Р Е Ш Е Н И Е
№ 566
С о ф и я, 18 ф е в р у а р и 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 н о е м в р и 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1750/2013 година.
Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите С. А. М. от С., в момента в затвора-Б. дол, адв.Д.Ц. от АК-Перник и на подсъдимия А. М. Л. от Перник адв.Кр.М. от АК-Перник срещу решение № 221 от 09.07.2013 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 299/2013 г., което се атакува с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1-3 от НПК и с алтернативни искания след отмяната му за оправдаване на подсъдимите по предявените им обвинения, за преквалификация на деянията им в по-леко наказуеми престъпления с корекция на наложените им наказания и на последно място за намаляване на размера на наложените им наказания.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.
Двамата подсъдими, лично и чрез защитниците си адв.Ц. и адв.М. молят жалбите им да бъдат уважени съобразно наведените в тях доводи и алтернативни искания.
Върховният касационен съд провери правилността на въззивното решение в пределите на чл.347 от НПК и като съобрази следното :
С присъда № 44 от 06.12.2012 г., постановена по НОХД № 17/2011 г. от Пернишкия окръжен съд подсъдимият С. А. М. от С., в момента в затвора Б. дол, е признат за виновен в извършването в периода от 23.06.2006 г. до 25.02.2009 г. в Перник и С., сам и в съучастие като съизвършител с другия подсъдим по делото А. М. Л. от Перник (негов баща), на два и повече пъти на сделки с имущество и е прикривал действителните права върху имущество, за което е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.252, ал.1 от НК и същото е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и на основание чл.253, ал.5 вр.ал.4 вр.ал.3, т.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 8 години лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 13 000 лв, като е постановено наказанието лишаване от свобода да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.253, ал.6 от НК е постановено отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението, а именно : лек автомобил „Мерцедес”, модел ... с рег.№ .... и апартамент в С., находящ се на [улица], ет.4, съгласно нот.акт № 60/1976 г.
На същото основание подс.М. е осъден да заплати на държавата равностойността на имуществото, в което е бил трансформиран предметът на престъплението в общ размер от 142 700 лева, който липсва, а именно : недвижим имот в [населено място], област Перник; договорна ипотека върху недвижим имот; лек автомобил „Мерцедес”, модел .... с рег.№ .... и лек автомобил „БМВ”, модел .... с рег.№ .....
Със същата присъда подсъдимият А. М. Л. от Перник е признат за виновен в това, че в периода от м.април 2007 г. до 24.08.2007 г. в Перник и С., сам и в съучастие със сина си С. А. М. е извършил сделки с имущество и е прикрил произхода на имущество, за което е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.252, ал.1 от НК и на основание чл.253, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпълнение с изпитателен срок от 5 години и на глоба в полза на Държавата в размер на 20 000 лв, като е признат за невинен и оправдан деянието да е извършил повече от два пъти по квалификацията по ал.3, т.2 на чл.253 от НК.
На основание чл.253, ал.6 от НК е присъдено подс.Л. да заплати в полза на държавата сумата 12 000 лв, представляваща предмета на престъплението по п.1 от обвинението му.
В тежест на подсъдимите са присъдени да заплатят направените по водене на делото разноски, разпределени за съдебната фаза в размер на 415 лева и 865 лв по сметка на ОДП-Перник, където е проведено досъдебното производство.
Присъдата е била обжалвана от защитниците на подсъдимите адв.Д.Ц. и адв.Кр.М. поради необосноваността и незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения с искания за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по предявените им обвинения присъда, но с решение № 221 от 09.07.2013 г. по ВНОХД № 299/2013 г. Софийският апелативен съд я е потвърдил изцяло.
В касационните жалби защитниците на двамата подсъдими навеждат доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствения анализ на съда и по приложението на материалния закон с алтернативни искания за оневиняване на подзащитните им по предявените обвинения, от защитника на първия подсъдим – и за преквалификация на деянието му в по-леко наказуемо и като последна алтернатива - намаляване на размера на наказанието му.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и против въззивно решение, което подлежи на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК, поради което са допустими.
По съществото на жалбите касационната инстанция прие следното :
По жалбата на защитника на подсъдимия С. М. :
Жалбата е фокусирана не толкова върху доказаността на правно релевантните факти от предмета на доказване, а върху глобалния размер на приетите за „изпрани пари” в размер на 369 300 лева, каквито реално подс.М. нямал, като се настоява обвинението да се формира от реално вложеното от него за придобиване на процесното имущество – недвижими имоти и движими вещи, което неминуемо водело до прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и на която основа се претендира отмяната на въззивното решение и оправдаването му изцяло, алтернативно за изменяване в насока преквалификация на деянието в по-благоприятно за него престъпление, позволяващо намаляване на наложеното му кумулативно наказание, съответно смекчаване и на гражданско-правната санкция по чл.253, ал.6 от НК.
Разрешението на поставените въпроси следва да се търси в правната природа на престъплението по чл.253, ал.1 и 2 от НК, за което М. е признат за виновен и осъден, т.н. „пране на пари”.
Юридическата му характеристика го очертава като последващо първичното, първоначалното, т.н. „предикатно престъпление”, от което следва неговият предмет, а това освен парите са всички движими вещи и недвижими имоти, както и всяка икономическа изгода от трансформацията на имущество, придобито пряко или косвено чрез и/или по повод друго престъпление или друго общественоопасно деяние, което по своите обективни качества и най-вече по своя характер и степен на обществена опасност е престъпление, но поради определени обстоятелства, изключващи вината на дееца, е ненаказуемо.
Субектът на това вторично престъпление следва да съзнава в достатъчна степен (да знае или предполага) за това предходно престъпно, общественоопасно поведение (без да е необходимо да съзнава неговата наказуемост), поради което за него не е необходимо да е имало наказателен процес и осъждане на дееца с влязъл в сила съдебен акт, нито наличие на паралелен наказателен процес спрямо лицето, придобило чрез това престъпно поведение имуществото, което впоследствие се изпира. Законът не изключва като негов субект (на „прането на пари”) да е и деецът на предикатното престъпление, включително действащ лично и/или в съучастие с други наказателноотговорни лица.
То е на формално извършване, като с него се цели да се предотврати отнемането или връщането на правоимащите лица на имуществото, придобито чрез и/или по повод на предикатното престъпление или общественоопасно деяние. Но доколкото резултатът е изваждане „на светло” на неправомерно добити „средства или имущество”, най-общо икономическа изгода, този предмет на вторичното престъпление следва да бъде достатъчно ясно отграничим по съответните параметри според неговата икономическа природа, включително за установяване на по-тежко квалифициращо престъплението обстоятелство по ал.5 на чл.253 от НК.
Изискуемата се от закона форма на вината е умисълът (пряк или евентуален), като той следва да се изведе от отношението на дееца към общественоопасните последици, а не от това дали деецът знае или само предполага, че имуществото е придобито чрез и/или по повод на престъпление или друго общественопасно деяние.
Осъществяването на вторичното престъпление по чл.253 от НК е по някой от начините, посочени в ал.1 и 2 – чрез извършване на финансова операция или сделка или прикриване на произхода, местонахождението, движението или действителните права върху престъпно придобитото имущество или чрез придобиване, получаване, държане, използване, преобразуване или спомагане по какъвто и да е начин на преобразуването на такова имущество, със съзнанието към момента на получаването му за престъпния му произход от предикатното престъпление или друго общественоопасно деяние. Съответно, при наличие на посочените в алинеи 3, 4 и 5 на чл.253 от НК обстоятелства са предвидени по-тежко квалифицираните състави на прането на пари.
Спрямо подс.М. е предявено обвинение за пране на пари в шест случая, при които, действайки сам, а в един от тях в съучастие с баща си, другият подсъдим Л., е трансформирано имущество или са прикрити действителните права върху имущество, за което е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.252, ал.1 от НК на обща стойност 369 300 лева. Фактът на незаконно добито имущество от него чрез т.н.лихварска дейност е установен (за част от него) с влязла в сила осъдителна присъда за подс.М., така също е извлечен от съда чрез анализа на свидетелските показания, депозирани от негови длъжници и техни близки, поели ангажименти да изплатят натрупаните от тях задължения към М.. Този факт не се и оспорва от последния, но се възразява, че не е кумулирал, съответно не е трансформирал чрез инкриминираните сделки имущество на възприетата от съда пазарна стойност.
От значение за отговор на този въпрос са способите за легализиране на т.н. „мръсни пари” чрез някое от изпълнителните деяния на престъплението по чл.253, ал.1 и 2 от НК. В инкриминираните случаи те са чрез закупуване и продажба от него на лек автомобил-товарен фургон; закупуване на лизинг на името на родителите му, св.М.Л. и подс.А.Л., на скъп лек автомобил, като подс.М. е „трето задължено лице”, гарантиращо изплащането на лизинговите вноски; закупуване и продажба на недвижим имот в [населено място], но на чуждо име (на св.Й., който обаче не е привлечен като обвиняем по чл.253, ал.1 или 2 от НК); закупуване на апартамент в С. от Б.К. (впоследствие умъртвена от подс.М., за което е осъден с влязла в сила присъда) с поемане на дълга й към банка, за чието обезпечаване е имало вписана договорна ипотека в полза на кредитодателя; закупуване на лек автомобил „БМВ” на чуждо име (на св.Д., също непривлечен като обвиняем по посочения по-горе текст от НК).
Наред с това, като способ за „изпиране” на парите от лихварството, е включено и обезпечаване чрез договорна ипотека върху апартамент в Перник на дълг от 20 400 лв на св.Вл.Х., но който той издължил и ипотеката била заличена.
Категорично е установено, че в писмените договори при осъществяване на сделките не са били отразявани действителните цени на имотите или МПС. От друга страна, чрез някои от тях са погасявани задължения към подс.М., произлезли от осъщественото от него предикатно престъпление по чл.252 от НК, а след последващите продажби сумите не са били легално обявени и са били ползвани за продължаване на деятелността му по осъществяване на първичното престъпление, което пък е отнело възможността да бъде категорично установен размерът на трансформираното или прикрито откъм действителни права имущество. Затрудненията са дошли и от липсата на писмени доказателства или категорични свидетелски показания за получената от М. лихва от раздаваните на различни лица парични заеми. Всичко това е преценено от прокуратурата като ограничение да повдигнат обвинение за всички установени случаи на осъществени такива сделки, а в други това е сторено неудачно.
ВКС намира, че оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извличане на правно значимите факти са неоснователни. Макар и без достатъчно подробни съображения, въззивният съд с основание се е доверил, изцяло или частично, на показанията на свидетелите Пл.П., М.В., Р.К., Е.А., В.А., А.Р., Вл.Х., Ив.Ц., Й.П., Кр.Д., Б.Г., Р.Х., Цв.Г., Ст.С., Св.С., Бл.В., на приложените по делото писмени доказателства и влезлите в сила осъдителни съдебни актове за осъществени във връзка с първичното престъпление от подс.М. други престъпления. Няма пренебрегнати и превратно оценени доказателства или доказателствени средства. Правилно са ценени като компетентно изготвени заключенията на икономическата и оценъчните експертизи, поради което ВКС намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
При установените факти, относими към осъществените изпълнителни деяния на престъплението по чл.253, ал.1 от НК, ВКС намира за категорично и законосъобразно приета съставомерност на деянията по следните пунктове от обвинението :
- закупуването от подс.М. на лекотоварен автомобил – товарен фургон „....” и впоследствие продажбата му на нереално посочената в договорите цена;
- закупуването от подс.М. на апартамента на Б.К. в С. срещу поемане на задължението й към кредитодателя (нот.акт № 98 от 04.12.2008 г., т.ІІ, рег.№ 4672, н.д.№ 276/2008 г. при нотариус Св.М., рег.№ 389 с район на действие на СРС, а не посоченият нот.акт № 60, т.15, н.д.№ 2862 от 1976 г. на нотариус при СРС);
- закупуването на името на св.Д. на лек автомобил лек автомобил „БМВ”, модел „...” с рег.№ ...;
- закупуването на имота в [населено място] на името на св.Й. за частта на св.Р.К. за изплащане на задължението на сина й Пл.П. за лихви по заема към подс.М., с последващата му продажба на нереалната цена от 3 800 лв, но с клауза за неустойка от 28 000 лв при последващо отстранение на купувача;
- покупката на лекия автомобил „Мерцедес”, модел „....” с договор за лизинг на името на родителите на подс.М., но като той е участвал в сделката като „трето задължено лице” (чл.47 от договора от 24.08.2007 г.), както и приключването му с придобиване собствеността върху автомобила и при присъждане на застрахователно обезщетение, съобразно клаузите на чл.35 от цитирания договор.
Неоснователно в обвинението обаче е било включено обезпечението с договорна ипотека на задължението на св.Х. в размер на 20 400 лв, тъй като с него нито се трансформира, нито се прикриват произход или действителните права върху заемните средства и дължимите лихви, още повече, че те са били изплатени на св.М. и до принудително изпълнение върху ипотекирания имот не се е стигнало. Всъщност, такива случаи на обезпечение с МПС или имоти е имало установени и по повод на други дадени на различни лица от подс.М. заеми, като част от противозаконната му лихварска (банкова) дейност като първично за „прането на пари” престъпление и правилно те не са били включени във вторичното престъпление. Поради това ВКС намира, че тази сума следва да отпадне от обвинението му.
Следва да отпадне и половината от пазарната цена при покупката на имота в [населено място], издължена на съсобственика на св.Р.К. А.Д., нейн брат, като „възстановената” след продажбата на имота от подс.М. с участието на „собственика” св.Й. с посочената в нотариалния акт клауза сочи целта на сделката – подс.М. да „реализира” дължимите му се лихви, свързано с показанията на св.Й., частично кредитирани от съда, който говори за продажбата на имота „на загуба”. Това е изяснено в мотивите на първата инстанция, но не е намерило отражение при остойностяване на предмета на вторичното престъпление.
Или, подс.М. с инкриминираните сделки е постигнал трансформиране на доходи от лихварската си дейност в имущество на обща стойност 312 000 лв (6 600+36 900+42 000+210 000+16 500=312 000), реализирайки повече от два пъти на сделки на свое или на чуждо име, като с последното е постигал и прикриване на действителните права върху придобитото имущество, което реално е ползвал като свое. Правилно цената на имотите и МПС е приета като средна пазарна, по изложените по-горе съображения, а като предмет на сделките – пълната им пазарна цена, съобразно реално придобитите права върху тях като целен резултат от осъществените деяния по чл.253, ал.1 от НК. По принцип, и при тази форма на изпълнително деяние, сделките може да са извършени съобразно изискванията на закона, но престъпното при осъществяването им е боравенето с престъпно придобитото от първичното престъпление имущество, пряко от неговия деец или от трето на това престъпление лице, но със съзнанието за неговия престъпен произход и целените общественоопасни последици.
В инкриминираните случаи от значение за правилната квалификация на деянието на подс.М. е тежестта на първичното умишлено престъпление (по чл.252 от НК), както и че размерът на средствата, които са трансформирани е в особено големи размери и случаят е особено тежък. В това отношение мотивите на въззивния съд са съсредоточени не само върху размера им, който очертава особено големи размери, съобразно практиката на съдилищата. От значение за оценка на обществената опасност на деянията е техният брой и периодът на осъществяването им, съпътстващите ги други тежки престъпления ( по чл.143 вр.чл.26, чл.213а, чл.116, ал.1, т.7 от НК) за кумулиране на престъпното имущество, както и обществената опасност на самия деец, извършил в този период и други тежки престъпления против личността (няколко убийства), манифестирания от него охолен начин на живот, както и въвличане в осъществяване на вторичното престъпление на редица други лица, близки и познати. Поради това ВКС намира, че и с отпадане от общия размер на трансформираното имущество на горепосочената част от около 50 000 лв, квалификацията на деянието на подс.М. по чл.253, ал.5 вр.ал.4 вр.ал.3, т.2 вр.чл.20, ал.2 от НК е правилна и законосъобразна и материалният закон е правилно приложен, поради което не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за корекция на атакуваното въззивно решение.
По отношение на наложеното на жалбоподателя М. кумулативно наказание ВКС намира, че не е налице очевидното му несъответствие на обществената опасност на деянията и личната му такава. Въззивният съд с основание се е съгласил с отчетените от окръжния съд обстоятелства, имащи отношение към неговата индивидуализация, а бланково наведеното оплакване от защитника в тази насока не съдържа конкретни доводи за явната несправедливост. Наказанието е определено, при известен лек превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства под средния размер, на 8 години лишаване от свобода, а глобата е близко до законовия минимум и няма основание за смекчаване на тази санкция. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК.
По отношение на приложението на ал.6 на чл.253 от НК ВКС намира основание за промяна в полза на жалбоподателя М.. Освен недостатъчната мотивировка като декларация на апелативния съд за липса на основание за корекция на обжалваната присъда в тази й част, подходът и на окръжния съд е неправилен и сочи на неправилно разбиране на закона, тъй като приложението на тази разпоредба е свързано с изискванията на общата на чл.53, ал.2, т.2 от НК. Усложнението идва от очертания от прокурора кръг на субектите на вторичното престъпление – в него не са включени, извън подс.Л., другите дейци, зад чиито действия са прикрити действителните права върху трансформираното имущество – св.Й. за сделката с имота в [населено място], св.Д. за „БМВ”-то, св.М.Л. за „изгорелия” „Мерцедес”. В другите случаи подс.М. е действал лично. Наличен е имотът в С., придобит от Б.К. на името на подс.М., както и лек автомобил „БМВ”, модел „...” с рег.№ .... и „Мерцедес”-ът с рег.№ ......, но като тези МПС са придобити на чуждо име. Последните обаче не са станали собственост на св.Д. и св.М.Л., тъй като са придобити с престъпни средства и без техен принос и след като съдът изрично и правилно е приел, че са „придобитото от престъплението”, то е трябвало да ги отнеме в полза на държавата, а не да присъжда в тежест на подс.М. на тяхната равностойност като липсващи. В това отношение въззивното решение следва да бъде изменено от настоящата инстанция на основание чл.354, ал.1, т.3 от НПК, което е и в полза на подс.М., тъй като следва да отпадне присъждането на равностойността им. Съдът е следвало да се съобрази с практиката на ВС на РБ – ТР № 58/18.12.1986 г. по н.д.№ 36/1986 г. на ОСНК, ТР № 59/26.12.1986 г. по н.д.№ 44/1986 г. на ОСНК, ТР № 18/14.11.1977 г. по н.д.№ 13/1976 г. на ОСНК, ТР № 4/29.06.1976 г. по н.д.№ 69/1975 г. на ОСНК и по-нови – решение № 355/29.07.1987 г. по н.д.№ 373/1987 г.-ІІ н.о., решение № 231/17.05.2012 г. по н.д.№ 663/2012 г.-ІІІ н.о., решение № 288/22.07.2013 г. по н.д.№ 212/2013 г.-ІІІ н.о. и други.
Не така е обаче при лекия автомобил „Мерцедес”, модел „...”, за който съдът изрично е приел, че е продаден на 06.02.2007 г., но безкритично се е съгласил с отнемането му, постановено от окръжния съд, тъй като не било установено, че е продаден, което не е вярно и в разрез с горепосоченото (виж договор за покупко-продажба и заявление за промяна на регистрацията от 19.02.2007 г. от новия собственик Л. З., т.ІV, л.13 и 14 от ДП). При това положение незаконосъобразно е постановено отнемането на автомобила от това трето лице, нямащо нищо общо с прането на пари, а следва да се присъди равностойността му към момента на деянието – 6 600 лв. В тази насока следва да бъде изменено въззивното решение, а в останалата част по отношение на подс.М. то следва да остане в сила, като подадената от защитника му жалба следва да бъде оставена в останалата й част без уважение.
По жалбата на защитника на подсъдимия А. Л. :
Жалбата е бланкова и копие на въззивната жалба от защитника адв.М., като повторно се настоява авторството и вината на този жалбоподател да е изведена само от предположения и заради родствената му връзка с подс.М., негов син. Тези доводи са обсъдени от въззивния съд и с основание са отхвърлени като несъстоятелни.
Съдът е направил необходимия анализ на доказателствените материали и убедително е подкрепил приетото от окръжния съд, че не само като баща, но и като активен участник в престъпната дейност на подс.М. по чл.252 от НК подс.Л. е знаел какъв е произхода на средствата, които е събирал като лихви синът му от незаконно развиваната в посочения период банкова дейност. Като е принудил св.А. да подпише запис на заповед за 12 000 лв лихви в период, когато подс.М. е бил задържан, този жалбоподател е извършил едностранна сделка (налична конститутивна ценна книга на заповед, материализираща парично вземане – проф.О.Г., Търговски сделки, 2008 г.), по силата на която нему е следвало да се издължи тази сума, а и видно от представения пред апелативния съд препис от решение № 147 от 19.04.2013 г. по гр.д.№ 3327/2012 г. на районен съд-Перник, след като е бил обезсилен изпълнителният лист по този запис и е прекратено образуваното по него изпълнително дело, е предявил иск срещу В.А. за посочената в записа на заповед сума. Вярно е, че искът е отхвърлен (без да има данни дали цитираното решение е влязло в законна сила), но то е само в потвърждение на извода на съда, че с тази сделка е бил прикрит произхода на сумата като вземане на подс.М. от незаконно дадения на св.М.В. срещу високи лихви заем. Това е извършено с ясното съзнание за техния престъпен произход и няма превратност в изводите на съда. Показателни в това отношение са дори обясненията на самия Л., дадени в с.з. на 05.12.2012 г. пред първоинстанционния съд, където е пояснил, че сам е написал текста на записа на заповед при ясното съзнание, че с това задължава св.А. за 12000 лв, които синът му „им е дал, но имат проблеми да ги върнат”, като е оборено твърдението му те „да са семейни и на банката” според изводите на СИЕ. Въпреки това е било образувано изпълнително производство, водено е и гражданско дело, което показва упоритостта на подс.Л. да получи сумата по записа на заповед като реално дължима.
Доколкото второто деяние (закупуването на името на св.М.Л. и на подс.А.Л. на „Мерцедес”-а с рег.№ .... с договор за лизинг) е в съучастие с подс.М., няма основание за преповтаряне на становището на ВКС за процесуална издържаност на фактическите и правни изводи в проверявания съдебен акт. Както е прието и за подс.М., семейство М. и подс.А. Л. не са имали необходимите средства да закупят този автомобил, подс.М. е вписан като „трето задължено лице” по изплащане на дължимите се 24 вноски и съответните лихви и други плащания за застраховка на МПС, както и че този автомобил се е ползвал преимуществено от последния като негов собствен. По този начин се е стигнало до трансформиране на порочно добитите средства от лихварската дейност в законно притежаван автомобил, но като са прикрити действителните права върху него (правото на собственост на подс.М.), след което е изкупен от лизингодателя на името на майка му, но при посочените условия в лизинговия договор – чл.35 и 47 от същия (л.31-38, т.ІV от ДП), изяснено и в обясненията на подс.Л., дадени в цитираното по-горе съдебно следствие пред окръжния съд. Няма превратност или позоваване на предположения при извеждане на правно значимите факти от предмета на доказване спрямо този подсъдим, а и материалният закон е правилно приложен – чл.253, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, но като е оправдан да е осъществил деянието при условията на ал.3, т.2 на чл.253 от НК – два пъти сключил сделки, срещу което не е имало подаден въззивен протест и оправдаването е влязло в законна сила. Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за корекция на въззивното решение, особено в исканата от защитата на този жалбоподател насока.
Не е налице и явна несправедливост на наложеното на подс.Л. наказание. Отчетени са всички обстоятелства от значение за очертаване дължимата се тежест на определената му кумулативна санкция, като е отдадено преимущество на паричната пред лишаването от свобода, като изпълнението на последното е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила. Обществената опасност на деянието е отчетена в тежестта на предвидената в ал.4 на чл.253 от НК санкция, но особеното в случая в посока на завишаването й е осъществяване на деянията в период, когато са предприети действия от правозащитните органи за пресичане на предикатното престъпление, с което подс.Л. не се е съобразил. Дълго време двамата подсъдими са живели в едно домакинство (отчетено в икономическата експертиза) и очевидно последният не е искал да се лиши от облагите на престъпната деятелност на сина му, подс.М.. Поради това ВКС намира, че няма основание за смекчаване на наказателната отговорност на този жалбоподател и не е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК.
Няма оплакване във връзка с приложението на чл.253, ал.6 от НК, като е постановено той да заплати на държавата сумата от 12 000 лв, представляваща предмета на престъплението по п.1 от предявеното му обвинение. По този пункт обвинението е за самостоятелно осъществено от него деяние. По отношение на втория пункт за съучастието му с подс.М. важи казаното относно отнемането в полза на държавата на лекия автомобил „Мерцедес”, модел „......”, с рег.№ ........, регистриран на името на съпругата му М. Л., но чиято равностойност не следва да се заплаща, тъй като е наличен и незаконно придобит с престъпните средства от предикатното престъпление по чл.252, ал.1 от НК, макар и на името на последната, без тя да е привлечена към наказателна отговорност за това.
В останалата част въззивното решение като цяло е правилно и няма основание за отменяне или изменянето му и следва да остане в сила.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 и 3 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 221 от 09.07.2013 г., постановено по ВНОХД № 299/2013 г. от Софийския апелативен съд, както следва :
- ОПРАВДАВА подсъдимия С. А. М., със снета по делото самоличност, по обвинението му по чл.253, ал.5 вр.ал.4 вр.ал.3, т.2 вр.чл.20, ал.2 от НК за разликата над 312 000 лв до 369 300 лв като размер на трансформирано и прикрито незаконно придобито имущество;
- ОТМЕНЯ решението в частта му относно отнемането в полза на държавата на лек автомобил „Мерцедес”, модел „...”, с рег.№ ......., като ОСЪЖДА С. А. М. да заплати на държавата равностойността му в размер на 6 600 лв (шест хиляди и шестотин лева);
- ОТМЕНЯ решението в частта му, с която С. А. М. е осъден да заплати на държавата равностойността на лек автомобил „Мерцедес”, модел „....” с рег.№ ....... в размер на 42 000 лв и равностойността на лек автомобил „БМВ”, модел „...”, с рег.№ ......., с предишна регистрация рег.№ .... в размер на 16 500 лв, вместо което ОТНЕМА в полза на държавата лек автомобил „Мерцедес”, модел „...”, с рег.№ ..., регистриран на името на майка му М. Й. Л., ЕГН [ЕГН], както и лек автомобил „БМВ”, модел „...”, с рег.№ ....., регистриран на името на К. Я. Д. от С., ЕГН [ЕГН];
- НАМАЛЯВА размера на сумата, която С. А. М. е осъден да заплати на държавата като равностойност на липсващия предмет на престъплението с покупката на недвижимия имот в [населено място], област Перник, по нотариален акт № 25, том ІІ, рег.№ 1919, нотариално дело № 205/03.05.2007 г. на нотариус М. М. с район на действие на районен съд-Перник, рег.№ 063 на Нотариалната камара, от 73 800 лв на 36 900 лв (тридесет и шест хиляди и деветстотин лева);
- ОТМЕНЯ решението в частта му, с която С. А. М. е осъден да заплати на държавата сумата от 20 400 лв (двадесет хиляди и четиристотин лева) като равностойност на предоставено от В. В. Х. обезпечение на дадения му заем на парични средства в същия размер с договорна ипотека по нот.акт № 178, т.ІІ, рег.№ 3546, нот.дело № 344/2007 г. на нотариус рег.№ 062 Николай З. с район на действие на районен съд-Перник.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |