7 Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 17.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 15.06.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева Мария Славчева при участието на секретаря Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 698/2009 година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. А. Р. от гр.К. против въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 05. 02. 2009 год., по гр.д.№ 538/2008 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ са уважени предявените от ЕТ Т. Х. М., с фирма “Т. М.” срещу касатора, като ответник, обективно съдединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 265.88 евро, представляваща неизплатено възнаграждение по т.3.3 от сключен между страните договор за услуга, наименован “договор за посредничество при продажба на недвижим жилищен имот”, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.11.2007 год. до окончателното и изплащане и по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 531.75 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по т.4.1 от същия договор, заедно със следващата се законна лихва върху същата сума, считано от датата на исковата молба до окончателното и изплащане. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.51 ЗЗД. Твърдяните от касатора основания за касация по чл.281, т.3 ГПК са обосновани с несъответствие на изградените от решаващия съд фактически и правни изводи с доказателствения материал по делото, характера и целта на сключения между страните договор за посредничество и поетите от съконтрахентите задължения, поради което същият счита крайния правен извод, че е налице основание за ангажиране договорната му отговрност за обезвреда съобразно договорената неустоечна клауза за незаконосъобразен - изграден при отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.92, ал.1 ЗЗД. Извън развитите доводи срещу този извод на въззивния съд, подробни съображения срещу законосъобразността на отказа на К. да зачете въведеното в хода на делото правопогасяващо възражение за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречието и с добрите нрави, не се съдържат в касационната жалба. Доколкото, обаче, формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК конкретни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване касаят именно последното и чрез тях е наведено касационно основание за нарушение на чл.26, ал.1 ЗЗД, то следва да се приеме, че общо поддържаното от касатора оплакване за неправилност обхваща и последното . Ответната в касационното производство страна е възразила по основателността на касационните основания. Излагайки подробните си съображения за характера на договорената неустойка и обезщетяваните с нея вреди от неизпълнението, които според същите са различни от забавеното плащане на уговореното възнаграждение, ответникът в касационното производство обосновава правилността на изградения правен извод за дължимост на претендираната неустойка, поради което иска решението на К. да бъде оставено в сила. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилоността на обжалваното решение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: С определение № 135 от 11. 03. 2010 год., постановено по настоящато дело въззивното решение на К. е допуснато до касационен контрол на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, в частта му, касаеща иска с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД по поставените от касатора въпроси на материалното право - за възможността в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗЗД наред с реалното изпълнение на паричното задължение и на обезщетението за забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна неустойка за неизпълнение, както и за критериите, при които неустойката за неизпълнение следва да се преценява, като противоречаща на добрите нрави. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отмени първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част и произнасяйки се по въззивната жалба на ищеца ЕТ М. да уважи предявения при условията на чл.103 ГПК/ отм./ срещу Д. Р. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД Кюстендилският окръжен съд е приел за доказано твърдяното от ищеца ЕТ М. виновно неизпълнение на задълженията на ответника, като възложител, произтичащи от сключения между страните на 14. 08. 2007 год. договор за посредничество при продажбата на недвижим жилищен имот, обуславящо ангажиране договорната отговорност на последния за обезвреда в рамките на уговорената с т.4.1 неустойка за неизпълнение. Поради възприета основателност на направеното от ответника в хода на делото възражение, основано на чл.92, ал.2, пр.1 ЗЗД решаващият съд е намалил така уговорената между страните неустойка за неизпълнение до размера на присъдената сума, като е счел, че същата е прекомерно завишена спрямо дължимото на посредника възнаграждение и крайната получена от възложителя, като собственик, цена на продадения обект, от която последното е изцяло обусловено и с която в този смисъл е било съизмеримо по волята на съконтрахентите. Позовавайки се на вида на обезпеченото с договорната неустойка конкретно задължение на продавача- възложител, посочено в т.4.1 от процесния договор - да уведоми посредника преди сключване на договора за продажба с осигурения от него купувач, което според изложените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения е различно от задължението за заплащане на дължимото възнаграждение по т.3.1 и т.3.2, както и на присъщата на тази неустойка санкционна функция, въззивният съд е отрекъл да е основателно въведеното от ответника правопогасяващо възражение за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречието и с добрите нрави, обосновано с породеното от компенсаторния и характер двойно изпълнение на едно и също задължение, водещо до неоснователно обогатяване на кредитора. Решението е неправилно. С влязъл в сила съдебен акт по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на договореното посредническо възнаграждение въззивният съд е приел, че ответницата, като възложител е неизправна страна по сключения между страните на 14. 08.2007 год. договор за посредничество № 20, правната същност на който, като вид двустранен нерегламентиран изрично от закона договор е изяснена в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 503 / 25.01.2010 год., по т.д.№ 260/2009 год. на І т.о. на ВКС, което в тази си част изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Поради това и основаният спор между страните в настоящето производство всъщност се свежда до действителността на уговорената с т.4.1 от договора неустоечна клауза, предвиждаща наред със задължението по т.3.2 от договора за заплащане на възнаграждение на посредника в размер на 2.5% от пазарната цена на имота, вкл. и при осъществена без участието му, но с предложен от него купувач продажба / т.3.3./ и заплащане на компенсаторна неустойка при извършена от възложителя без посредника сделка / “скрита сделка”/ в размер на 5% от първоначалната пазарна цена на закупуваното жилище, такава, каквато е посочена в договора за посредничество, както и до възможността да бъде кумулирана компенсаторната неустойка с иск за реално изпълнение. Основателно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на закона. При обосноваване на крайния си правен извод за неоснователност на въведеното от ответника правопогасяващо възражение за нищожност на съдържащата се в договора неустоечна клауза, основано на чл.26, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД решаващият съд неправилно е възприел фактите по делото, касаещи вида и характера на сключения между страните договор, наименован от същите ”за посредничество при продажбата на недвижим имот”, поради което изграденият правен извод, че поетото от възложителя задължение по т.4.1 от същия е нетносимо към задължението на последния да заплати на посредника договореното възнаграждение е необоснован и в нарушение на чл.20 ЗЗД. Видно от съдържанието на т.4.1 и т.4.2 от процесния договор ако възложителят продаде имота на купувач осигурен от посредника, без да го уведоми т.е. осъществи “скрита сделка”, то той дължи на последния неустойка в размер на 5% върху първоначалната пазарна цена посочена в същия, като тази неустойка се дължи и при сключена продажба с посочените в т.3.3. лица. В т.3.2, обаче, към която т.4.2 препрараща изрично е уточнено от съконтрахентите, че дължимото от възложителя възнаграждение на посредника, определено в т.3.1. от договора за посредничество в размер на 2.5% от пазарната цена на имота, но не по- малко от 250 лв., се следва и при осъществена без участие на последния продажба т.е. “скрита сделка”, щом купувачът се явява предложено от изпълнителя лице, вписано в картата за оглед, вкл. негов близък или друго свързано лице по см. на § 1, ал.1, т.1 от ДР на ТЗ или се сключи друг вид договор с тези лица, даващ им право за ползване на обявения за продажба недвижим имот. Следователно тълкувано по правилата на граматическото и логическо тълкуване съдържанието на текста на отделните договорни клаузи на т.3.2, т.3.3. и т.4.1 от процесния договор и не дава основание да се приеме, че с уговорената неустойка за неизпълнение страните са обезпечили изпълнението на задължение различно по своята същност от основното задължение на възложителя - да заплати възнаграждение на посредника за осъществената от него услуга-предложен купувач, с който по надлежния ред е сключен окончателен договор за продажба, както и че със същата се цели да бъдат обезщетени различни от настъпилите при евентуално неизпълнение на задължението за заплащане на договореното възнаграждение, вреди. Обстоятелството, че между съконтрахентите е налице постигнато съгласие, договореното за предоставената от посредника услуга възнаграждение да е дължимо и при сключването на “скрита сделка”, означава, че същата не е изключена от тях като възможност, но осъществяването и поражда за възложителя същата правна последица, както и сключеният със знание на посредника предварителен договор с предложен от него купувач-плащане на договореното възнаграждение. Или неуведомяването на посредника за “скритата сделка” няма характер на самостоятелно задължение, съществуващо извън основното, функционално обусловено от задължението на последния да предложи потенциален купувач на собственика на имота, насрещно задължение на възложителя - да плати уговореното възнаграждение при осъществена по надлежния ред продажба на имота с осигурения в изпълнение на посредническия договор купувач, т.е. при постигнат конкретен резултат от процесния договор. От своя страна отсъствие на поето с клаузата на т.4.1 от така сключения договор за посредничество при продажбата на недвижим имот конкретно самостоятелно задължение за неизпълнението на което е уговорена процесната неустойка, изключва и действителността на неустоечната клауза, тъй като същата, поради начин на формиране и преследвана цел, водеща единствено до неоснователно обогатяване на посредника, се явява в противоречие с добите нрави. Въпросът, обаче, за критериите, при които неустойката за неизпълнение следва да се преценява, като противоречаща на добрите нрави, обусловил в разглеждания случай допускане на касационното обжалване е разрешен по задължителен за съдилищата в страната начин с т.3 на постановеното в хода на разглеждане на настоящия правен спор ТР на ОСТК на ВКС № 1/ 15.06.2010 год., поради което не следва отново да бъде обсъждан. Обстоятелството, че даденото от К. разрешение на същия е в противоречие с възприетото с ТР № 1/2010 год. на ОСТК на В. разбиране, според което условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат не само от нейните функции, но и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, обуславя и основателността на исканата отмяна на въззивния съдебен акт, предмет на подадената касационна жалба. Видно от съдържанието на сключения договор в случая принципът на справедливост е нарушен. Налице е не само от безспорното несъответствие между размера на уговорената неустойка и очакваните при сключване на договора вреди за кредитора, произтичащи от неизпълнение на конкретното договорно задължение, но така, както тази неустойка е уговорена, тя излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като целяща единствено повторно възнаграждаване на кредитора – посредник за осигурения от него купувач, води до неоснователното му обогатяване, което е в противоречие с добрите нрави. От своя страна нищожността на неустоечента клауза изключва наличието на валидно възникнало в полза на ищеца вземане на неустойка за неизпълнение, което същият би могъл успешно да претендира по реда на чл.92, ал.1 ЗЗД и като не е съобразил горното К. неправилно е приложил закона Що се касае до другия поставен от касатора въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, то с оглед приетата нищожност на неустоечната клауза е необходимо единствено да се посочи, че кредиторът има право на неустойка само, ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този см. когато договорената неустойка е компенсаторна, в едновластна преценка на кредитора в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за пълното неизпълнение на длъжника компенсаторна неустойка. Касаторът не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, поради което не му се присъждат такива, възлизащи на сумата общо от 50.80 лв.. Водим от тези съображения и на осн. чл.293 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 05.02.2009 год., по гр.д.№ 538/2008 год., в частта му, в коя е осъдена Д. А. Р. от гр.К. да заплати на ЕТ Т. Х. М., упражняващ търговска дейност под фирма „Т. М.”, гр.К. сумата 531.75 евро / петстотин тридесет и едно евро и седемдесет и пет евроцента/, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по т.4.1 от сключен между страните на 14.08.2007 год. договор № 20 за посредничество при продажба на недвижим жилищен имот, заедно със законната лихва върху същата сума, считано от 23.11.2007 год. до окончателното и изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради нищожност на неустоечната клауза, предявеният от ЕТ Т. Х. М., упражняващ търговска дейност под фирма „Т. М.”, гр.К. против Д. А. Р. от гр.К. иск за сумата 531.75 евро / петстотин тридесет и едно евро и седемдесет и пет евроцента/ - неустойка за неизпълнение по договор за посредничество при продажба на недвижим жилищен имот № 20/ 14. 08.2007 год.. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд е влязло в сила. РАЗНОСКИТЕ остават за страните, така както са направени. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: