посока на раневия канал може да се получи единствено при разположен от дясно на пострадалия нападател”. В състезателното производство пред съда, при проверката на всички доказателства, подсъдимият е поставил въпрос,/л.504 от І инст. п-во/ който има характер на възражение, спрямо заключението на новия експерт, изготвил допълнителната експертиза по писмени данни /л.206 от дос.п-во/, Възражението срещу заключението е: „Не е точно заключението относно дясно стоящия по какъв начин се гледа.” Отговорът съдържа общи хипотетични постановки, а на конкретното възражение е казано следното: „”Изготвеното заключение е със задна дата и не се ангажирам с отговори.” Цитираната непълнота е съществена, с оглед версията на подсъдимия, че изстрелът е произведен от лице което стои на задната седалка. В своите обяснения той твърди, че посоката дясно-ляво на изстрела може да е в момент на обръщане главата на пострадалия на дясно /вж л. 590 от съд.протокол І инст.”Държеше пистолет. Насочен беше между нас двамата”/. Според настоящия състав на касационната инстанция, правата на подсъдимия като страна в процеса са ограничени и с отказът на съда да допусне един твърде резонен въпрос поставен от подсъдимия, в съдебното заседание на 29.11.2007 година спрямо св. Ш от където идвах само мен ли гледаше че бягам ?” Въпросът, от една страна, пряко е свързан с предмета на доказване, а от друга, с оглед изискването на чл. 107 ал. 3 НПК, съдът следва да събира както обвинителни доказателства, така и такива свързани със защитната теза на подсъдимия. Изобщо при разпита на очевидците след инцидента и по-конкретно тези по проведения следствен експеримент, следва да се установи, дали свидетеля Д, който е следял бягащия от мястото на произшествието подсъдим, в същото време е могъл да съсредоточи вниманието си върху катастрофиралия микробус, скрит от дърветата /вж. фотоалбума към следствения експеримент на л. 143 от дос.п-во/. При съвкупната оценка на доказателствата, следва да се отчете наличието на такива по делото за психически стрес у подсъдимия непосредствено след инцидента, както и за психологически натиск от страна на органите на досъдебното производство непосредствено след задържането му. Илюстрация за последното е недопустимото повдигане на обвинение в най-тежкото престъпление, в присъствие на свидетели, вместо на служебен или упълномощен защитник. Това задължава съдилищата да проверят внимателно обясненията му в тази посока, включително и тезата му, че неговите показания не са променяни, но, в полицията не са записани и с оглед на това, че той е направил искане за разпит пред съдия. Приложените към делото психиатрични експертизи са пример за непълнота и формализъм. Те са кратки и дори бланкетни и с нищо не допринасят за решаването на доказателствените проблеми. Необходима е нова такава експертиза, която да даде заключението си след като се запознае с данните по делото от досъдебната фаза и по-конкретни тези които съдържат такива за психическото състояние на подсъдимия. Констатира се необсъдено и неизяснено от съдилищата противоречие между показанията на св. В в съдебното заседание /пред І инст. – л. 505/: ”Целият микробус беше затворен.” и приложения фотоалбум, на /л. 13 от дос. п-во, сн. № 4/ „Дясна страна на автобуса. Стрелката сочи отворен страничен прозорец”., въпреки позоваването на това от подсъдимия в обясненията му, в подкрепа на тезата за недобросъвестно отношение на полицейските органи към него. В настоящия случай, съдът има основание да направи много внимателна преценка на поведението на разследващите спрямо обвиняемия и дали това не е довело до промяна в защитната му позиция. Посочените непълноти и процесуални нарушения свързани с проверката и оценката на доказателствата, налагат въззивното решение да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане, от друг съдебен състав, от стадия на съдебното следствие, за отстраняването им.   Ето защо и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 вр. с ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение         Р Е Ш И :       ОТМЕНЯВА въззивно решение № 308/9.01.2009 година постановено от Пловдивския апелативен съд по в н о х д № 600/2008 година, по описа на същия съд и ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав от стадия „Допускане на доказателства” по чл. 327 НПК, при което да се изпълнят указанията посочени в съобразителната част на настоящето решение.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: