О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 268 София, 17.05.2022 година Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1886/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Премиум“ ЕООД, [населено място] срещу решение №118 от 31.05.2021г. по т.д.397/20г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – „Енерго про продажби“, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по отношение, на което е поставил въпросите : 1/ С предявяване на отрицателен установителен иск от длъжника / ищец/ срещу кредитора / ответник/ за недължимост на вземане преди падежа на задължението давността на вземането прекъсва / спира/ или не тече“ 2 / „ Възраженията по иска евентуално направени в отговора на исковата молба от кредитора прекъсват ли давността на вземането по смисъла на чл.116 ЗЗД“ ,3 / „ При положение, че отрицателен установителен иск от длъжника / ищец/ срещу кредитора / ответник/ е отхвърлен с влязло в законна сила решение ефектът на спиране на давността по смисъла на чл.116,ал.1 б.“ж“ ЗЗД за времето докато трае съдебния процес проявил ли се е или отпада с обратна сила с оглед разпоредбата на чл.116,б.“б“ като по този начин се осуетява прекъсване на давността.“ и „/ „ Може ли длъжникът сам да прекъсне собствената си давност, освен с признание на вземането“. Страната е поддържала, че дадените от съда разрешения били в противоречие с конкретно посочена и разгледана съдебна практика. В хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен подобен въпрос / третиращ прекъсване на давността / и по отношение мораторната лихва за забава, но в хипотеза на предявен иск по чл.422 ГПК, за което е поддържано, че липсва съдебна практика. Заявено е още, че първата инстанция била уважила претенцията за мораторна лихва, която според страната не била заявена в предходен процес, третиращ недължимост на вземането. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност, поставените въпроси във връзка с основанието по чл.280,ал.1, т.1 ГПК не са релевантни. Този извод се налага поради това, че липсва каквато и да е връзка между тях и разрешенията, дадени от въззивния съд. Решаващият въззивен състав не е разглеждал въобще прекъсване на давност. По възражението, направено от ответника за изтекла погасителна давност по отношение на спорното вземане, съставът на ВАпС е приел, че то е неоснователно, поради това, че в случая не се касае за периодично плащане, дължимо на енергийното дружество по смисъла на ТР ОСГТК №3/12г. Съобразявайки тази задължителна практика, както и практиката, формирана с изброени от него решения на ВКС, съставът е мотивирал, че спорното вземане е по коригирана сметка за ел. енергия, поради което не може да бъде определено като периодично, а е еднократно вземане, давността по отношение на което е петгодишна. Така е изведено, че от датата на изискуемост на вземането по процесната фактура – 06.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 11.02.20г. този срок не е изтекъл. Или, поставените въпроси не съставляват общо основание, тъй като нямат връзка с тези решаващи мотиви на състава. Липсата на общо основание води до неоснователност и до искането за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Абсолютно ирелевантен и не съответстващ за изискването за общо основание е и последния поставен въпрос, който очертава съдържателно хипотеза на производство по чл.422 ГПК, каквото настоящето производство не е. Извън това страната изобщо не е отчела, че въззивния съд е приел претенцията за мораторна лихва за погасена по давност, като изрично е подчертано, че липсват основания за прекъсване или спиране на давността. Следва да се отбележи още, че доколкото въззивната инстанция не е възприемала по реда на чл.272 ГПК мотивите на първостепенния съд те не могат да бъдат предмет на разглеждане от касационната инстанция, още повече че въззивният съд съобразно задълженията си е разгледал спора отново по същество, като е изложил свои мотиви, предмет на разглеждане в настоящето производство. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Великотърновски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №118 от 31.05.2021г. по т.д.397/20г. на Великотърновски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: