Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр.София , 02 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Атанасова наказателно дело №1292/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. И., чрез защитника й – адв. Г., срещу въззивна присъда № 22 от 14.07.2016г., постановена по внохд № 104/2016г. по описа на Окръжен съд- Враца. Релевират се всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли присъдата на Окръжен съд-Враца да бъде оставена в сила. Подсъдимата И. и защитниците й - адв.Г. и адв.К., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4 от 19.01.2016г., постановена по нохд №191/115г., Окръжен съд-Враца е признал подсъдимата М. Н. И. за виновна и извършване на престъпление по чл.194, ал.3 от НК, като на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност, като и е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лева. На основание чл.304 от НПК подсъдимата е било оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.194, ал.1 от НК. С въззивна присъда № 22 от 14.07.2016г., постановена по внохд № 104/16г., Окръжен съд- Враца е отменил първоинстанционната присъда, като вместо нея е постановил следното: признал е подсъдимата М. И. за виновна в това ,че на 19.02.2015г. в [населено място], е отнела чужди движими вещи на обща стойност 196лева, от владението на И. И., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б. “Б” от НК я е осъдил на лишаване от свобода на пробация със следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Жалбата срещу въззивната присъда на ОС-Враца е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Доводите, изложени в жалбата, в подкрепа на релевираните касационни основания са систематизирани в четири пункта, а именно: нарушения при разкриване на обективната истина и формиране вътрешното убеждение на съда; липсата на доказателства относно авторството на подсъдимата; нарушения на забраната „reformation in pejus”, довела до утежняване положението на подсъдимата и явна несправедливост на наложеното наказанието, независимо от приложението на чл.55 от НК. Твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения са във връзка с пороци в дейността на въззивната инстанция по оценка на доказателствата. Тези оплаквания настоящата инстанция намира за неоснователни. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. В случая Окръжен съд – Враца, който е бил сезиран с протест на прокуратурата и жалба от подсъдимата, е възприел изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд. Единствените нови фактически констатации са във връзка с личността на подсъдимата и са били изведени от анализа на събраните нови доказателства в хода на въззивното съдебно следствие. Също така следва да се посочи, че окръжният съд е възприел за правилен доказателствения анализ на първата инстанция, но независимо от това е анализирал в акта си всички доказателства и доказателствени средства, като е изложил убедителни мотиви, за да даде вяра на едни от тях и не кредитира други. Настоящият съдебен състав не констатира допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, като не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от доказателствата, включени в доказателствената съвкупност. Противно на това те са били обсъдени с необходимата критичност и тяхната взаимна връзка и обусловеност. В резултат на съответстваща на процесуалните разпоредби дейност по оценка и анализ на доказателствата, въззивната инстанция е извела и правилни изводи относно авторството на деянието. Правилно е приела, че макар и да липсват преки доказателства за това, че извършител на кражбата/а не загуба на вещи/ е подсъдимата, са налице множество косвени, които преценени комплексно и в тяхната логическа последователност, позволяват в случая да се направят категорични изводи относно авторството. Във връзка с последното въззивната инстанция в акта си е проследила и анализирала релевантните относно авторството на деянието доказателства. Достигнала е до правилни изводи за наличието на система от факти, които са свързани помежду си, намират се в кореспонденция и водят до единствен възможен извод, а именно, че подсъдимата М. И. е автор на извършеното престъпление, за което е привлечена към наказателна отговорност. За пълнота следва да се посочи, че принципно няма пречки при липсата на преки доказателства, установяващи авторството, косвените доказателства да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда. В тези случаи съдът е длъжен да установи достоверността на източниците, установяващи косвените доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях факти, при това анализът следва да бъде направен на всяко доказателствено средство във връзка с останалите, за да се прецени дали те съставляват една неразривна връзка между тях, така, че системата от косвени доказателства да обуслови един единствен извод, свързан в случая с авторството на деянието. При вярно установени фактически констатации, окръжният съд правилно е приложил материалния закон, приемайки че извършената от подсъдимата И. кражба не може да бъде квалифицирана по привилегирования състав на чл.194, ал.3 от НК - “маловажен случай” и тя следва да носи наказателна отговорност по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.194, ал.1 от НК. Подробни доводи съдът е изложил в мотивите на въззивната присъда, но поради липсата на оплаквания от страна на касатора, касационната инстанция не дължи произнасяне. Неоснователно е твърдението в жалбата за утежняване положението на подсъдимата с налагането й за срок от една година на наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки, при направено искане от прокурора в хода на пренията пред първата инстанция за определянето му в минимален размер. В хронологически аспект от значение е да се посочат следните обстоятелства: в хода на съдебните прения пред първата инстанция, представителят на прокуратурата е пледирал за налагане на наказание пробация в размер “към предвидения минимум в общата му част” ; с въззивния протест прокуратурата е направила искане за осъждането на подсъдимата по първоначално повдигнато й обвинение и за налагане на наказание „поискано от прокурора пред първоинстанционния съд”; протестът се е поддържал от представителя на ОП - Враца в хода по същество пред въззивния съд. При тези данни невярно се явява твърдението в касационната жалба, че искането на прокурора пред първата инстанция е за налагането на наказание пробация в минималния, предвиден в закона размер/което е различно от понятието към минимума на предвиденото в закона/. Ето защо, въззивният съд не е допуснал утежняване положението на подсъдимата с постановената продължителност на изпълнение на наказанието пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки. Също така, според настоящият съдебен състав неоснователни са и твърденията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата И. наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки. Правилни са изводите на въззивния съд за това, че наказанието което следва да й се наложи подлежи на индивидуализация при хипотезата на чл.55 от НК, като тази преценка е резултат от вярно отчетените, относими обстоятелства. Въззивният съд не е подценил или надценил които и да било, относими за индивидуализацията на наказанието предпоставки. Отчел е наличните смекчаващи обстоятелства/включително сочените в касационната жалба/, а именно – добрите характеристични данни по местоживеене, социален, семеен и имуществен статус/семейна, с две деца, без образование, безработна/, влошеното здравословно състояние, по – ниската обществена опасност на конкретното деяние в рамките на приетата квалификация, ниската стойност на предмета на престъплението и последващото възстановяване на вредите. При тези предпоставки окръжният съд е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, като е наложил наказание пробация, включващо само двете задължителни пробационни мерки. Наложеното на подс.И. наказание съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а неговото изпълнение ще доведе до постигане целите по чл.36 от НК. Представените с жалбата писмени доказателства, не са приети от касационния съд, доколкото последният не провежда съдебно следствие, поради което не могат да бъдат обсъждани във връзка с релевираните доводи. Изложените дотук съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакването на касатора по всички касационни основания са неоснователни, поради което въззивния съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 22 от 14.07.2016г., постановена по внохд № 104/2016г. по описа на Окръжен съд - Враца. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.