3 Р Е Ш Е Н И Е №27 гр. София,21.03.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 502 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. С., [населено място] срещу решение № 95 от 17.01.2011г. по гр. д. № 1472/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1381 от 31.03.2009г. по гр. д. № 537/2008 г. на Софийски градски съд, за признаване за установено по искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ и чл. 71 ТЗ, предявени от „Ч. Б. Г., И..” /C. B. G., I../, САЩ, че ответникът В. С. С. не притежава качеството на акционер в [фирма], [населено място], с последващо наименование [фирма]. Касаторът В. С. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при наличие на отменителните основания на чл. 281, т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание поддържа, че решенията са недопустими, поради настъпило заличаване в търговския регистър на ответното акционерно дружество. Ответникът „Ч. Б. Г., И..”, САЩ, чрез процесуалните си представители, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор и защита и в проведеното открито съдебно заседание, като иска оставянето на обжалваното решение в сила и присъждане на разноски по делото. По отношение на ответника по касацията [фирма] /в ликвидация/, с предишно наименование [фирма], производството по делото е прекратено с влязло в сила определение, поради заличаването му от търговския регистър, след приключило производство по ликвидация. С определение № 179/ 14.03.2011г. по т.д. № 502/ 2011г. ВКС, ТК, състав на II ТО е допуснал касационно обжалване за произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Предявени са при условията на пасивно субективно съединяване отрицателни установителни искове срещу В. С. и [фирма] / [фирма]/, за установяване, че ответникът В. С. С. не притежава качеството на акционер в [фирма] / [фирма]/. Правният интерес от провеждането на исковете е обоснован с твърдението, че ищецът и ответникът С., извеждат качеството си на акционери в С.” АД / [фирма]/ въз основа придобиването на правата на едни и същи праводатели, поради което правата на страните по делото са взаимоизключващи се. Поддържа се, че претендираното от С. право на членство в [фирма] / [фирма]/ застрашава правото на ищеца, зависещо от несъществуването на спорното право, отречено с иска, като правното положение на ищеца се смущава и от факта, че С. атакува всяко решение на ОС на акционерното дружество с твърдението, че той именно е легитимираният акционер, който е следвало да бъде поканен за участие в съответното Общо събрание на акционерите. За да достигне до извода за основателност на предявените искове, съдът е приел, че временните удостоверения, с които касаторът С. се легитимира като акционер в [фирма] / [фирма]/, са нищожни, тъй като не са подписани от изрично и лимитативно определените в чл.167, ал.1 ТЗ /редакция ДВ бр.48 от 1991 г./ лица, което води до нищожност и на извършените джира. Посочено е, че джирата, поради бланковия си характер, отнемат белезите на поименните акции на заповедни книги, променяйки ги в ценни книги на приносител. Като основателен е преценен и доводът за нищожност на джирата, поради отсъствието на предхождащи или съпътстващи ги каузални отношения. С определение от 25.02.2013г. по настоящото дело, влязло в сила на 05.03.2013г., производството по делото е прекратено по отношение на ответника [фирма] /в ликвидация/, с предишно наименование [фирма], поради липсата на правосубектност – заличаване на търговското дружество от търговския регистър, с оглед приключило ликвидационно производство. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че производството по иска срещу В. С. е недопустимо. Наличието на правен интерес от търсената с установителен иск защита е изрично изведено в чл.97, ал.1 ГПК /отм./ като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Интересът от защита по всеки установителен иск е конкретен и следва да е налице по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора. В настоящия случай ищецът обосновава интереса си от отричането на членственото правоотношение на С. в ответното акционерно дружество, като способ за защита на своето членство в същото търговско дружество. Със заличаването, обаче, на акционерното дружество от търговския регистър, се прекратяват членствените правоотношения между акционерите и дружеството. Със загубване на качеството си на акционер в заличеното акционерно дружество, за ищеца отпада посочения от него интерес от защита спрямо С. на членствените му права, тъй като същите вече не съществуват, поради липсата на правосубектност на другата страна по правоотношението. С оглед горното, предявеният от „Ч. Б. Г., И..”, САЩ, срещу касатора, В. С. С., иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че последният не притежава качеството на акционер в заличеното по време на висящността на спора търговско дружество - [фирма] /сега [фирма]/, е недопустим, поради липсата на правен интерес, дори да се приеме, че такъв е бил налице към момента на предявяване на иска, поради което постановените решения следва да бъдат обезсилени, а производството по иска - прекратено. Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направени за настоящото производство разноски в размер на 87,10 лева, представляващи заплатени държавни такси за допускане на касационното обжалване и за разглеждане на касационната жалба. Водим от горното, на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 95 от 17.01.2011г. по гр. д. № 1472 / 2009г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила решение № 1381 от 31.03.2009г. по гр. д. № 537/2008 г. на Софийски градски съд, за признаване за установено по иска с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, предявен от „Ч. Б. Г., И..” /C. B. G., I../, САЩ, против В. С. С., че ответникът В. С. С. не притежава качеството на акционер в [фирма] със седалище [населено място], ЕИК[ЕИК], с последващо наименование [фирма], като ПРЕКРАТЯВА производството по иска, поради неговата недопустимост. ОСЪЖДА „Ч. Б. Г., И..” /C. B. G., I../, САЩ, със съдебен адресат- адвокат С. Ч. и адвокат В. Б., [населено място], [улица], партер, да заплати на В. С. С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адресат- адвокат Б. Б., [населено място], [улица], сумата от 87,10 лева, направени разноски в настоящото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.