О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 51 София, 15.02.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 3440 /2021 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Р. В. и Д. И. В. против въззивно решение № 42 от 31.03.2021 г. по гр.д.№ 347/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение No 212/ 26.06.2020 г. по гр.. д. No 711/ 2019 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 440 ГПК против Р. Л. В., И. Л. В. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, да се признае за установено, че първите двама ответници – физически лица не са собственици на допълнителни постройки: на първи етаж – стълбище за другите два етажа, пристроена стая, гараж и разширен напред гараж, с обща площ от 65,86 кв.м.; на втори етаж – стълбище и две стаи с площ от 49 кв.м.; на трети мансарден етаж с площ от 98,75 кв.м. – хол, стая-кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня, изградени към сградата, находяща се в дворно място от 936 кв.м., съставляващо УПИ ............., в кв. .... по плана на [населено място]. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с нормата на чл. 92 ЗС, нарушение на процесуаните правила при анализа на доказателствата и конкретно на СТЕ и за необоснованост на извода, че пристроената и надстроена част не съставлява самостоятелен обект на собственост и се обхваща от ипотеката. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и ал.2 пр.3 ГПК, като твърдят противоречие със съдебната практика на ВКС и очевидна неправилност. Въпросите, по които се твърди противоречие с константната практика на ВКС са свързани с оценката на приетите от първата или втората инстанция експертизи и приложението на чл. 202 ГПК, с възможността във въззивната инстанция да се допускат нови доказателства по направено с отговора на жъззивната жалба искане на въззиваемия, когато и жалбата съдържа оплаквания за необоснованост и необходимост от допълнително изясняване на относим към спора въпрос. Касаторите се позовават и на погрешно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд по предявеният иск по чл. 440 ГПК. Последният въпрос е свързан със задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения и относими към спора доказателства. Очевидната неправилност се свързва с това, че съдът е възприел противоречивите изводи на вещото лице, изразени в заключението и в откритото съдебно заседание относно това дали пристроеното и надстроеното съставлява самостоятелен обект и дали и как има самостоятелен достъп до него. Ответникът по касация „ЮРОБАН БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като решението е съобразено със закона, съдебната практика и доказателствата по делото, а спора е бил изяснен и не се е налагало събиране на нови доказателства. Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: С н.а. № ...., том ....от 27.09.1984 г., издаден по реда на ЗСГ, ищците са купили дворно място от 936 кв.м., съставляващо п. ..........., в кв. ... по плана на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 43 кв.м. С конст.н.а.No ..../ 02.08.1993 г., том ..., от 02.08.1993 г. ищците са признати за собственици на новопостроена еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж – всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж – дневна, спалня, кухня и баня, с Р. общо за първи и втори етаж – 300 кв.м., построена в същото дворно място, което по действащия регулационен план на [населено място] вече е парцел ......, в квартал ......... Те даряват с н.а. No ........./ 29.06.2000 г., том ..., рег. No ...., д. No ....на нотариус К. П. на двамата си сина И. и Р. Л. В. същия имот – дворно място с описаната по същия начин жилищна сграда, като си запазват пожизнено правото на ползване. Преобретателите учредяват втора по ред договорна ипотека с н.а. No ...., том ..., от 29.01.2008 г на нотариус П. в полза на кредитора „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ”, чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за обезпечаване на кредит, отпуснат на ответникът И. В., върху дарения недвижим имот, опискан по същия начин: дворно място от 936 кв.м., находящ се в [населено място], [община] представляващо УПИ ........., в кв. ....., заедно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж – всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж – дневна, спалня, кухня и баня, с Р. 300 кв.м. при описани граници. Поради неизпълнение на задължението по кредита, банката е насочила изпълнение върху ипотекирания имот по изпълнително дело № 0118330400101, по което е била насрочена публична продан върху недвижимият имот, но описан с надстроения етаж при същата разгърната застроена площ – дворно място от 936 кв.м., представляващо УПИ ..........., в кв. ..........по плана на [населено място], заедно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда, с Р. 300 кв.м., състояща се от: приземен етаж – всекидневна, гараж, гараж-навес, котелно и тоалетна; втори етаж – дневна, спалня, кухня и баня, ведно с построения трети мансарден етаж, обособен в подпокривното пространство на сградата, констатиран по време на описа. Поради липса на строителни книжа, свидетели са установили, че около 1995 г., ищците са пристроили и надстроили двуетажната сграда. Назначената СТЕ е установила, че за пристроеното и надстроеното няма строителни книжа, не е издавано удостоверение за търпимост, при тази височина не се спазват изискванията по ЗУТ за отстояние от регулационните граници. Разгърнатата застоена площ на сградата по конст. н.а. обаче била погрешно посочена, като в действителност тя била 251,18 кв.м. Установено е пристрояване, както следва: за първи етаж пристроено стълбище за другите два горни етажа, изградена стая на мястото на навеса-гараж, гараж и разширен напред съществуващ гараж; за втори етаж – пристроено стълбище и две стаи; за трети етаж – надстроен трети етаж над съществуващата сграда и над пристроената част. За това друго строителство няма представени строителни книжа. Същите не са намерени и в съответната техническа служба. В случай, че частта с навеса-гараж остане в сегашния си вид /стълбище, стая и гараж/, достъпът до втория и третия етаж от сградата ще бъде осигурен и частта, за която няма строителни книжа и не е предмет на посочените документи, ще може да се използва самостоятелно. В о.с.з. на 27.05.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението си, уточнило е, че новоизграденото строителство има характера на самостоятелен обект, но възниква проблем с достъпа – в момента той се осъществява от другите етажи и за да има самостоятелен достъп, следва да се доизгради стълба, като заключението не е било оспорено от страните и е било прието от съда. Въз основа на тези доказателства, РС е приел, че не е установено кога е изградено строителството и дали не е след дарението, в който случай ипотекарните длъжници са придобили пристроеното и надстроеното и са го ипотекирали заедно с останалата част от сградата, т.е. дарителите не са останали собственици на никаква част. Пред въззивната инстанция е представена служебна бележка от кметството, с която е установено, че документи за извършено пристрояване и надстрояване в периода 1994-1999 г. не могат да бъдат представени поради наводнение през 2004 г. Въззивният съд не е уважил искането на ответника по въззивната жалба И. В. за назначаване на нова СТЕ за установяване дали пристроеното съставлява самостоятелен обект поради неяснота по този въпрос от заявеното от вещото лице в открито съдебно заседание и писменото заключение. Въззивният съд се е мотивирал с това, че той не е заявил доказателствени искания в отговора на исковата молла. По същество, въззивната инстанция е приела, че пристроеното и надстроеното не съставлява самостоятелен обект, въпреки, че мансардният етаж е надстроен и има всички необходими помещения за жилище, но няма самостоятелен достъп до него защото не е изградена самостоятелна стълба, а се минава през другите етажи. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по обобщени и преформулирани първи и втори въпрос както следва: може ли въззивната инстанция да допусне СТЕ, ако въззивника се позовава на неизясненост на делото, въззивната инстанция констатира основателност на това оплакване и необходимост от специални знания, но няма доказателствено искане в жалбата за назначаване на експертиза. По този въпрос в разясненията по т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовават жалбоподателите е прието следното: Ако въззивникът се позове на необоснованост на първоинстанционното решение поради неизясненост на относим към спора факт, „не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача“. В настоящият случай докладваното от вещото лице в заключението и в обясненията му в съдебно заседание са неясни и противоречиви относно това дали пристроеното, надстроеното или части само от него представляват самостоятелен обект на собственост, тъй като изискването за минимално необходимия брой помещения и самостоятелен вход са кумулативни, а отговорите на вещото лице в съдебно заседание са били условни и неясни. Въззивният съд е обсъдил заключението на вещото лице, но не е констатирал противоречие в отговорите, а се е позовал на него. Затова съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по първите два въпроса - обобщени и преформулирани в посочения по-горе смисъл. Тъй като във въззивната жалба не е правено оплакване за непълнота на доклада и неправилно разпределена доказателствена тежест и предвид разясненията по т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не допуска касационно обжалване по този въпрос. Видно от изложението по-горе, представените доказателства и заявените доводите възражения са обсъдени от въззивната инстанция, поради което не е налице противоречие със съдебната практика по чл. 235, ал.2 ГПК и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Тъй като оплакванията за очевидна неправилност са свързани с въпроса, по който се допуска касационно обжалване, на това основание не се допуска касационен контрол. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 42 от 31.03.2021 г. по гр.д.№ 347/2020 г. на Великотърновски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Л. Р. В. и Д. И. В.. Указва на ксаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 347,31 лв. и да представят квитанцията по делото в седемдневен срок от съобщението. При неизпълнение, касационата жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: