3 Р Е Ш Е Н И Е № 225 София, 05.04.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 375/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му юрк. Г. И., против решението от 16.12.2009 г. по гр.д. № 2894/2008 г. на Софийски градски съд, ВО, ІV- Г състав, с което е оставил в сила решението от 07.07.2005 г. по гр.д. № 501/2005 г. на Софийски районен съд, 67 състав, в частта за уважаване на предявените от С. М. Р. против касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, третия за сумата 2808 лв., ведно със законната лихва, присъдени в полза на ищцата разноски 150 лв. и по сметка на съда 173 лв. държавна такса, и след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлената част по третия иск за разликата над 2808 лв. до 3369,60 лв. е присъдил тази разлика, равняваща се на 561,60 лв. върху тази сума, считано от 29.06.2007 г. до окончателното й изплащане, както и 360, 48 лв. разноски в полза на ищцата, и по сметка на съда 33,70 лв. държавна такса. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила- касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Ответницата по жалбата С. М. Р. изразява становище в писмен отговор за неоснователност на жалбата. С определение № 247 от 28.02.2011 г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса относно изискванията по отношение обясненията по чл. 193 ал. 1 КТ. За да постанови обжалваното решение при повторно въззивно разглеждане на делото Софийски градски съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата е извършено в нарушение на чл. 193 ал. 1 КТ, тъй като писмените й обяснения не са дадени с оглед образувано срещу нея дисциплинарно производство, а касаят вътрешна проверка. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в решенията по гр.д. № 1235/2002 г., гр.д. № 2460/2002 г., гр.д. № 1458/2002 г., и трите на ВКС, ІІІ г.о. Законът не предвижда образуване на дисциплинарно производство, в което да се искат обясненията. За да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193 ал. 1 ГПК е достатъчно обясненията на работника или служителя да са относно нарушението, за което е наложено наказанието, и да са достигнали до работодателя, за да може да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с нарушението. В този смисъл е и разрешението, дадено с постановени решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, които служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата- по гр.д. № 1687/2009 г. , гр.д. № 301/2009 г. гр.д. № 799/2009 г. на ІІІ г.о., по гр.д. № 826/2009 г., гр.д. № 1917/2010 г. на ІV г.о.. и др. Касационната жалба е основателна. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че относно нарушенията, описани в п. 1 и 2 на на заповедта за уволнение № 2464/25.11.2004 г. , са изискани и дадени от ищцата писмени обяснения на 06.10.- 08.10.2004 г., които са били приложени към доклада за проверка № 53/03.11.2004 г. на Управление „Вътрешен контрол” в банката и посочени в мотивите на заповедта. Без значение е, че обясненията са дадени през време на проверката. Изискването по чл.193 ал. 1 КТ за приемане на писмените обяснения на работника е изпълнено по отношение на тези нарушения, описанието на които в заповедта е в съответствие с разпоредбата на чл. 195 ал. 1 КТ, а изводът на въззивния съд в противен смисъл е неправилен. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество от ВКС. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищцата като „специалист индивидуално банкиране” във Филиал Б. София Руски паметник е изготвила договори за кредитни карти през 2004 г. без да е изискала задължителните документи за тяхното издаване- искане, семеен бюджет, копия на лична карта, документи за доходите на клиентите, не е идентифицирала клиентите, с което е нарушила установените в банката- ответник по исковете правила за издаване на кредитни карти и проверка на клиентски данни, с които е била запозната. Създала е условия за неоснователно облагодетелстване на трети лица за сметка на банката и за причиняване на щети при евентуално непогасяване на задълженията по тези кредитни карти. Осъществени са фактическите състави по чл. 187 т. 3 предл. второ и т. 8 предл. първо КТ. Касае се за тежки дисциплинарни нарушения, отнасящи се за голям брой договори за големи суми, които обуславят налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. Исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК ответницата по касация следва да заплати на касатора разноски- адвокатско възнаграждение за инстанциите, в които е защитаван от юрисконсулт, в размер на 1408,68 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 16.12.2009 г. по гр.д. № 2894/2008 г. на Софийски градски съд, ВО, ІV- Г състав, в уважената част по исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, законната лихва и присъдените в тежест на ответника по исковете държавни такси и разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. М. Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] , ап. 98, против [фирма], [населено място], пл. „Св.Неделя” № 7, искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 2464/25.11.2004 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 3369,60 лв., ведно със законната лихва. ОСЪЖДА С. М. Р. да заплати на [фирма] разноски в размер на 1408,68 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: