Р Е Ш Е Н И Е № 104 София, 22 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 207 по описа за 2013 година. Главният прокурор е направил искане за възобновяване на нохд № 1239/12 г. по описа на Районния съд – гр. Враца, отмяна на постановеното по него определение и връщане на делото за ново разглеждане. Възразява се, че са налице условията на чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.1 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от прокурора при Върховната касационна прокуратура. Осъденият редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: В производство по реда на чл.382 НПК, с определение № 268 от 30.10.2012 г. по нохд № 1239/12 г. Районният съд – гр. Враца одобрил постигнатото между прокурора и защитата на подсъдимия Г. И. З. споразумение и прекратил производството по делото. З. е осъден, както следва: на основание чл.343б, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 НК - на една година лишаване от свобода, с отлагане изпълнението на същото за срок от три години и на глоба в размер на 100 лева; на основание чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.54 НК – на една година лишаване от свобода, условно за срок от три години; на основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо наказание, най-тежкото, а именно – една година лишаване от свобода, условно за срок от три години, както и глоба в размер на 100 лева. Определението влязло в сила на 30.10.2012 г. – чл.412, ал.2, т.1, във връзка с чл.382, ал.9 НПК и не е проверявано по касационен ред. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. С искането се възразява срещу приложението на чл.66, ал.1 НК, като се твърди, че не са били налице условията за това, тъй като З. е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер – с присъда по нохд № 1745/06 г. по описа на РС-гр.Враца и не е реабилитиран по чл.88а, ал.4 НК за всички осъждания. Данните по делото указват, че З. е осъждан, както следва: 1. с присъда, влязла в сила на 22.02.2001 г., по нохд № 1080/00 г. на ВРС, за деяние, извършено в периода от 20.08.2000 г. до 12.09.2000 г., на основание чл.327, ал.1 НК на глоба в размер на 50 лева; 2. с присъда, влязла в сила на 15.10.2003 г., по нохд № 573/03 г. на ВРС, за деяние, извършено на 15.03.2003 г., на основание чл.343б, ал.1 НК на глоба в размер на 300 лева; 3. с присъда, влязла в сила на 06.09.2005 г., по нохд № 2408/05 г. на СРС, за деяние, извършено на 27.08.2005 г., на основание чл.325, ал.1 НК на пробация, включваща пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1,2 и 6 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и безвъзмезден труд в полза на обществото за 300 часа; 4. с присъда, влязла в сила на 31.10.2006 г., по нохд № 1745/06 г. на ВРС, за деяние, извършено на 24.10.2006 г., на основание чл.343б, ал.2 и чл.343г НК на три месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години, на глоба в размер на 100 лева и на три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство; 5. с присъда, влязла в сила на 15.10.2007 г., по нохд № 1133/07 г. на ВРС, за деяние, извършено на 21.06.2007 г., на основание чл.343б, ал.2 и чл.343г НК, на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца и поправителен труд при 15% удръжки от месечното трудово възнаграждение за срок от 3 месеца; лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; 6. с присъда, влязла в сила на 10.03.2010 г., по нохд № 1583/09 г. на ВРС, а) за деяние, извършено на 26.08.2009 г., на основание чл.325, ал.2 НК на пробация, включваща пробационните мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и при периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и поправителен труд при месечни удръжки от трудовото възнаграждение в размер на 10% за срок от 6 месеца; б) за деяние, извършено на 26.08.2009 г., на основание чл.216, ал.4 НК на глоба в размер на 100 лева; на основание чл.23, ал.1 НК е наложено най-тежкото наказание – пробация, с очертаните по-горе параметри относно пробационни мерки, срокове и периодичност. Това наказание е изтърпяно на 17.03.2011 г. Престъпленията, предмет на оспореното определение са извършени съответно – по чл.343б НК на 29.03.2012 г., а това по чл.343в НК – в периода от 29.03.2012 г. до 07.07.2012 г. Очертаните по-горе данни за предходната съдимост на дееца налагат извод за наличието на пет осъждания, предхождащи инкриминираните с атакуваното определение, като между престъпленията, предмет на отделните присъди не е налице съвкупност по смисъла на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК. Липсват данни за реабилитация по реда на чл.87 НК. За първото осъждане на преценка подлежи наличието или не на условията на чл.86, ал.1, т.3 НК, но липсата на данни относно изпълнението на наказанието глоба, препятства какъвто и да било извод в тази насока, а той има своето значение, свързано със забраната по чл.86, ал.2 НК. Останалите осъждания на дееца трябва да бъдат преценявани на плоскостта на чл.88а, ал.4 НК, съгласно който последиците от осъждането се заличават след изтичане на предвидените в чл.88а, ал.1-3 НК срокове за всички осъждания. За последното осъждане, описано под № 6, предхождащо извършването на инкриминираните с атакуваното определение престъпления, съгласно чл.88а, ал.4, във връзка с ал.1 НК, срокът по чл.82, ал.1, т.5 НК изтича на 17.03.2013 г. Това указва, че към извършване на престъпленията, предмет на определението по 1239/12 г. на ВРС, деецът не е бил реабилитиран по смисъла на чл.88а, ал.4 НК за всички осъждания и тъй като едно от тях, предхождащо последното осъждане – това под № 4, е за умишлено престъпление, каквото е това по чл.343б НК, за което е бил наказан с лишаване от свобода, за ВРС е имало пречка да утвърди като законосъобразно, поставеното на вниманието му споразумение между страните по делото, в частта му по приложението на чл.66, ал.1 НК. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО ИЗЦЯЛО определение № 268 от 30.10.2012 г., постановено по нохд № 1239/12 г. на Районният съд – гр. Враца и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: