Р Е Ш Е Н И Е № 393 гр.София , 09 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Атанас Гебрев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1181/2015 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Софийска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда от 06.04.2015 г., постановена по внохд №330/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд. В жалбата се твърди, че присъдата на въззивната инстанция е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона, необоснована и несправедлива. Моли се да бъде отменена в частта ,в която подсъдимият Р. Г. Ш. е бил признат за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпление и делото върнато на първата или въззивната инстанция за ново разглеждане. В предоставения на прокуратурата седмодневен срок за привеждане на протеста в съответствие с изискванията на чл.351 ал.1 от НПК са постъпили допълнителни съображения към касационния протест ,в които е уточнено, че касационните основания, които се релевират са по чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 от НПК. Оплакването за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения се аргументира с липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, предвид отказа на съда да уважи повторното искане на прокуратурата за изискване от РУП-Ихтиман на оперативното дело /касаещо казуса по настоящето производство/, ако такова дело съществува. Сочи се и неправилна интерпретация на гласните доказателствени средства, а именно показанията на Д.М., Г.М. и В.С.. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, се твърди, че извода на СОС за липса на субективна страна на инкриминираното на подсъдимия Ш. престъпление е направен на базата на предположения .В заключение се посочва, че при постановяване на въззивната присъда са нарушени процесуалните права на прокуратурата ,тъй като не са събрани исканите от нея доказателства, вследствие на което е направен неправилен извод ,че деянието е несъставомерно от субективна страна.Моли се да бъде отменена протестираната присъда в частта,в която подсъдимият Ш. е бил признат за виновен и делото върнато за ново разглеждане. В срока по чл.351 ал.3 от НПК е постъпило възражение срещу касационния протест, изготвено от адв.Т.-защитник на подсъдимия Р. Ш., в което се твърди, че релевираното в протеста възражение за неправилност на въззивната присъда не представлява касационно основание, поради което не следва да бъде обсъждано. Посочва се, че касационното основание по чл.348 ал.1 т. 2 от НПК се навежда за пръв път в допълнителните съображения към протеста, извън срока по чл.350 ал.1 от НПК, поради което същото не следва да бъде предмет на касационна проверка. В условията на алтернативност застъпва становище, че по делото безспорно е установено от показанията на свидетелите М. , М. и С. и от обясненията на подсъдимия, че последният е сътрудничил на органите на МВР и то във връзка с казуса по настоящето дело, както и че събрания доказателствен обем не разкрива нуждата от издирване на разписка, подписана от подсъдимия Ш. за получена сума в резултат на коментираното по-горе сътрудничество. Наред с това , защитникът посочва, че дори и да са допуснати нарушения ,то те не са съществени, тъй като отказа на съда да събере и провери доказателствената стойност на разписката за получената от подсъдимия сума от 200 лв. не е от съществено значение за разкриване на обективната истина. Изложени са съображения, оспорващи оплакването на прокуратурата за нарушение на материалния закон. Моли се касационния протест да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията ,изложени в него. Намира , че по делото няма нито едно доказателство, че подсъдимият е взел участие в инкриминираното му престъпление със знанието на полицията и за да съдейства за задържането на другите извършители. Моли протеста да бъде уважен, като делото се върне за ново разглеждане с указания да се изиска оперативното дело и да се извърши преразпит на всички свидетели –полицейски служители, за установяване на обективната истина. Защитникът на подсъдимия Р. Ш.-адв.Г. моли да не бъде уважаван протеста.Акцентира на информацията ,предоставена от св.М. ,за това ,че подсъдимият е съобщил на органите на полицията за предстоящото извършване на престъплението и е съдействал за разкриване на извършителите.Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. В последната си дума подсъдимият Р. Ш. моли да бъде потвърдена присъдата на въззивния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №44 от 02.04.2014 г.,постановена по нохд №647/2013 г. , Районен съд-Ихтиман е признал подсъдимия Р. Г. Ш. за виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2, т.5, т.7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.58 б. „а“във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК ,за което му е наложил наказание четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворнически общежитие от закрит тип. На основание чл.59 от НК съдът е зачел времето на задържане на подсъдимия по чл.63 от ЗМВР, а на основание чл.68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три години, наложено по споразумение по нохд №3814/2010 г. на СРС,като е постановил изтърпяването му при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е отхвърлен предявения от [фирма] срещу Р. Ш. граждански иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 369,51 лв.,ведно със законната лихва от 20.03.2013 г. до окончателното изплаща на сумата. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства ,както и по направените по делото разноски,които е възложил в тежест на подсъдимия Ш.. По протест на Районна прокуратура-Ихтиман и жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийски окръжен съд е било образувано внохд №330/2014 г., приключило с въззивна присъда от 06.04.2015 г.,с която първоинстанционната присъда е била отменена и вместо това подсъдимият Р. Г. Ш. е бил признат за невиновен в това, че на 20.03.2013 г., около 06.00 часа, в местността „местност“ в землището на [населено място] проход, област Софийска, действайки в условията на повторност, като съизвършител, е направил опит да отнеме от владението на МОЛ- В. З., управител на дружество [фирма] чужди движими вещи- 140,50 литра дизелово гориво /нафта/ на обща стойност 369,51 лв., собственост на [фирма], без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, извършено е чрез използване на техническо средство и е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2, т.5, т.7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК. Първоинстанционната присъда е отменена и в частта, с която е постановено наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, в частта относно приложението на чл.59 ал.1 от НК и чл.68 ал.1 и в частта относно разноските. На основание чл.190 НПК е постановено разноските по делото да останат за сметка на държавата. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационният протест е допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН. На първо място следва да се отбележи, че действително в касационния протест са били наведени оплаквания за това, че присъдата на Софийски окръжен съд е „неправилна и незаконосъобразна,постановена в нарушение на закона, необоснована и несправедлива“. Така подадения протест не е отговарял на изискванията на чл.351 ал.1 от НПК , обстоятелство ,което е било констатирано от съдия от Софийски окръжен съд, който с разпореждане от 24.06.2015 г. е предоставил на ОП-София 7 дневен срок от съобщението за привеждане на касационния протест в съответствие с изискванията на чл.351 ал.1 от НПК. Съобщението до Софийска окръжна прокуратура за посоченото по-горе съдебно разпореждане е било връчено на 01.07.2015 г. и в предоставеният й седмодневен срок- на 08.07.2015 г. тя е депозирала документ, озаглавен „Касационен протест-допълнителни съображения“, с който е привела касационния протест в съответствие с регламента на чл.351 ал.1 от НПК- посочила е в какво се състоят касационните основания-по чл.348 ал.1 т.т.1 и 2 от НПК, както и данните , които ги подкрепят. При това положение, следва да се приеме за процесуално допустим касационния протест , а направеното от защитата на подсъдимия възражение – за неоснователно. На следващо място, ВКС намира, че не са налице претендираните от прокуратурата съществени процесуални нарушения. В касационното производство, съдът не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество, като на контрол подлежи само процеса на формирането му и в тази връзка спазването на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По настоящето дело, такъв порок не се констатира, поради което и искането на прокуратурата за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане ,не може да бъде удовлетворено. Въззивният съд е обсъдил всестранно, обективно и детайлно доказателствата по делото, като е изложил съображения относно тяхната достоверност. Липсват нарушения при формиране на вътрешното убеждение на СОС във връзка с оценката на обясненията на подсъдимия, които са били депозирани пред въззивната инстанция и в които е обяснил, че е съдействал на полицията за залавяне на крадците на нафта, като е съобщил деня, часа и мястото, където предстой извършването на престъплението , което обективно се е и случило. За проверка на тези обяснения второстепенният съд е разпитал в качеството на свидетели полицейските служители, чиито имена подсъдимият е споменал, като на лица с които е контактувал във връзка с полицейската операция по залавянето на извършителите, а именно свидетелите Д. М., Г. М. и В. С.. Посочената от въззивния съд кореспонденция между информацията, съдържаща се в показанията на св.Д. М. /че подсъдимия Р. Ш. е помогнал за разкриване на престъплението, за което е осъден по настоящето дело; че в тази връзка е бил проведен разговор между подсъдимия и началника на РУП-Ихтиман Вл.С. в присъствието на св.М. и че съдържанието на този разговор е било за задържане на извършителите в присъствието на Ш., както и че местонахождението на подсъдимия е било свързано с възложената му задача- съдействие на полицията в Ихтиман, за да бъдат задържани останалите извършители/ и обясненията на подсъдимия, е налице, и въз основа на нея СОС е направил верен извод за това, че заявеното от подсъдимия не е изолирано,а точно обратното- намира своето потвърждение и от други доказателства. На следващо място, показанията на св.В. С. също не опровергават заявеното от подсъдимия Ш. ,тъй като на зададения от прокурора въпрос дали знае подсъдимият да е съпричастен към провеждано разследване във връзка с противозаконно отнемане на гориво, свидетелят първоначално твърде уклончиво е посочил, че е уведомил прокурора, че съществуват допълнителни данни, които следва да бъдат съобразени от него, но в заключение е признал, за това, че знае, че Р. Ш. е съпричастен към провежданото разследване. Макар и твърде оскъдна, информацията, съдържаща се в показанията на св.М. също не може да бъде пренебрегната, тъй като този свидетел не е отрекъл знанието си за наличието на разписка за сумата от 200 лв. / в обясненията си подсъдимият твърди ,че сумата от 200 лв.му е била дадена от Вл.С. за оказаното съдействие, като разписката за тази сума,която той е подписал му е била донесена от св.Г. М./, а само е посочил ,че това е информация,която не може да даде, тъй като е по ЗККИ. Съвкупната оценка на коментираните дотук гласни доказателствени източници е довела въззивната инстанция до правилния правен извод, че макар подсъдимият да е осъществил инкриминираното му престъпление по чл.195 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК от обективна страна, същото е несъставомерно от субективна страна, тъй като той не е целял настъпването на обществено опасните последици от престъплението- противозаконното присвояване на отнетото гориво, а е действал в изпълнение на организирана полицейска акция по залавяне на останалите извършители на кражбите на дизелово гориво от продуктопровода на [фирма] и със съзнанието, че поведението му е насочено към съдействие на полицейските органи. Вярно е, че в подкрепа на изводите си за липса на субективна съставомерност на деянието, въззивната инстанция се е позовала в мотивите си на справка, издадена от РУ на МВР-гр.Ихтиман, от чието съдържание е видно, че е налице оперативно дело с участието на Р. Г. Ш.. От поставения върху нея щемпел 24.04.2015 г. се установява, че справката е получена в съда след приключване на последното по делото съдебно заседание, на което е била обявена въззивната присъда -06.04.2015 г. При това положение, окръжният съд не е имал право да ползва данните, съдържащи се в посочената справка, тъй като същата не е била надлежно приета и приобщена към материалите по делото. Безспорно, позоваването на документи, които не са приобщени по надлежния ред представлява процесуално нарушение. В случая обаче, останалите доказателства са достатъчни за изграждането на извод, че присъствието на подсъдимия на местопрестъплението и участието му в неговото извършване е било с цел оказване съдействие на полицията, което е било предварително уговорено, и целта на което е била насочена към установяването и залавянето на другите извършители на кражбата на гориво, поради което не се налага допълнително изясняване на този въпрос, чрез законосъобразното приобщаване на информацията, свързана с наличието на оперативно дело, което пък от своя страна да предпоставя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо, касационната инстанция приема, че и без посочената справка , обстоятелствата по делото са били изяснени обективно и в пълнота. С оглед на изложените съображения,въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Изводът му, че поведението на подсъдимия не представлява престъпление, поради отсъствието на субективната му страна, е верен и се споделя от настоящият касационен състав. Като не намери основания за уважаването на касационния протест, ВКС приема, че въззивната присъда на Софийски окръжен съд следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 06.04.2015 г.,постановена по внохд №330/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/