Р Е Ш Е Н И Е № 43 София, 07.03.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2085 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДМБЦ - София, представляван от директора М. Х. А., чрез адвокат В. В. от АК-София срещу въззивно решение № 364 от 18.01.2017 г. по в.гр.д. № 8701/2016 г. на Софийски градски съд в частта, в която се отменя решение № 5698/03.05.2016 г. по гр.д. № 68503/2015 г. на Районен съд София и вместо това са уважени предявените искове на М. Н. И. против ДМБЦ - София, на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № РД-12-361/21.07.2015 г. на министъра на културата, за уволнението на М. Н. И., на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.4 и 7 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „директор” на ДМБЦ – София, както и за присъждане на обезщетение от 12 110,27 лева, за времето от 11.09.2015 г. до 11.03.2016 г., през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законните лихви до изплащането. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за приложението на чл.179, ал.1 ГПК, когато нарушенията на трудовата дисциплина са посочени в друг официален документ, към който препраща заповедта за дисциплинарно уволнение. Отговорът на обусловилия касационното обжалване правен въпрос е даден с решение № 76/10.07.2012 г. по т.д. № 490/2011 г. на ВКС, I т.о, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се приема, че материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са официални, т.е. издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред /чл.179, ал.1 ГПК/, с тях валидно се осъществява доказване на обективираните в тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Този извод произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които, ако са автентични и не са били оспорени по надлежния ред, обвързват съдебния състав да приеме за доказани материализираните в тях изявления и действия. В съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. ІV г.о., решение № 629 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 279/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 130 от 03.04.2012 г. по гр. д. № 707/2011 г. на ВКС, ІV г.о. се приема трайно и непротиворечиво, че при реализиране на дисциплинарната отговорност на работник или служител, няма пречка нарушенията на трудовата дисциплина да са индивидуализирани в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание и/или в друг документ, посочен в уволнителната заповед, чието съдържание е станало достояние на наказаното лице, за да се приеме, че заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. В производствата по трудови спорове важат правилата на общия исков процес за доказателствената сила на документите, доколкото същите са относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя практиката, формирана с цитираните решения по чл.290 ГПК и с оглед дадения отговор, намира, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд приема, че докладите на инспектората, звено за вътрешен одит и експерти в М. на к., чието съдържание обхваща конкретни периоди и нарушения на финансовата дисциплина и отчетност в ДМБЦ, не са официални удостоверителни документи, които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Когато нарушенията на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание, са констатирани в официален документ, към който препраща заповедта за уволнение, който не е бил оспорен по надлежния ред, с него се доказват обективираните в документа изявления и действия, които съдът е длъжен да зачете при решаване на спора. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при проверка правилността на въззивното решение, с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: От доказателствата по делото се установява, че ищецът е заемал длъжността „директор” в Д. м.б.ц. - София по трудово правоотношение, което е прекратено от министъра на културата на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.4 и 7 КТ - поради злоупотреба с доверието на работодателя, както и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Правилно и обосновано въззивният съд е приел, че доводите за злоупотреба с доверието на работодателя са несъстоятелни поради липсата на обективно настъпили неблагоприятни последици за ДМБЦ-София при ползването на отпуска за временна нетрудоспособност от 01.06.2015 г. до 20.06.2015 г., независимо че по същото време служителят е взел участие при реализиране на друг негов ангажимент в чужбина, широко отразен в медиите. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че работникът е злоупотребил с доверието на работодателя по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 КТ, когато възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено или от тях е извлечена имотна облага. Според мотивите на въззивното решение, при умишлени действия на служителя чрез използване на служебно положение за извличане на определена облага се накърнява доверието на работодателя, независимо дали намерението за увреждане е умишлено или обективно са настъпили неблагоприятни последици за него, но в случая такива липсват и не се установява извършване на други тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което уволнението е незаконно. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът е отхвърлил доводите на ответната страна, че след като представения болничен лист за временна нетрудоспособност на служителя не е ползван за лечение и възстановяване, а за други дейности, е налице злоупотреба с доверие, с което е извършил дисциплинарно нарушение. Този довод е неоснователен, тъй като при отпуск за временна нетрудоспособност служителят не упражнява задълженията си по длъжностна характеристика, независимо че продължава да е задължен за лоялност към работодателя, съгласно чл.126, т.9 КТ. От анализа на събрания доказателствения материал се установява, че ищецът е нарушил предписания режим на лечение и е осъществил друга дейност в чужбина, но без обективно да злепоставя работодателя или да е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага, чрез използване на служебното положение, което заема. В този смисъл, нарушаването на режима за лечение и възстановяване при използване на отпуск за временна нетрудоспособност, няма отношение към задълженията по длъжностна характеристика на служителя, поради което не е налице злоупотреба с доверието на работодателя в хипотезата на чл.190, ал.1, т.4 ГПК. Въззивният съд приема, че е изпълнено изискването на чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като са възпроизведени подробно действията и бездействията на служителя в доклади от 05.06.2015 г. и 30.06.2015 г. на инспектората в М. на к., за които са му били искани обяснения по чл.193 КТ. Според мотивите на решението, не се доказва ищецът да е допуснал сочените в заповедта нарушения на финансовата дисциплина и отчетност в ДМБЦ-София, тъй като представените доклади на инспектората не са официални свидетелстващи документи. В касационната жалба се поддържа, че е нарушен материалния закон, тъй като констатираните нарушения са установени в официални документи при проверката на ДМБЦ – София. С оглед на дадения отговор на обусловилия касационното обжалване въпрос, този довод е основателен, поради което съдът е обвързван да приеме за настъпили материализираните в доклада от проверката обстоятелства. В този смисъл, съдът приема, че при проверката на ДМБЦ-София са установени нарушения на трудовата дисциплина, които имат връзка със задълженията по длъжностна характеристика на ищеца. При оспорване на дисциплинарното уволнение, работодателят следва да установи, че е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина - чл.190, ал.1, т.7 КТ, за което може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. В случая, фактическите обстоятелства обусловили налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание са неизпълнение на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и Закона за публичните финанси, изразяващи се в неконтролиран преразход и недостиг на бюджетни средства за издръжка на културния институт, които според въззивната инстанция не обосноват наказание по чл.188, т.3 КТ, тъй като след доклада от 05.06.2015 г. и в изпълнение препоръките на инспектората, са били издадени заповеди и са предприети действия за подобряване на финансовата дисциплина с конкретни задачи, срокове и отговорник за изпълнението, като е искано становище по одитния доклад от лицата в ръководството на ДМБЦ, за което е уведомен министърът на културата. Тези изводи следва да бъдат споделени, доколкото по делото няма данни докладът да е бил препратен на /АДФИ/ за проверка на констатациите на инспектората за недобро управление на бюджетните средства от ищеца, като ръководител на второстепенен разпоредител с бюджет. В доклада до министъра на културата /в процедурата по чл.193, ал.1 КТ/ ищецът изрично е посочил, че в изпълнение на указанията на Д. „вътрешен контрол” в МФ, за финансов контрольор по втори трудов договор е ангажиран заместник-директор по административните въпроси, т.е. твърденията за неконтролиран преразход на бюджета и недостиг на бюджетни средства за издръжка на културния институт, не могат да се вменят еднозначно във вина на ищеца, без да е осъществена проверка от АДФИ. Отделно от изложеното, в изпълнение на препоръките в доклада на инспектората, звено за вътрешен одит и експерти на Д. „СИХО”, ищецът е издал заповед от 23.06.2015 г., с която са утвърдени Правила за прилагане на Методиката за определяне на средства по чл.23а от ЗЗРК на държавните културни институти, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства, а препоръките от месец януари 2015 г. за спазване на Закона за ограничаване на плащанията в брой, също са изпълнени с нарочна заповед от 12.02.2015 г., като изключенията за разплащане „на каса” са били съгласувани с М. на к.. За конкретните действия, във връзка с препоръките на инспектората от 05.06.2015 г. министърът на културата е уведомен на 27.06.2015 г. Предвид гореизложеното, поддържаното основание за уволнение на служителя - други тежки нарушения на трудовата дисциплина, в хипотезата на чл.190, ал.1, т.7 КТ, не се доказва по несъмнен начин. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работник или служител е не само установяването на нарушенията и съответствието им с фактическите основания в заповедта за дисциплинарно уволнение, но и значимостта на неизпълнението, т.е. нарушението на трудовата дисциплина да е „тежко”. При преценка тежестта на нарушението, следва да се съобрази значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, като се отчете характера на работата и настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. В случая, съдът отчита обществената значимост на професията, която заема ищеца, но също характера на изпълняваните трудови функции и степента на отговорност при изпълнение на дейността - контролните функции по финансовото управление са предоставени на друго лице; соченото неизпълнение на изискванията по т.1 и т.6 от уволнителната заповед не са налице, тъй като нарушенията са отстранени съобразно препоръките на инспектората, а констатациите в доклада от 30.06.2015 г. са във връзка с доводите за злоупотреба с доверието на работодателя, което също не е налице. Ето защо, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че установените нарушения на трудовата дисциплина не са „тежки” по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ. В касационната жалба се поддържа неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, че дисциплинарното наказание не съответства на тежестта на нарушенията, според критериите на чл.189, ал.1 КТ. Този довод е неоснователен. Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя, въз основа на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. Дисциплинарно уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, което обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства установеното нарушение трябва да бъде наказано безусловно с дисциплинарно уволнение. В случая, въззивният съд правилно е осъществил съдебен контрол и законосъобразно е приел, че преценката по чл.189 КТ на работодателя не е съобразена с характера на работата и субективното отношение на уволнения служител към конкретното неизпълнение на трудовите задължения, поради което уволнението е незаконно. Ответникът по касационната жалба М. Н. И., чрез адвокат Н. Л. от АК-София, е поискал разноски в касационното производство, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 09.05.2017 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 364 от 18.01.2017 г. по в.гр.д. № 8701/2016 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА ДМБЦ-София да заплати на М. Н. И., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Н. Л. от АК-София, разноски в касационното производство в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.