Р Е Ш Е Н И Е № 41 [населено място] ,05,07, 2016г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2116/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.307 от ГПК. Образувано е по постъпила молба от Л. Д. Г. за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила решение от 13.08.2012г. на СРС ГО 29 с-в по гр.д.№34381/10г.,с което е отхвърлен предявен от Л. Д. Г. и Л. П. Г. /починала преди подаването на молбата и наследена от Л. Г./ срещу [фирма] иск за заплащане в полза на [фирма] на сумата 1250 лв. /частично от 60 000 лв./,представляваща застрахователно обезщетение по договор за групова застраховка „Живот“ на кредитополучателя Р. Д. Г. – страна по договор за кредит от 18.05.2005г. с [фирма]. Единственият мотив на съда да отхвърли иска е,че към датата на смъртта на кредитополучателя срокът на действие на застрахователна полица 2002 е бил изтекъл и не са били ангажирани доказателства за нейното подновяване към датата на смъртта на наследодателя на ищците. Молителката Л. Д. Г. е поискала посоченото решение да бъде отменено по реда на чл.303 и сл. от ГПК,тъй като след влизането му в сила са били открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото ,които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които не е могла да се снабди своевременно. Във връзка с това твърди,че по заведено пред СРС дело №51916/13г. по описа на 46 състав, от нея срещу кредитодателя [фирма] за ангажиране договорната отговорност на последния за неизпълнение на задължението му да поддържа валидна застраховка „Живот“ на кредитополучателя /неин наследодател/, ответникът представил с отговора си на исковата молба – на 13.02.2015г. писмени доказателства – служебна бележка от [фирма], групова застрахователна полица №2001/01.10.2006г. и 7 бр. анекси за подновяване на същата. Счита,че тези новооткрити доказателства са от съществено значение за решаването на делото с оглед мотивите на съда и след като със същите не е имала възможност да се снабди преди постановяването на решението,това обосновава правна възможност за отмяна на същото при хипотезата на чл.303 ал. 1 т.1 от ГПК. Ответникът по молбата [фирма] /ново наименование на дружеството от 17.03.2015г./ е оспорил същата с доводи за липса на основания за отмяна на влязлото в сила решение. Счита в тази връзка,че наличието на действаща към момента на смъртта на наследодателя на ищците застраховка /по който факт между страните не е и имало спор в производството/ е могло да бъде установено във въззивното производство по обжалване на решението и като не е предприела подобно действие в законоустановения срок,молителката сама се е поставила в невъзможност да установи това обстоятелство,от което черпи права.Твърди и,че представените с молбата по чл.303 от ГПК писмени доказателства не биха били от съществено значение за решаването на делото,тъй като отказът за изплащане на застрахователното обезщетение е основан на изключен риск,поради което при доказан факт за наличие на валидна застраховка,искът пак би бил неоснователен. Третото лице-помагач на страната на ответника в исковото производство [фирма] е изразил становище,че валидността на застрахователното правоотношение към датата на събитието никога не е била предмет на спор между страните както по делото,отмяната на чието решение се търси в настоящото производство,така и по последващо образуваното от молителката срещу банката исково производство /във връзка с което същата твърди да се е снабдила с новите доказателства/. Върховният касационен съд,Търговска колегия, Първо отделение, намира подадената молба за допустима,поради което приема да я разгледа по същество. По същество на изложените в нея доводи намира следното: Молбата за отмяна на влязло в сила решение е основана на хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК с позоваване на новооткрити писмени доказателства,които според молителката Г. са от съществено значение за изхода на спора.Предпоставките за отмяна на влязло в сила решение в посочената хипотеза са три – писмените доказателства да бъдат новооткрити /за тях страната да е узнала след влизането в сила на решението/ или в законоустановените процесуални срокове да не е могла да се снабди с тях,като тези доказателства следва да са от съществено значение за изхода на делото. При това непълнотата на доказателствения материал следва да бъде резултат от обективни обстоятелства,а не да се дължи на небрежност, незаинтересованост, процесуално бездействие и изобщо – на лошо водене на процеса от самата страна. Производството по гр.д.№34381/10г. по описа на СРС,по което е постановено влязлото в сила решение,е образувано по подадена от Л. Д. Г. и Л. П. Г. срещу [фирма] искова молба.В същата са наведени твърдения за наличие на застрахователен договор по застрахователна полица 2002 – застраховка „Живот“,сключен между ответното дружество и [фирма] /кредитодател на наследодателя на ищците/. Тъй като последният починал преди окончателното погасяване на кредитното му задължение към банката, е поискано ответникът да бъде осъден да заплати в нейна полза застрахователно обезщетение /частично/,с което задължението на наследодателя им по кредита да бъде погасено. Ответникът не е оспорил твърдението,че към датата на смъртта на наследодателя на ищците е било налице валидно застрахователно правоотношение между него и третото лице [фирма] по групова застраховка „Живот“ върху трето лице /чл.233 от КЗ/,сключена за обезпечаване задължението му по договора за кредит /чл.242 от КЗ/.Оспорил е активната процесуална легитимация на ищците с твърдения за липса на право на иск,както в личното им качество /поради факта,че наследодателят им не е страна по застрахователното правоотношение/, така и за бенефициента /банката/,който единствен би могъл да претендира застрахователно обезщетение.Оспорил е иска и по същество с твърдения за липса на основания за плащане поради наличие на изключен риск.С депозирания от него отговор на исковата молба е представил полица 2002/01.10.2006г. със срок на валидност 31.03.2007г. за групова застраховка „Кредит „Живот“ и „Пълна трайна неработоспособност“ и Общи условия,без в нея да е изрично отразено същата да простира действието си и по отношение на наследодателя на ищците. В хода на производството по искане на Г. съдът е задължил ответника по реда на чл.190 от ГПК,а последният е представил преписката по образуваната при него в резултат на смъртта на наследодателя на ищците щета №J..От последния приложен към нея документ се установява,че във връзка с кредита на последния /Р. Г./ е била налице застрахователна полица 2001 с начална дата 27.05.2005г. /веднага след сключването на договора за кредит/,като последната платена по нея застрахователна премия е от 02.12.2009г. – след смъртта на Г. , а полицата е със статус „активна /в сила/“. При тези обстоятелства не би могло да се приеме,че са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.В развилото се пред СРС исково производство в тежест на ищците е било да установят наличието на твърдяното от тях застрахователно правоотношение,от което черпят права и,че същото касае техния наследодател,както и валидността му към датата на настъпилото застрахователно събитие,независимо дали този факт е бил спорен или не /арг. от чл.154 ал.1 ГПК/.Задължението им да установят твърденията си не се изчерпва с изискването от противната страна на преписката по щетата , а предполага активно и адекватно отношение към приложените в нея писмени доказателства с оглед преценка доколко същите установяват , респ. опровергават съответни твърдения за обстоятелства. Индикация за наличието на валидна застрахователна полица под №2001,относима именно към кредита на наследодателя на ищците, се съдържа в приложеното към същата, посочено по-горе доказателство.В съдебното заседание,в което преписката е приета и приложена по делото, е дадена възможност на страната да се запознае с нея,като вземе становище по доказателствата,респ. да направи нови доказателствени искания.Това означава,че към този момент следва да се счита,че същата е узнала за наличието на полица 2001,с която именно се свързва името на наследодателя й и, което съществено влиза в противоречие с твърденията й,че относимата към договора за кредит полица е под №2002.След дадената й възможност за запознаване с преписката страната е могла и е било в нейна тежест да установи коя от двете полици е относимата и с оглед на това – да съобрази и твърденията си,но в следващото съдебно заседание процесуалният й представител изрично е заявил,че няма да сочи други доказателства. Предвид това,че мотивите,на които съдът е основал крайните си изводи за неоснователност на иска, не са свързани със спорни по делото обстоятелства,страната е могла също така , позовавайки се на процесуално нарушение /включително такова,свързано с разпределението на доказателствената тежест/ , да преодолее забраната на чл.266 ал.1 от ГПК и да ангажира относимите доказателства в последващо въззивно производство. Същата не е реализирала докрай правата си за обжалване,тъй като не е внесла дължимата държавна такса в указания й срок и депозираната от нея въззивна жалба е върната с влязло в сила разпореждане. Изложеното дотук обосновава извод,че не са налице първите две от посочените по-горе предпоставки за уважаване молбата за отмяна по търсения ред – за наличието на полица 2001 /каквато се визира в представените с молбата писмени доказателства/, молителката е узнала /чрез процесуалния си представител/ още в хода на исковото производство пред СРС и с оглед на това е могла да изиска от ответника или третото лице да представят същата с оглед установяване коя е относимата към случая с наследодателя й. Неснабдяването й с тези доказателства и неангажирането им пред съда по съществото на спора нито се обосновава,нито се установява да се дължи на обективни пречки,а обратно – резултат е на небрежност при воденето на процеса и процесуално бездействие,противно на изискването на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Поради изложеното не би могло да бъде направено заключение,че е налице основанието на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на СРС. Това води до извод за неоснователност и следователно – за отхвърляне на молбата. С оглед изхода на спора в полза на ответника по молбата се дължат направени разноски за производството в размер на платено адвокатско възнаграждение.Във връзка с плащането им към списъка за разноски на [фирма] са представени фактура №14541/01.07.15г., преводно нареждане и удостоверение от [фирма],в което се сочи,че сумата 759 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение по делото е включена в сумата 3206,46 лв.,посочена в преводното нареждане. От така представените доказателства не може да бъде направен извод за удостоверено плащане на уговореното между страните с фактурата и претендирано по списъка адвокатско възнаграждение от 910,80 лв. В представеното преводно нареждане е посочена сума,различна от тази по фактурата,не е посочен номера на последната в основанието за плащане, а е отразено „форма 2438 полица 0“,което не би могло по никакъв начин да се свърже с плащане на адвокатско възнаграждение.Представеното от страната удостоверение,изхождащо от самата нея и съдържащо изявление,че адвокатският хонорар /и то до размера без ДДС/ е включен в сумата по преводното нареждане,не е годно да установи този факт, доколкото с него страната цели да установи изгодни за нея обстоятелства. Поради това разноски в полза на ответника по молбата не следва да бъдат присъждани. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място][жк]бл.47 ап.36 за отмяна на влязлото в сила решение от 13.08.2012г. на СРС ГО 29 с-в по гр.д.№34381/10г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.