Р Е Ш Е Н И Е   № 66   гр.София, 11 май  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  трети февруари две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:    БЛАГА ИВАНОВА                                                                        ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 731/2009 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалба от осъдения К. И. Н. срещу решението на Плевенския окръжен съд, с което е отменено определението на районния съд в същия град за групиране на наказанията, наложени досега на осъдения, и постановено ново групиране. Обжалваното решение - № 385 от 23 октомври 2009 год. по вчнд № 677/2009 год., е а групиране на наказанията на Н. по 24 предишни дела. Общият размер на лишаването от свобода, което трябва да бъде изтърпяно, е 17 години: 3 години общо наказание по две от делата, 6 години – по четири от тях, 4 години – по останалите, с изключение на едно, наказанието по което в размер също на 4 години трябва да се изтърпи отделно. Общият размер на лишаването от свобода при отмененото групиране на наказанията е било 23 години и 7 месеца; районният съд го е определил в този размер за втори път при ново разглеждане на делото, след като и окръжният съд е постановил друго, отменително решение. В касационната си жалба осъденият Н. смята, че общият размер на наказанието, което трябва да изтърпи, е още по-малък – 13 години лишаване от свобода, в резултат на поглъщането на общото наказание 4 години от общото наказание 6 години, защото всъщност всички наказания са наложени за една, а не за две отделни съвкупности от престъпления, и това е възможно при правилно приложение на указанията, които ВКС-ОСНК е дал в тълкувателното си решение № 1 от 2006 год. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът я преценява като неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна. І. Окръжният съд наистина се е отклонил от указанията в т.р. № 1/2006 год.-ОСНК, според които „При наличие на предпоставките по чл.25 НК наказанията по присъди, постановени или влезли в сила след 01.10.2002 год., могат да се групират с наказанията по присъди, обхванати от § 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 год., но в този случай общото наказание не може да бъде по-малко от определеното с § 90” (Бюл. 10/05). От цитирания диспозитив и от мотивите към решението става ясно, че след отпадане на ограничението в правилата за съвкупностите да се прилагат за престъпления, представляващи опасен рецидив (чл.26 НК в редакцията му от 1997 год. – ДВ, бр.62/1997 год.), приложението на тези правила за времето, в което е действал въпросният чл.26 НК (8 август 1997 год. – 30 септември 2002 год.), е останало ограничено само по отношение размера на общото наказание – той се равнява поначало не на най-тежкото, отделно наложено наказание, а на сбора от отделните наказания. С други думи, ако в една съвкупност са включени както престъпления, обхванати от приложното поле на отменения от 1 октомври 2002 год. чл.26 НК, така и престъпления, извън периода на неговото действие, и тези от първата категория са повече от едно, наказанията за тях ще участват в групирането не поотделно, а като сбор, но „не повече от предвидения от закона максимален размер за на-тежкото от престъпленията” (§90 от ПР на ЗИДНК, обн. в ДВ, бр.92/2002 год.). Точно такъв е случаят с осъдения Н. Извършените престъпления по четири от делата, водени срещу него, са обхванати от приложното поле на вече недействащия чл.26 НК, а престъпленията по други 14 дела окръжният съд е включил в отделна съвкупност, за която отмененият чл.26 НК е неприложим. Сборът от наложените наказания в първата съвкупност от престъпления е 12 години и 6 месеца лишаване от свобода (3 г. + 2 г. + 3 г. и 6 м. + 4 г.), но съдът правилно е съобразил,че действието на § 90 от ПР на ЗИДНК е междувременно ограничено от чл.2, ал.1 на Закона за амнистия, в сила от 23 април 2009 год. (ДВ, бр.26 от 7 април с.г.; вж. и § 2 от заключителните му разпоредби). На сбора от наложените наказания е отредена вече друга роля – на максимален размер на общото наказание, но това наказание е поначало „равно по размер на лишаването от свобода с най-дълъг срок, увеличено с една втора”. С оглед на тази промяна, за съвкупността от престъпленията по четирите дела въззивният съд е определил общо наказание 6 години (4 г. + една втора от 4 г.) лишаване от свобода. Общото наказание 6 години лишаване от свобода съдът е постановил да бъде изтърпяно отделно от общото наказание 4 години лишаване от свобода, което пък е определил, както вече се каза, за съвкупността от престъпления по 14-те дела, за която отмененият чл.26 НК е неприложим. Това решение – за отделното изтърпяване на наказанията, съдът е взел не защото престъпленията по общо 18- дела не са в съвкупност помежду си, а защото „законодателят е предвидил възможността с а м о е д н о о т н а к а з а н и я т а, и то най-тежкото, обхванати от § 90 от ЗИДНК от 2002 год., да се групира с наказания по други присъди, влезли в сила след 01.10.2002 год., и този практически извод се извежда именно от изискването общото наказание да не бъде по-малко от определеното по § 90” (въз.р., с.13). За ВКС цитираният извод е непонятен, а още по-малко следващ от цитираното и от окръжния съд т.р. 1/06-ОСНК. След като няма спор, че престъпленията и по 18- дела на осъдения Н. могат да бъдат включени в една съвкупност, а общото наказание за нея трябва да бъде определено според § 90 от ПР на ЗИДНК, неговото тълкуване в т.р. 1/2006-ОСНК и свързания с тях чл.2, ал.2 от ЗА от 2009 год., ясно е,че подлежащото на изтърпяване общо наказание по обсъжданите дела ще бъде 6 години, а не 10 (6 + 4) години лишаване от свобода. ІІ. Погрешното групиране на наказанията във вреда на осъдения не е единственият недостатък на обжалваното въззивно решение – независимо от това как ще бъде наречен съдебният акт, по своята същност той има статут на въззивна(нова) присъда по смисъла на чл.336 НПК, след като и отмененото с въззивното решение определение е със статут на първоинстанционна присъда. В тази насока, макар издадено при действието на отменения НПК, продължава да важи и едно друго тълкувателно решение на ВКС – 2/05-ОСНК (Бюл. 1/05), което окръжният съд изобщо не е съобразил. Осъденият не се е позовал и на него, респ. на съществено нарушение на процесуалните правила, но ако беше го направил, биха възникнали редица още въпроси от значение за изхода на делото. Най-малкото спорно е, от друга страна, решението на окръжния съд да изключи от групирането на наказанията онези от тях, спрямо които към момента на групирането е изтекъл т.нар. абсолютна давност за изпълнението им, още повече когато някои от наказанията са били вече изтърпяни. Вярно е, че определянето на общо наказание е безпредметно за наказания, които са изтърпяни или не подлежат на изтърпяване (също-р.633/04-І, Бюл.10/04), но това важи когато се отнася до всички наказания, подлежащи на групиране – иначе би се осуетила възможността за приспадане на изтърпяното наказание, предвидена в чл.25, ал.1 и 3 НК. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.2, т.1, във връзка с чл.348, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение № 385 от 25 октомври 2009 год. по внохд № 677/2009 год. на Плевенския окръжен съд, като вместо определените с него поотделно две общи наказания шест и четири години лишаване от свобода, определя за всички престъпления, за които те се отнасят, само едно общо наказание – шест години лишаване от свобода. В останалата му част оставя в сила обжалваното решение.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: