Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр. София, 05 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 690 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия Г. Н. И. против въззивно решение № 94/10.05.2016 г., постановено по внохд № 28/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата, допълнението към нея, изготвено от защитника адв.Ю. Г. и постъпилото по реда на чл.351 ал.3 от НПК допълнение от новоупълномощения за настоящото производство защитник адв. П. К. са наведени всички касационни основания. Според защитата въззивният състав не е направил пълна и задълбочена оценка на доказателствата, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като е игнорирал и е изопачил някои от тях. Твърди се, че второинстанционният съд освен, че е допуснал да се произнесе по обвинение, което е за несъставомерно деяние, но същото е повдигнато и с обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК – обстоятелствената част не съдържа никаква информация, а в диспозитива не е посочено къде И. е държал процесните наркотични вещества и прекурсори, като словесното описание не отговаря на правната норма на вменените във вина престъпления. В нарушение на принципа за разкриване на обективната истина и начина на изграждане на вътрешното убеждение на съда въззивният състав е възприел доказателства, без същите да са събрани по изискуемия от НПК ред, не е обсъдил направените възражения относно тяхната недопустимост и е възпрепятствал възможността за събирането на нови доказателства. Посочено е, че липсват доказателства, които да сочат пряко, че подсъдимият лично е държал наркотичните вещества, прекурсорите и съоръженията за синтез, а още по малко това да е било с цел разпространение. От една страна, изобщо не било налице съставомерност на деянията, а от друга – от събрания по делото негоден доказателствен материал, при допуснати множество съществени процесуални нарушения на досъдебната и съдебната фаза, обвинението е останало недоказано. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане или да се измени решението като се намалят наложените наказания. В съдебно заседание подсъдимият И. и защитникът му адв.К. поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда от 30.09.2015 г., постановена от Окръжен съд – Варна по нохд № 1579/2014 г. подсъдимият Г. Н. И. е признат за виновен в това, че на 01.08.2014 г. в [населено място], без надлежно разрешително е държал: - високорискови наркотични вещества с цел разпространение, поради което и на основание чл.354а ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лв. - прекурсори, съоръжения и материали предназначени за синтез на наркотично вещество – амфетамин, поради което и на основание чл. 354а ал.1 изр.2 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лв. - високорисково наркотично вещество марихуана на обща стойност 2,16 лв., поради което и на основание чл.354а ал.3 т.1 пр.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 30 000 лв.. На основание чл.68 ал.1 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи изцяло и отделно наложеното му с одобрено от съда споразумение по нохд № 289/2014 г. на Специализирания наказателен съд общо най-тежко наказание от две години и единадесет месеца, при първоначален строг режим в затвор. С присъдата съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 1 403,76 лв.. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 28/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда като е намален размера на наложеното на И. наказание за престъплението по чл.354а ал.1 изр.2 от НК, както и на определеното му при условията на чл.23 от НК общо най-тежко наказание от пет на четири години лишаване от свобода и размера на присъединената на основание чл.23 ал.3 от НК глобата от 30 000 лв. на 25 000 лв.. В касационната жалба и представените към нея две допълнения е отразено предимно изразеното несъгласие от страна на защитата с фактите, приети от предходните съдебни инстанции, което е съпроводено и с констатацията, че те не се установяват от доказателствата по делото. Изложените общи изрази, цитирането на норми от НПК и на принципни положения от теорията е пречка касационният съд да извърши дължимата проверка на атакуваното решение. В този смисъл жалбата следва да бъде разгледана, доколкото в нея са посочени конкретни оплаквания, обуславящи съответното касационно основание. След проверка на съдържанието на обвинителния акт, ВКС не констатира обстоятелствената му част да страда от претендираната непълнота на факти и обстоятелства. Детайлно са посочени точните адреси на обитаваното от И. жилище и на стопанисвания в близост до него гараж, в които са намерени и иззети процесните наркотични вещества, прекурсори и съоръжения за синтез. В този смисъл в диспозитива на прокурорския акт е напълно достатъчно отразеното, че вменените във вина подсъдимия деяния са осъществени „във В.”. Не отговаря на действителното положение и твърдението на защитата, че очертаните словесни признаци на деянията не са в съответствие с правната норма, под която са подведени. Според настоящия касационен състав обвинителния акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното съдебно производство е изпълнен с необходимото съдържание относно времето, мястото и начина на извършване на престъпленията, за които срещу И. са повдигнати три обвинения, което е в съответствие с изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК и на тълкуването дадено с ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Неоснователни се явяват и доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила при повдигане на обвинението, които да са довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия, тъй като той бил лишен от защитник в голяма част от досъдебната фаза на процеса. Действително в случая първите действия по разследването – извършения оглед, последван непосредствено след това от претърсвания и изземване, са осъществени на 01.08.2014 г. в присъствието на И., но той е привлечен в качеството му на обвиняем на 25.11.2014 г., когато вече е представляван от защитник. От една страна, съгласно разпоредбата на чл.97 ал.1 от НПК защитникът може да участва в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем. На досъдебното производство подсъдимият не е бил задържан. От друга страна, в нормата на чл.219 ал.2 от НПК лицето може да бъде привлечено в качеството му на обвиняем със съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него. Според касационния състав визираната разпоредба има предвид не всяко действие по разследването, а само такова, което е насочено срещу лицето. Същевременно с това използвания израз „може”, не означава, че разследващият орган е длъжен, още повече, че в настоящия случай към момента на осъществяване на претърсванията не са били установени нито вида, нито точното количество на иззетите прахообразни вещества, т.е. имало е нужда от технологично време за конкретизиране на тяхното съдържание и тежест, за да се прецени дали има достатъчно доказателства относно виновността на И. в извършване на престъпление от общ характер. Ето защо касационният състав приема, че водещият разследването е осигурил спазването на правата му, поради което възражението, свързано с допуснати нарушения при провеждане на процесуално-следствените действия, предхождащо привличането му като обвиняем, се явява несъстоятелно. Не на последно място, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.7 от НПК съгласно, която съдебното производство заема централно място в процеса, а досъдебното има само подготвителен характер. Гореизложеното се явява в подкрепа и на разбирането на касационната инстанция, че не би могло да се приеме, че протоколите от извършените действия по разследването не следва да бъдат използвани при изграждане на възприетата от съдилищата фактическа обстановка. Същите са осъществени при условията на неотложност, но тъй като са спазени изискванията за предоставянето им пред съдия са одобрени и по този начин е предопределена тяхната процесуална годност. Видно от протокола на проведеното единствено въззивно заседание действително второинстанционният съд не е разяснил правата на подсъдимия. И. е бил представляван от защитник, предоставена му е възможност и е дал допълнителни обяснения, изразил е своята лична оценка по време на съдебните прения за събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, изразил е и своето окончателно отношение към обвинението в предоставената му последна дума, т.е. дори да не е отразено в протокола, че съдът е разяснил правата на подсъдимия, то въззивният съд в максимална степен е гарантирал тяхната реализация на практика, поради което не би могло да се приеме, че е нарушено правото му на защита. На следващо място не може да се приеме, че с отказа да се допуснат исканите от защитата на подсъдимия доказателства, апелативният съд е нарушил правото на защита на И.. Принципно съдът не е задължен да събира всякакви доказателства, поискани от страните, а само тези, които биха допринесли за изясняването на предмета на доказване. В случая основателно е било отклонено искането за назначаването на нова физикохимическа експертиза, доколкото поставените въпроси от значение за установяване на обстоятелствата по делото са били изяснени от назначената на досъдебното производство тройна ФХЕ, чието заключение съобразно разпоредбата на чл.282 ал.1 от НПК е прочетено от първоинстанционния съд и след изрично заявено съгласие от страна и на двамата защитници е приобщено към доказателствения материал по делото. Мотивирано въззивният състав е отказал да бъдат допуснати в качеството им на свидетели и поемните лица, присъствали на извършените процесуално следствени действия. Изложените в този смисъл подробни съображения се възприемат изцяло и от настоящия състав, още повече, че в искането е липсвало точно формулирано становище относно необходимостта от провеждане на техния разпит, предвид факта, че те са подписали протоколите за осъществените претърсвания и изземвания без каквито и да било възражения. Не отговаря на действителното положение и оплакването, че не е разпитан в съдебно заседание „основен свидетел на прокуратурата Ш.” /очевидно защитата има предвид свидетеля В. П. Ш./. След подробния разпит на свидетеля на проведеното открито съдебно заседание на 13.09.2015 г. пред първоинстанционния съд, във възивното производство нито е имало искане за допълнителен разпит на същия, нито това се е налагало за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване. Несъстоятелно е и твърдението за допуснати нарушения при разпита на свидетеля Ш. на досъдебното производство, относно обстоятелството, че „въпросите са му били задавани от съдията”. В протокола изрично е отразено, че на „зададените въпроси от следователя свидетелят отговори, както следва”, като според касационната инстанция, задаването на въпроси от съдията, въпреки че делото не му се предоставя при провеждането на разпит на свидетел на досъдебното производство, не представлява нарушение на процесуалните правила. С оглед на гореизложеното касационния състав приема, че не са налице процесуални нарушения още по-малко такива от категорията на съществените при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд относно доказаността на трите обвинения. Извършената касационна проверката не сочи въззивното решение да е било постановено в нарушение на принципите, регламентирани в НПК. Варненският апелативен съд е приел фактическите положения за установени при съблюдаване на процесуалните правила, направил е собствен анализ и преценка на доказателствените материали, които не е тълкувал превратно, изопачено или изолирано. В съответствие с процесуалните си задължения въззивният съд е обсъдил с достатъчно внимание и задълбоченост направените пред него възражения, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Доколкото при проверката на въззивното решение не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, няма законово основание да се приеме, че при издържания анализ на доказателствата въззивният съд е направил неверен извод относно приложимия материален закон. Обективираните и установени чрез доказателствената съвкупност действия на подсъдимия законосъобразно са получили своята материалноправна оценка като престъпления, подведени по съответната правна норма. В случая наличието на специалната цел, а именно – разпространение, се установява не само от наличието на държаните различни по вид наркотични вещества, макар и в малки количества, но и от множеството полиетиленови пакетчета, както и от установените на практика продажби – замени срещу дизелово гориво със св.Ш., които не са инкриминирани. Действително всички извършени процесуално следствени действия – оглед, претърсвания и изземвания са осъществени в ранните часове на 01.08.2014 г., която дата е и посочена в обвиненията като времето, през което подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните наркотични вещества, т.е. би следвало да се приеме, както твърди защитата, че подсъдимият не е осъществявал тази власт в момента на откриването им от органите на полицията, тъй като вече е бил задържан. Според касационният състав горепосочените обстоятелства не правят деянията несъставомерни. В конкретния казус И. е присъствал лично на извършените процесуално следствени действия, полицейските служители са го забелязали в управлявания от него лек автомобил и са се легитимирали едва след като той е спрял колата, отключил е гаража и е влязъл в него, т.е. задържането му във времето е последващ факт спрямо инкриминираните деяния и не е свързан с тяхното авторство. Същевременно с това следва да се има предвид, че в наказателно правен аспект упражняването на трайна фактическа власт върху предмета на престъплението не е еднозначно с обикновеното държане във физическия смисъл на думата. В случая от доказателствата е обективирана връзката на подсъдимия с откритите в автомобила, гаража и дома му наркотични вещества и предмети за тяхното производство. По делото не се установява настоящата му вече съпруга – А. А. или наемодателят на гаража да са имали каквото и да било отношение към тях, поради което неоснователно се явява и поддържаното възражение от защитата за обективна несъставомерност на деянията. В заключение следва да се добави, че неоснователно се явява и оплакването на защитата за неправилно приложение на материалния закон предвид отказа на предходните съдилища да приложат разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Ниската стойност на предмета на всяко едно от трите престъпления не е достатъчна да обоснове приложението на визираната разпоредба. Самият факт, че И. е държал наркотични вещества с цел разпространение, прекурсори и материали, предназначени за синтез на наркотични вещества, както и факта че, деянията са осъществени в изпитателния срок на предходно осъждане /за участие в организирана престъпна група и в изпълнение на решение на организирана престъпна група е придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества/, само няколко месеца след одобряване на постигнатото споразумение, изцяло изпълват изискуемия критерий относно степента на обществена опасност на извършеното от И., което обуславя престъпния му характер. Наложените на подсъдимия наказания за всяко едно от трите престъпления е справедливо индивидуализирано, съобразено е с тежестта на престъпното деяние и с характера на засегнатите обществени отношения. В жалбата, в допълненията към нея и в съдебно заседание от страна на защитата не се посочиха каквито и да било обстоятелства, които да не са били взети предвид от предходните инстанции или да е недооценено тяхното значение. Разглеждането на делото по реда на чл. реда на чл.371 т.1 от НПК пред първоинстанционния съд никога в съдебната практика не се е възприемало като смекчаващо отговорността обстоятелство, още повече, че в случая е дадено съгласие за прочитане на показанията само на двама от свидетелите и на едно от заключенията на назначените на досъдебното производство експертизи. Осъществената редукция на наказанието от страна на въззивния съд е достатъчна, като с оглед изградените престъпни навици на подсъдимия и проявеното незачитане на законовия ред допълнителна проява на по-голямо снизхождение би била необоснована и несправедлива. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 94/10.05.2016 г., постановено по внохд № 28/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: